Подобряване на условията на труд за самостоятелно заетите лица

Много често се наблюдава тенденция за подобряване на условията на труд на самостоятелно заетите лица чрез превръщането им в работници, сякаш самостоятелно заетите лица са обречени да бъдат най-слабата част от пазара на труда.

Въпреки това много самостоятелно заети лица се радват на своя статут, тъй като той обслужва тяхното призвание, осигурява гъвкавост и стимулира професионалния успех. При тази предпоставка разумната държавна политика би била да се подобри тяхната защита, без да се подкопава правният им статут.

Направил ли е Европейският съюз нещо в това отношение? На 29 септември 2022 г. Европейската комисия публикува набор от насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията към колективните трудови договори, отнасящи се до условията на труд на самостоятелно заетите лица, включително тяхното заплащане.

Това означава, че подходът на ЕС за защита на самостоятелно заетите лица е чрез колективни споразумения и по-специално чрез изясняване или разхлабване на някои антитръстови правила, когато се прилагат за самостоятелно заети лица, а не за предприятия.

Насоките съдържат описание на различните видове колективни преговори – от договаряне чрез социални партньори или други асоциации до пряко договаряне от група самостоятелно заети лица или техни представители. Те обхващат и случаите, в които самостоятелно заетите лица, индивидуално или като група, желаят да бъдат обхванати от съществуващ колективен трудов договор („opt-in“), сключен между техния контрагент и група работници/самостоятелно заети лица.

Какви условия могат да договорят? Този фокус на защита включва заплата, други обезщетения, работно време, отпуски, отпуск, физически пространства, където се извършва работата, задължения за здравословни и безопасни условия на труд, застраховки и социално осигуряване.

Първата критика срещу този подход е, че той се фокусира само върху антитръстовите разпоредби. Със сигурност както държавите-членки, така и Европейският съюз могат да направят много повече, за да стимулират защитата на самостоятелно заетите лица.

Второ, конфронтационният подход е типичен за социалистическото мислене: Самостоятелно заетите лица трябва да използват колективното договаряне, за да поискат това, което иначе би им било отказано. Но къде е ролята и ръководството на правителството за подобряване на защитата на самостоятелно заетите лица? В крайна сметка за какво са политиците според това виждане на Европейската комисия?

Напротив, чрез фондовете на ЕС може да се подобри по-широката защита на самостоятелно заетите лица. Например в Испания всяко пето евро дори не е използвано, което възлиза на повече от 8 милиарда евро годишно. Ако тези суми не бъдат правилно разпределени преди септември 2026 г., те ще бъдат загубени.

Това беше признато от г-жа Надя Калвино, бивш министър на икономиката в социалистическо-комунистическото правителство, а понастоящем ръководител на Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Повече от 37 млрд. евро от фондовете на ЕС в Испания все още не са идентифицирани с конкретни проекти.

Въпреки това отговорността не е само на националните правителства. Настоящите правила за ползване на фондовете са сложни и бюрократични, особено за регионалните администрации, които не са запознати с тънкостите на Брюксел.

Регионалните власти в Испания също се оплакват, че националното правителство не ги е взело предвид при изготвянето на плана. Ако приложим тази ситуация към самостоятелно заетите лица, последицата е, че те не могат да се възползват от нея поради дисфункциите в териториалната структура на властта.

Най-ясният парадокс може би е, че Испания трябваше да намали защитата си срещу безработица, за да получи средства от ЕС. С други думи, на дадена страна се отнемат 10 милиарда евро, които биха могли да се използват за увеличаване на социалната защита на самостоятелно заетите лица, ако тя допълнително намали защитата спрямо работниците. Националните работници губят два пъти благодарение на Брюксел. Не е чудно, че толкова много хора смятат Европейския съюз за заплаха за собствения си живот и за обслужване на интересите на трети страни и техните граждани.

При този сценарий остава съмнително дали ЕС трябва да разполага с допълнителни средства. Не само чрез прехвърляне на по-голям бюджет от държавите-членки към Съюза, но и чрез увеличаване на неговата печалба, както беше предложено. Спасяването на икономики, които представляват социален проблем, включително и на самостоятелно заетите лица, е едно нещо; раздаването на евтини заеми, за да се завлекат в капана на отбранителните нужди на държавите-членки и техните следващи поколения, е нещо съвсем различно.

Източник на изображението: Premier Jobs UK