Полша ще ръководи Съвета на ЕС

На 1 януари 2025 г. започва полското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Варшава, която поема председателството от Унгария, ще поеме тази роля за втори път в историята си след председателството през 2011 г. Полският семестър се провежда в контекста на глобални политически и икономически предизвикателства, с ясно определени приоритети и с основен акцент върху сигурността. Програмата на Полша е структурирана около една ключова дума: сигурност. Това понятие е разгледано в седем ключови измерения: външна сигурност, вътрешна сигурност, киберсигурност, енергетика, икономика, храни и здравеопазване. Полша е сред държавите от ЕС, които инвестират най-много в отбрана, като през 2025 г. ще отдели 4,7 % от БВП за този сектор. Една от основните цели на Варшава ще бъде укрепването на трансатлантическите отношения. Сътрудничеството със страните от НАТО и партньорите извън ЕС, като САЩ, Обединеното кралство и Южна Корея, ще бъде в центъра на дневния ред. Тази задача е още по-важна с идването на новата администрация на Тръмп, което изисква баланс между поддържането на добри отношения с Вашингтон и управлението на потенциални различия. Въпреки че Полша е готова да играе ролята на „честен брокер“, традиционно свързвана с ротационното председателство, някои вътрешни проблеми могат да повлияят на действията ѝ. Президентските избори, насрочени за май 2025 г., могат да отклонят вниманието на правителството от задачите на ЕС. Въпреки това примери от миналото показват, че това съвпадение може да бъде управлявано ефективно. В международен план разширяването на ЕС представлява значително предизвикателство. Полша е основен поддръжник на Украйна, но влиятелният в електорално отношение полски селскостопански сектор се противопоставя на спирането на митата върху украинския внос. Варшава ще трябва да балансира между стратегическата подкрепа за Киев и вътрешния натиск за защита на националните икономически интереси. По отношение на енергетиката Полша е изправена пред сложен преход. Исторически зависима от въглищата, страната не се е отличила като поддръжник на европейския „зелен курс“. По време на председателството тя може да се опита да пренасочи дискусията към енергийната сигурност, а не към устойчивостта на климата. Миграционният натиск по източната граница на ЕС, подхранван от хибридни атаки от Беларус и Русия, е друг актуален въпрос. Полша предлага въвеждането на „Източен щит“ (Tarcza Wschód) – система, която съчетава физически бариери и технологии за наблюдение с цел укрепване на границите. Тази инициатива вече получи подкрепа от членовете на НАТО, включително балтийските държави. Полският семестър съвпада с първите 100 дни на новата Европейска комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен. Председателството ще бъде отговорно за започването на дискусии по редица важни законодателни актове, които ще бъдат разгледани от Европейския парламент и Съвета. Отношенията между Варшава и Брюксел, които се подобриха след унгарския семестър, се улесняват от сътрудничеството между полския министър-председател Доналд Туск и председателя фон дер Лайен. Този климат на сътрудничество предлага възможност за постигане на напредък по сложни досиета и намиране на компромиси, които са от полза за целия Съюз. Полша е добре подготвена за председателството на Съвета на ЕС, като е обучила над сто дипломати на процедурите на ЕС. Успехът на председателството обаче не зависи само от Варшава.

Както посочва Корделия Бюканън Пончек от Финландския институт по международни отношения, другите държави членки също трябва да са готови да работят заедно в един особено бурен период. Със силна програма за сигурност и решително лидерство Полша има възможност да окаже трайно въздействие по време на мандата си начело на Съвета на ЕС. Вътрешната и външната политическа среда обаче изисква баланс и прагматизъм за справяне със сложните предизвикателства, като същевременно се насърчават единството и сътрудничеството в рамките на Съюза. Полското председателство се представя като тест за бъдещето на ЕС, където сигурността, стабилността и иновациите ще бъдат основните стълбове за справяне с глобалната несигурност и за утвърждаване на ролята на Европа в света.

Алесандро Фиорентино