Subscribe
Според проучване на Европейската сметна палата, публикувано на 13 декември 2023 г., двама от всеки трима стажанти в Европейския съюз получават заплащане. Някои от тях, около 365 000, получават парични компенсации от фондовете на ЕС. Като се има предвид, че броят на стажантите годишно се оценява на 3,7 милиона, финансирането от ЕС на компенсациите за стажове възлиза на около 10 % от общия брой стажанти и 15 % от тези, на които действително се плаща. Това вече изглежда много значителна цифра, която не изисква по-нататъшно изтласкване като приоритет.
Съгласно т.нар. препоръка на Съвета за засилена гаранция за младежта ЕС насърчава стажовете във всички свои държави членки. От 2013 г. насам се счита за желателна практика младите хора на възраст под 30 години да провеждат стаж в рамките на четири месеца след като са останали без работа или са напуснали образованието си.
През 2023 г. процентът на младите хора на възраст между 18 и 25 години, които са провели поне един стаж в Европейския съюз, е средно 78%. Държавата-членка с най-нисък процент е Швеция – 53%, докато Германия е на първо място с 90%.
От друга страна, засилената гаранция за младежта препоръчва на младите хора да провеждат стажовете си извън собствената си държава-членка. Според споменатото проучване на одиторите от ЕС досега това са постигнали 21% от стажантите. И отново тази средна стойност показва различни степени на успех в зависимост от държавите членки на произход: през 2023 г. само 11 % от португалските стажанти са пътували в чужбина до друга територия в Съюза, докато 28 % от стажантите в Румъния не са провели стажа си в собствената си държава.
Всъщност тези данни показват, че огромното мнозинство от работодателите и стажантите все още предпочитат стажовете да се провеждат в тяхната държава-членка на произход, вместо да се съобразят с желанието, изразено от настоящите институции на Съюза.
Европейският съюз също така изисква всеки стаж да се регламентира чрез писмен договор между работодателя и стажанта; това е направено в 68% от случаите. Подобна цифра, 68,7%, е постигната и по отношение на предоставянето на стажантите на същите условия на труд като на редовните служители. В тази връзка може да се зададе въпросът дали това равенство се спазва и при стажантите в институциите на ЕС, например в областта на здравното осигуряване или във връзка с изискванията за достъп до работното място.
По отношение на продължителността Съюзът предлага минимален срок от тридесет дни и максимален от шест месеца. На практика само 16,7 % от стажовете са с по-малка продължителност и само 14,4 % надхвърлят посочения максимум.
Що се отнася до платените стажове, от 27-те държави членки Полша е водеща в Съюза с над 85-процентно съответствие с препоръката на ЕС за предоставяне на парично възнаграждение на стажанта. В другия край на спектъра по-малко от 40 % от стажантите в Германия получават някакво възнаграждение по време на стажа си.
В институциите на ЕС всяка година се предлагат около 5000 стажа. Това се равнява на 0,1 % от всички съществуващи в Съюза, което е много малко. Интересно е, че повечето стажанти в институциите на ЕС са с италианско гражданство – повече от 10 %; освен това кандидатурите за такива стажове, идващи от Италия, преобладават масово – над 25 % от общо 68 000 годишно. Испания и Франция се нареждат съответно на второ и трето място по брой на заявленията от държавите – членки на ЕС, но нито една от двете държави не достига дори 50 % от италианските кандидати. Въпреки че кандидатурите, подадени от Германия, са по-малко от половината от тези на испанците, германските стажанти превъзхождат испанските си колеги с 15 %. Стажантите от страни извън ЕС са повече от тези от 17 държави членки.
Източник на изображението: The Business Standard