Subscribe
Изглежда, че търговското споразумение на Европейския съюз с Меркосур не създава същото чувство за сигурност и стабилност, каквото носят други търговски споразумения на ЕС. Всъщност е точно обратното. Полският министър-председател Доналд Туск официално потвърди, че неговото правителство няма да подкрепи търговското споразумение между Европейския съюз (ЕС) и Меркосур в сегашния му вид.
Това изявление последва нарастващата вълна от възражения от страна на други държави от ЕС, включително Франция, които вече изразиха своите възражения, поставяйки под съмнение техническата ратификация на споразумението. В този контекст Туск заяви: „Не сме сами“, като подчерта, че много други държави – членки на ЕС, споделят опасенията на Полша относно отрицателното въздействие на споразумението, особено върху селскостопанския сектор.
Съпротивата на Полша срещу споразумението за свободна търговия е продиктувана главно от интересите на нейния селскостопански сектор, който се чувства застрашен от условията на пакта. Основният въпрос се върти около количеството птиче месо, което ще бъде разрешено да се внася от страни от Меркосур като Бразилия, Аржентина и Парагвай.
Това безпокойство предизвика интензивни дебати, тъй като полският селскостопански сектор смята, че сделката може да доведе до нелоялна конкуренция и да окаже сериозно въздействие върху местното производство. През последните месеци полските земеделски производители се мобилизираха в защита на интересите си, като организираха протести и дори блокада на украинската граница, чиято цел беше да подчертае мащаба на противопоставянето срещу вноса.
Въпреки възраженията на няколко държави, преговорите по споразумението между ЕС и Меркосур продължават да се развиват. Тази седмица представители на Европейската комисия и страните от Меркосур възобновиха разговорите в Бразилия с надеждата да разрешат последните спорни въпроси по споразумението.
Първоначално обявено през 2019 г., споразумението се сблъска с многобройни пречки поради политически различия както в рамките на ЕС, така и между държавите – членки на ЕС. В този контекст напускащият поста заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис призна, че преговорите са се усложнили и ще са необходими разговори на високо равнище, за да се преодолеят последните пречки.
Въпреки това реалността не може да бъде пренебрегната. Политическият процес на ратификация се очаква да се сблъска със значителни предизвикателства, тъй като много страни от ЕС имат резерви относно потенциалните последици от сделката, особено в области като околната среда, селското стопанство и конкуренцията с местните производители.
Отказът на Полша, както и противопоставянето на Франция и други страни, поставят под сериозно съмнение жизнеспособността на споразумението в сегашния му вид. Докато страни като Испания и Германия твърдо отстояват необходимостта от финализиране на това споразумение за свободна търговия, въпреки многобройните оплаквания от страна на работниците в първичния сектор, полското правителство даде ясно да се разбере, че споразумението в този му вид е „неприемливо“ и търси подкрепа от други страни, за да спре ратификацията му.
Дори и при съпротивата на държавите членки и на селскостопанския и животновъдния сектор, Европейската комисия изглежда работи усърдно за намиране на решение, което да избегне необходимостта от ратификация от всички 27 национални парламента. Това потенциално би могло да рационализира процеса на одобрение и да предотврати по-нататъшни забавяния или налагане на вето. Европейската комисия изглежда проучва начини за прокарване на сделката, без да се изисква индивидуално гласуване в парламентите на всички държави-членки на ЕС, което би могло да ускори одобрението и да намали риска от допълнителни блокажи.
Позицията на Полша относно търговското споразумение с Меркосур подчертава трудностите, пред които е изправен ЕС при сключването на този пакт, който се обсъжда вече повече от две десетилетия. Докато някои държави защитават икономическите ползи от сделката, други, като Полша и Франция, продължават да се противопоставят на нея поради опасения за въздействието върху техните селскостопански сектори. Тъй като техническите преговори напредват, а вътрешнополитическите разногласия в ЕС продължават, бъдещето на това споразумение остава несигурно. ЕС ще се нуждае от по-силна подкрепа, за да прокара сделката, особено след като Франция и евентуално още три държави – Холандия, Италия и Австрия – се присъединят към опозицията.
ЕС се намира на кръстопът. Блокът е изправен пред основно предизвикателство: да съчетае икономическите ползи от тази сделка със защитата на националните сектори, които биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно. Сделката с Меркосур, която може да определи търговските отношения на ЕС с Южна Америка за години напред, остава едно от най-спорните споразумения в най-новата история на ЕС. Макар че Европейската комисия продължава преговорите, постигането на консенсус между държавите членки ще бъде от решаващо значение за бъдещето на сделката. Тъй като страни като Полша и Франция все още твърдо се противопоставят на споразумението, предстои да се установи дали ЕС ще успее да преодолее вътрешните разногласия и да постигне споразумение, което да задоволява както икономическите, така и екологичните проблеми. Докато часовникът тиктака, ЕС трябва да намери начин да се справи с тези сложни проблеми или да рискува сделката да се разпадне напълно.