Subscribe
В Давос, в рамките на Световния икономически форум, Румъния започна преговори с Украйна за подписване на двустранно споразумение за сигурност, което ще осигури гаранции за незабавна военна подкрепа в случай на ескалация на нападенията от страна на Руската федерация или повторна агресия в случай на украинска победа.
В Букурещ новината не беше посрещната радушно, а предизвика вълнение на политическата сцена в Румъния. Основната критика на дясноцентристката националистическа опозиция, както и на някои политически анализатори, беше, че обявяването на недостатъците на преговорите е направено от украинската президентска администрация, докато изпълнителната власт в Букурещ се е опитала да го запази в тайна, както и други въпроси, свързани с подкрепата на Украйна. Дворецът „Котрочени“ не е пример за прозрачност, когато става въпрос за военната подкрепа на Румъния за Украйна, като президентът Клаус Йоханис официално подчертава от началото на войната, че не е добре да се говори подробно за тази тема.Като се има предвид, че Румъния е единственият съсед на Украйна, който е започнал двустранни консултации въз основа на декларацията на Вилнюската група на 7-те (Г7) от 12 юли 2023 г., и че само една държава в света – Обединеното кралство – е подписала такова двустранно споразумение, предпазливостта на изпълнителната власт в Букурещ при „детайлизирането“ на темата вече не изглежда толкова изненадваща. Освен това, след откриването в Румъния на европейския център за обучение на пилоти на F16 във Фетещ, където от ноември украински пилоти се обучават с румънски пилоти в очакване на американските самолети, които са част от военната помощ, предоставяна от западните партньори, онлайн слух за създаването на украинска военновъздушна база на румънска територия породи известни опасения. Сценарият за подобна база, представен от пенсионирания генерал Бен Ходжис, бивш командващ американските войски в Европа, не е потвърден или отречен от нито един румънски служител, нито пък е получил достатъчно коментари, за да бъде изяснен, като по този начин допринася за опасенията относно липсата на прозрачност по отношение на военната подкрепа, която официалните лица в Букурещ са готови да предложат на Киев в дългосрочен план.
Изпълнителната власт не информира парламента и не поиска мандат за преговори с Украйна
Основната критика към начина, по който започнаха тези преговори в Давос, е форматът, в който те се водят. Както съобщи украинската страна, те се провеждат от втория ешелон, като Киев е представен от началника на кабинета на президента на Украйна Андрий Ермак, а румънската страна – от държавния секретар на Министерството на външните работи Юлиан Фота. Най-голямото оплакване на националистическата опозиция в Букурещ обаче е фактът, че изпълнителната власт не е дошла в парламента, за да го информира и да поиска мандат за преговорите, преди те да започнат. Това не е задължително от гледна точка на конституционните разпоредби – основният закон изисква от законодателната власт само да ратифицира международни споразумения – но може би е желателно по този важен въпрос, който има сериозни последици за сигурността на страната.
Резултатът от преговорите, или по-скоро етапът, до който са достигнали, не е много ясен. Въпреки това, според уебсайта на украинското президентство, е известно, че разговорите са се провели – поне що се отнася до украинския екип – „в съответствие с инструкциите на президента Володимир Зеленски“ и „отбелязват напредъка на двустранните отношения между двете страни до нивото на стратегическо партньорство“.
Целите на гаранциите за сигурност – договорени във Вилнюс миналата година на срещата на Г-7
Разяснения относно целите на тези споразумения бяха дадени едва в края на миналата година, също от Украйна. Според заместник-председателя на президентската канцелария Ихор Йовква двустранните споразумения за сигурност трябва да предвиждат ясен механизъм за реакция на партньорите в случай на ескалация на руската агресия или повторна агресия след победата на Украйна – механизъм, който трябва да бъде координиран между всички големи държави, подписали двустранните споразумения за гарантиране на сигурността.
Целите на гаранциите за сигурност за Украйна, които са в основата на тези дискусии, бяха определени от лидерите на страните от Г-7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ – на срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 12 юли. Накратко, става дума за поемане на ангажимент за предоставяне на модерно военно оборудване и икономическа помощ за времето на войната и дори след това, ако има нова руска агресия, както и за „издаване на сметки“ за щетите, нанесени на Украйна от Русия – оценявани от Световната банка на повече от 400 милиарда долара – и, разбира се, за принуждаване на Украйна да ги плати.
Конкретно в съвместното изявление от Вилнюс се говори за осигуряване на устойчиви сили, способни да защитават Украйна днес и да възпират руската агресия в бъдеще, чрез предоставяне на модерно военно оборудване по суша, въздух и море, обмен на разузнавателни данни и обучение на украинските сили. В съвместното изявление на седемте държави се обсъжда и „укрепването на икономическата стабилност и устойчивост на Украйна, включително чрез усилия за реконструкция и възстановяване, за да се създадат благоприятни условия за насърчаване на икономическия просперитет на Украйна, включително нейната енергийна сигурност“.
Започване на преговори по двустранното споразумение за сигурност – споменато в документа за стратегическо партньорство между Румъния и Украйна
През ноември миналата година президентите на Румъния и Украйна подписаха документ, с който отношенията между двете страни се превръщат в стратегическо партньорство. В него, наред с другото, Румъния заявява подкрепата си за създаване на необходимите условия – включително нови железопътни маршрути – за транзит на украинско зърно през нейната територия, обещава постоянна военна подкрепа и подкрепа за мирната формула, насърчавана от президента Зеленски, „силна подкрепа за напредъка на Украйна към стратегическата цел да стане пълноправен член на Европейския съюз“. Също така – и не на последно място – Румъния заявява готовността си да започне преговори за двустранно споразумение за сигурност. От друга страна, Украйна прави първа стъпка към разрешаването на дългогодишния конфликт, свързан със забраната за използване на румънски език в училищата в районите, където живеят етнически румънци, и обещава да разреши „проблема с изкуственото разграничаване между румънския и така наречения „молдовски“ език“. Също така, друг важен момент за Румъния, подписалите споразумението „потвърдиха важността на участието на Румъния в изпълнението на проекти за възстановяване и рехабилитация в Украйна, както и използването на румънската логистична и транспортна инфраструктура като център за страните партньори, участващи в изпълнението на проекти в Украйна“.
Споразумението за стратегическо партньорство съдържа и някои конкретни позовавания на военната подкрепа, която Румъния ще предостави на Украйна: обучение на украински пилоти в центъра за F-16 в Румъния, като двамата президенти се споразумяха украинските пилоти да бъдат включени в първия транш от обучението. „Президентите отбелязаха, че тази подкрепа, заедно с участието на украински войници в други тренировъчни центрове в Румъния, е важен принос на Румъния за укрепване на отбранителните способности на Украйна“, се казва в документа.
Румъния – единствената съседка на Украйна, склонна да преговаря
Досега само една държава е подписала двустранно споразумение, в което предлага гаранции за сигурност до края на войната, а дори и след това, докато Украйна се присъедини към НАТО: Великобритания. Документът, подписан преди няколко дни, е „безпрецедентно споразумение за сигурност“, както го описа Зеленски.
„Ако такива гаранции бяха постигнати през 1991 г., особено с Великобритания, войната нямаше да започне“, казва Зеленски.
От всички страни в света само 7-те, Нидерландия и Румъния започнаха двустранни преговори за такива споразумения с Украйна след Декларацията от Вилнюс. Само 31 държави се присъединиха към Декларацията от юли, а от общия брой подписали я държави само 15 изразиха готовност да започнат преговори за гаранции за сигурност. По време на видеоконференция в края на миналата година с представители на чуждестранните дипломати, акредитирани в Киев, началникът на кабинета на украинското президентство Андрий Ермак назова страните членки на ЕС и/или НАТО, които все още не са се присъединили към декларацията: Австрия, Хърватия, Малта, Полша, Словакия, Унгария и Турция. Три от тях имат общи граници, а Турция също е близо, тъй като е свързана с Украйна чрез Черно море и стратегическото партньорство, подписано през 2011 г.
„Декларацията от Вилнюс предвижда не само двустранни споразумения. Съществува и възможност за многостранни споразумения относно гаранциите за сигурност. Сигурността в Черно море може да бъде една от обещаващите теми“, насърчи Ермак представителите на тези държави.
От своя страна заместник-ръководителят на президентската канцелария Игор Йовква подчерта в същия контекст, че по време на консултациите Украйна настоява за необходимостта от сключване на правно обвързващи споразумения за гаранции за сигурността на Украйна, тъй като не се нуждаем от поредния „Будапещенски меморандум“.
Не на последно място Йовква подчерта, че документът за гаранции за сигурност трябва да предвижда ефективни, особено превантивни санкции срещу агресора.
„Виждаме колко ефективни могат да бъдат санкциите. В същото време виждаме, че съществуващите санкции все още не са достатъчни (…) Благодарим на всички наши партньори в Европейския съюз за приетия 12-и пакет от санкции. Но Украйна настоява незабавно да се започне работа по 13-ия пакет от санкции“, каза той.
Снимка: Pickpik.com