Политическата коректност религия ли е?

През 2024 г. шведската политоложка Катарина Барлинг излезе с книга на шведски език, която би трябвало да представлява интерес за всички, които искат да разберат нашето западно съвремие: „Най-протестантската страна в света“ („Världens mest protestantiska land„).

Барлинг смята, че политическите и идеологическите дискусии в съвременна Швеция се характеризират със силна религиозност и най-вече със силен протестантизъм. Когато шведите смятат, че трябва да се застъпят за правото на убежище или че трябва да спасят климата – под ръководството на световноизвестната Грета Тунберг – те отново попадат в протестантския начин на мислене, според който всеки е отговорен за собственото си спасение и според който само вярата („sola fide“) ще доведе до спасение и праведност.

В много отношения Катарина Барлинг изглежда като консервативен мислител, а посланието на книгата може да се обобщи с идеята, че с религиозните въпроси трябва да се занимават традиционните ни религии, а политиката трябва да се управлява по-рационално. Но тъй като истинската религия, християнската вяра, е загубила статут и доверие в съвременното общество, религиозната мисъл търси нови области. Ето защо политиката се е превърнала в морална. Политиката се е превърнала във въпрос на добро и зло, на правилно и неправилно, на приличие и неприличие, на вярване или невярване.

Швеция отдавна се смята за една от най-светските страни в света. На известната карта (World Value Survey), която изследователите Роналд Ингълхарт и Кристиан Велзел създават, за да илюстрират различните културни сфери, съществуващи в света, откриваме специалната сфера, която включва западноевропейските протестантски държави, разширена вдясно. В страни като Норвегия, Дания и Нидерландия ценностите, които изтъкват индивида за сметка на колектива, са високо ценени, както и ценностите, които изразяват индивидуалната самореализация, а не оцеляването. А в далечния край и нагоре по картата откриваме Швеция. Никоя друга страна не е стигнала толкова далеч в индивидуалната самореализация, колкото Швеция. И по този начин например религията също е загубила значението си.

Въпреки това, смята Катарина Барлинг, Швеция е толкова силно белязана от религиозното мислене. Но не официалната религия е в основата на това мислене, а политиката.

В продължение на 500 години Швеция се характеризира с чисто лутеранство. По времето на шведския крал Густав I (управлявал между 1523 и 1560 г.) страната изоставя католицизма и приема учението на Мартин Лутер. Кралят е имал конкретен и материален интерес католическата църква да няма никакво влияние върху шведската политика и икономика и той самият, а оттам и шведската държава, да могат да се сдобият с имотите на църквата.

Но може би и акцентът на протестантството върху трудовата етика и индивидуалната отговорност е бил подходящ за шведите. Може би не е случайно, че протестантизмът възниква в Северозападна Европа и се развива толкова успешно там. С течение на времето обаче Шведската църква се слива с шведската държава и двете се разделят едва през 2000 г. Дотогава всички шведи автоматично стават членове на Шведската църква, когато се родят. Швеция има държавна религия и според шведската конституция шведският монарх все още трябва да изповядва лутеранската вяра.

Но всичко се усложнява и от факта, че през ХХ век Швеция е в челните редици на новата модерност. Шведите стават все по-малко религиозни, все по-малко зависими от традиционалистичното мислене и традиционните социални връзки. Мнозина вече свързваха Швеция с равенството, освобождението на жените и модернизирания сексуален морал. И в същото време Швеция следваше международната тенденция, при която просвещението, науката и критичното мислене все повече изместваха традиционното християнско мислене.

Днес има много шведи, които не поддържат никакъв контакт с никоя църква. „Християните“ се възприемат почти като подозрителна група в обществото, която не е съвсем като останалите и на която може да се подиграват. Църквата на Швеция е загубила много членове (въпреки че тенденцията на спад вече е донякъде обърната), а някогашните многобройни свободни евангелски църкви вече не са толкова многобройни и активни.

Но, казва Катарина Барлинг, всичко това не означава, че шведите са изоставили религиозното мислене или дори религиозната вяра. Защото понятия като доброта, чистота и вяра все още играят важна роля в шведското общество. Сега обаче не в неделя в църквата се чуват тези думи или се срещат тези понятия, а в ежедневния политически разговор.

Шведската политика отдавна се характеризира с така наречената „политическа коректност“. Това се отнася за имиграцията, но също така и за работата в областта на климата и равенството между половете. Това, което Барлинг има предвид, е, че политически коректните са поели ролята, която преди това са изпълнявали религиозно – или по-точно християнски и протестантски – коректните. Сега християнските идеали за доброто, правилното и чистата и наивна вяра трябва да се реализират не във формално религиозната сфера на обществото, а в политическата сфера и изобщо във формално секуларизираната социална сфера.

Да вземем за пример заплахата за климата.

Изменението на климата отдавна се описва като знак за предстоящ апокалипсис. Съдбата наближава. Последният ден е на прага. Потокът на греха е започнал да тече. Заради безбожния ни живот светът скоро ще бъде залят от вълна, която ще отмие греховете ни. Но все още има време за покаяние. Все още можем да направим подобрения.

Това послание е предадено най-вече от едно малко и невинно дете на име Грета Тунберг. Тя, разбира се, е международно известна и е изиграла роля не само в Швеция, но може би е характерно, че идва от страна, в която религиозното е взело връх над политическото.

Съобщението на Грета Тунберг беше приблизително следното. Спасението е възможно. Но трябва да се отървем от богатството си. Трябва да повярваме в пророка Грета, трябва да повярваме в доброто. И не са възможни никакви компромиси. Добрата вяра и добрите дела ще ни спасят. И е добре, че хората са измъчвани от угризения на съвестта. Защото чистата вяра ни учи, че не трябва да правим компромиси. Трябва да избягваме да летим, да ядем месо, да консумираме, да отопляваме къщите си. Да се наслаждаваме, означава да съгрешаваме. Да бъдем богати е грях. Бедността и отречението са пътят към спасението.

Има и други въпроси, в които религиозният компонент е също толкова силен. Шведската миграционна политика дълго време се ръководеше от недостижимия идеал за безгранична солидарност. Вярата, надеждата и любовта бяха идеите, които ръководеха политиката. Те вярваха в доброто. Човек се надяваше на най-доброто, а любовта към ближните щеше да стои над всичко останало.

Катарина Барлинг смята, че съвременната шведска политика се характеризира повече с християнски идеали, отколкото с идеалите, съществували в гръко-римската древност. Според Аристотел доброто се намира в благотворното равновесие между противоречащи си принципи. Стоиците и епикурейците се опитват по различни начини да управляват света с помощта на дистанцията и умереността. Това до известна степен липсва в християнската етика, основана на Проповедта на планината, защото в известен смисъл тя пропагандира едноизмерното добро. Любовта и добротата ще победят всичко.

Катарина Барлинг призовава преди всичко да не превръщаме политиката в религия. Изкуството на политиката не може да се състои в практикуването на безкомпромисни принципи на доброто. Политиката е свързана с правенето на разумни компромиси. А понякога политиката дори трябва да бъде свързана с компромиси с доброто.

Ако трябва да направим консервативна интерпретация на вълнуващата книга на Катарина Барлинг, тя може да се отнася до факта, че никое общество не може да изтрие религиозното от душата си. И затова може би е по-добре нашите традиционни религии да продължат да приютяват религиозното мислене, а политиката да бъде просто политика.