Subscribe
В края на дългата си реч за състоянието на Съюза през 2021 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви предложение за регламент за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар.
Тя твърди, че „журналистите са обект на посегателства само защото си вършат работата“; за да обоснове това твърдение, тя дава три примера: Дафне Каруана Галиция, която беше убита, след като разобличи корупцията на социалистическото правителство на Малта през 2017 г.; Ян Куциак, който също беше убит, след като запозна обществеността с корупцията на социалистическото правителство в Словакия през 2018 г.; и Петер де Врис, който беше убит през 2021 г., за да не предостави подробности за мароканската мафия в Нидерландия.
Според г-жа Фон дер Лайен информацията като обществено благо, създаването на прозрачност, запазването на независимостта и правото ни да бъдем информирани от хора като тях трябва да спре онези, които заплашват свободата на медиите. Медийните компании не могат да бъдат третирани като обикновена фирма, защото „защитата на свободата на медиите означава защита на демокрацията“.
Твърди се, че предложението има за цел да премахне пречките пред функционирането на вътрешния медиен пазар и да насърчи плурализма и независимостта на този пазар.
На 3 февруари 2023 г. обаче Сеймът на Република Полша излезе със становище, в което се посочва, че предложеният регламент надхвърля правомощията, предоставени на ЕС, и нарушава принципа на субсидиарност.
Според полското законодателство в националния им правен ред вече има специфични разпоредби по отношение на (i) назначаване на ръководителя на управлението и членовете на управителния съвет на доставчиците на обществени медии, (ii) осигуряване на материални и процедурни правила, които осигуряват оценка на концентрациите на медийния пазар, (iii) отпускане на публични средства на доставчиците на медийни услуги в съответствие с прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и процедури, и (iv) докладване от страна на публичните органи за техните разходи за реклама, разпределени на доставчиците на медийни услуги.
В обяснителния меморандум на Комисията към предложението не се посочва как тези национални разпоредби или разпоредбите на други държави членки са недостатъчни за постигане на целите им. Ползите, които ще бъдат получени от приемането на предложения регламент, също не са идентифицирани в достатъчна степен.
Освен това долната камара на полския парламент твърди, че посоченото за предложението правно основание (член 114 от ДФЕС) не може да се счита за подходящо, тъй като предложеният регламент урежда културни въпроси като медийното съдържание, включително новините, където Съюзът е компетентен да извършва само дейности, насочени към подпомагане, координиране или допълване на действията на държавите членки. Следователно една директива би могла да бъде подходяща за целта, но не и един регламент.
От друга страна, полската изпълнителна власт изрази възможна частична подкрепа за предложения регламент, макар че изрази подобни резерви по отношение на субсидиарността и правното основание, като последното трябва да бъде изяснено от правната служба на Съвета.
Парламентът на Полша не е единственият, който се противопоставя на предложението на Фон дер Лайен. Дания, Франция, Германия и Унгария изразиха подобни резерви.
Понастоящем предложението за Европейски акт за свободата на медиите е в процес на разглежда не от Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент.
Източник на изображението: Gov.pl