Subscribe
„Кравите са новият въглен“, казва световна лобистка група, която се опитва да убеди правителствата да премахнат животновъдните ферми с мотива, че оборският тор е основен източник на замърсяване. FAIRR, която се обявява за група инвеститори, загрижени за изменението на климата, призовава за изкореняване на конвенционалното земеделие, защото в противен случай правителствата няма да могат да постигнат целите си за климата и глобалното затопляне ще унищожи планетата. Но истинската причина изглежда е опитът да се въведе широкомащабна консумация на синтетично месо.
Инициативата на групата инвеститори не е единствена, която се застъпва за премахване на конвенционалните стопанства. Тази нова тенденция беше възприета дори от служители на Белия дом. Един от тях е президентският съветник Джон Кери, чиито твърдения, че селското стопанство е отговорно за 30% от емисиите на парникови газове, предизвикаха протест от страна на американските фермери, които са заплашени да загубят бизнеса си. През последните две години такива протести се проведоха в много страни – от САЩ до Шри Ланка, като най-ожесточените бяха в Европа, в Нидерландия. Правителството в Хага планира да намали броя на добитъка с до 30%, за да се съобрази с екологичните политики на Брюксел, който договаря драконовски разпоредби. Тези разпоредби несъмнено ще засегнат фермерите в държавите членки на ЕС. Освен намаляването на броя на добитъка, спорни са и целите за намаляване на количеството торове, които земеделските стопани могат да използват, което някои страни смятат за дискриминационно. Размерът на субсидиите също се счита за дискриминационен.
През последните години европейското селско стопанство понася удар след удар. По време на пандемията Covid, заедно с други сектори на икономиката, тя пострада от забавени трансгранични доставки и недостиг на сезонни работници, преживя кризи с икономически и социални последици – като кризата с млякото и кризата с плодовете и зеленчуците – суши и явления, и трябваше да се справи с нелоялната конкуренция на украинското зърно след избухването на войната. И всичко това, докато над главите на фермерите виси Дамоклев меч: новите европейски директиви за намаляване на емисиите на азот и метан.
Най-яростните протести се провеждат в Нидерландия. Те продължиха и тази есен, след като правителството обяви планове за намаляване на броя на едрия рогат добитък, овцете, свинете и пилетата с цел борба със замърсяването с азот. Намаляването на броя на добитъка с 30% е едно от последните решения, които нидерландското правителство предлага, за да постигне целите, свързани с климата. За да се опазят природните резервати, селскостопанският сектор ще трябва да поеме основната тежест от намаляването на емисиите на парникови газове. Холандските фермери протестират веднъж на всеки няколко месеца от миналата година, когато на Холандия беше поставена строга цел за намаляване на употребата на пестициди в селското стопанство, както изисква ЕС. Според изчисления на експерти на Европейската комисия – официално не е известно как – Нидерландия ще трябва да намали количеството на използваните пестициди с 65%, за да постигне целите на общата зелена политика.
Нидерландия е петият по големина износител на хранителни продукти в света след САЩ, Германия, Обединеното кралство и Китай и според официалната статистика е сред най-големите замърсители с амоняк и азотни оксиди в Европа, като голяма част от тях се отделят от животновъдните ферми в страната. Според анализа, за да се постигнат екологичните цели, ще трябва да бъдат закрити 50 000 стопанства. Но кабинетът на Марк Рюте, в който има министър без портфейл, отговарящ за управлението на борбата с амоняка и азотните оксиди, е подготвил план за закупуване на тези предприятия. Според правителството в Хага това ще бъде „най-голямата селскостопанска реформа в историята на страната“.
Целите за намаляване на пестицидите, обсъждани и в Европейския парламент, предизвикаха недоволството на някои страни, които смятат, че отново се прави дискриминация.
„На първо място по употреба на пестициди е Холандия например, която използва 8,8 кг/ха. Румъния използва 0,6 кг/ха. Холандия ще трябва да намали с 65%, което ще ѝ позволи да използва около 4 кг/ха. Докато Румъния, която ще намали с 35 %, ще разполага с 0,4 kg/ha. Това е дискриминация и неправилно прилагане на това намаление на пестицидите. Ако Холандия намали с 4,4 кг и остане с около 4 кг/ха, а Румъния – с 0,4 кг/ха, ще имаме 10 пъти по-голяма разлика. Между 4 и 0,4 е огромна разлика. Не можете да позволите на една страна да използва 10 пъти повече пестициди от страна, която вече използва едни от най-малките пестициди в ЕС. Това е несправедливо и поставя Румъния в много трудна ситуация“, обясни румънският евродепутат Кармен Аврам при обсъждането на въпроса в Европейския парламент.
Румъния не жертва селското стопанство в името на намаляването на емисиите на метан
Разгорещени дискусии имаше и по въпроса за намаляването на добитъка. Бившият румънски министър на околната среда Танчош Барна заяви, че е имало „голям натиск“ да се направи това. Повечето държави членки, включително Румъния, не искат да избият всички свои земеделски стопани в името на намаляването на емисиите на метан, азот и въглерод, така че преговорите са трудни.
„Спорът е ожесточен“, заяви бившият румънски министър на околната среда по-рано тази година.
Засега не всички страни от ЕС прилагат европейските правила за проверка на въздействието на азота, оборския тор и съответно на емисиите на метан върху околната среда. В Румъния те се проверяват в стопанствата при издаване на екологично разрешително, независимо от техния размер. Това разрешение е абсолютно задължително, особено ако фермите се изграждат с европейско финансиране. Новите европейски правила обаче ще бъдат общовалидни за всички, каза бившият румънски служител.
Европейските производители на месо, включително румънските, вече изразиха възраженията си срещу изменението от 2010 г. на Директивата на ЕС за емисиите от промишлеността (IED), което изисква от тях да предприемат мерки за намаляване на емисиите на метан и амоняк. Причината е в нарастващите производствени разходи.
По този начин много земеделски стопанства ще попаднат в обхвата на директивата, като за тях ще се прилага режим, подобен на този за други големи промишлени инсталации. В крайна сметка, докато се говори за намаляване на консумацията на месо и зърнени продукти, Европейската комисия е намерила решение: домашно приготвено брашно от щурци, от което могат да се приготвят всякакви продукти – от кифлички до закуски, и което дори може да се включи в „месни“ ястия. По-рано тази година Комисията разреши навлизането на пазара на ЕС на продукт от Виетнам – частично обезмаслен прах от щурец, известен като„Acheta domesticus“, третият подобен продукт, който се съдържа в много от храните, които ядем.
Според статистическите данни селскостопанските процеси в ЕС са произвели 382 млн. тона еквивалент на CO2 през 2020 г., от общо 3,13 млрд. тона нетни емисии на парникови газове (ПГ). Селското стопанство, горското стопанство и рибарството се нареждат на пето място в ЕС по отношение на секторите, замърсяващи с парникови газове, след енергетиката (23,3 %), транспорта, включително авиацията (23,2 %), домакинствата, търговията, институциите и други (15,4 %) и промишлеността и строителството (12,1 %).
Според експертите селскостопанските процеси генерират три парникови газа: въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и азотен оксид (N2O). Метанът и азотният оксид са основните парникови газове, генерирани от селското стопанство, което е и най-големият източник на емисии на тези газове – 55,4 % от емисиите на метан и 80,1 % от емисиите на азотен оксид в ЕС. И двата дяла са се увеличили през последните три десетилетия. За разлика от това, селското стопанство допринася само за 0,4 % от замърсяването с CO2 в ЕС, като този дял остава непроменен между 1990 и 2020 г. Ентералната ферментация, или ферментацията на фуражите по време на храносмилателните процеси на животните, е източник на емисии на метан, а земеделските земи са източник на емисии на въглероден диоксид, метан и азотен оксид, но също така могат да съхраняват парникови газове. Емисиите от ентерална ферментация представляват 42,9% от всички емисии на парникови газове от селското стопанство в ЕС през 2020 г., земеделската земя е причина за 38,4% от замърсяването с парникови газове от селското стопанство, а управлението на оборския тор – за 14,8%.