Subscribe
До изборите за Европейски парламент остават шест месеца и изглежда, че вече са започнали преговори за висшите длъжности в Европейския съюз. Докато за поста на председател на Европейската комисия досега е предложено само едно име – това на сегашната му титулярка Урсула фон дер Лайен, за поста на председател на Европейския съвет, който ще се освободи, ако досегашният председател Шарл Мишел спечели мандат като евродепутат, вече се разглеждат три възможни кандидатури.
Клаус Йоханис в списъка на кандидатите за председател на Европейския съвет
Едно от тези три имена е президентът на Румъния Клаус Йоханис. Въпреки че анализаторите в Букурещ и в чужбина не му дават големи шансове, управляващата коалиция в Букурещ вече сериозно обсъжда евентуалната му кандидатура и сценариите за това как евентуален успех би повлиял на вътрешната политическа сцена преди президентските и парламентарните избори в края на годината. Председателят на Европейския съвет председателства срещите на 27-те лидери на ЕС и представлява блока по въпросите на външната политика.
От 2019 г. насам постът на председател на Европейския съвет се заема от белгиеца Шарл Мишел, който наскоро обяви, че ще се кандидатира за място в Европейския парламент и че ако го получи, незабавно ще подаде оставка. Ако постът се оваканти, лидерите на ЕС ще трябва или да изберат нов председател на Съвета, или, съгласно правилата на ЕС, да приемат, че страната, която е ротационен председател на ЕС, ще оглави Съвета, а това е Унгария, която ще председателства от 1 юли до 31 декември 2024 г. С други думи, очаква се лидерите на ЕС да предадат работата на лидера на Будапеща Виктор Орбан, който е недолюбван в Брюксел заради позициите си, често противоречащи на повечето лидери на ЕС. Така че те имат интерес да постигнат резултат в преговорите. Но какъв шанс има Клаус Йоханис? Коментаторите в Букурещ и в чужбина твърдят, че те варират от много слаби до нулеви. Онези, които твърдят, че има шанс, се позовават на европейския обичай, според който европейските лидери избират най-дългогодишния от тях, освен ако не се споразумеят за друго. Или в момента членовете на Съвета с най-дълъг стаж са последователно Орбан и Йоханис. Това, което е сигурно, е, че ако политическите представители в Букурещ успеят да накарат Йоханис – или защо не? друг румънски политик – да преговарят и дори ако се стигне до избор на по-малкото зло, това ще бъде безпрецедентна победа не само за Румъния, но и за другите страни от Източна Европа и като цяло за малките страни от Съюза, които досега оставаха встрани, когато ставаше дума за разпределяне на високи позиции в ЕС. Единственият, който изглежда оптимистично настроен и вярва, че Румъния има „реални шансове“ за тази позиция, е румънският министър-председател социалдемократ Марсел Чолаку. В официално изявление той подчерта, че не президентът Клаус Йоханис, а Румъния „има реален шанс и дори много голям шанс“. Изявлението на Марсел Чолаку беше опровергано в ефира на Europa Liberă от Дачиан Чолош, бивш министър-председател технократ на Румъния, сега евродепутат от Ренеу. Дачиан Чолош е един от румънските политици, участвали в преговорите за избора на Шарл Мишел, настоящия председател на Европейския съвет. Дачиан Чолош заяви, че премиерът социалдемократ няма представа какво означават преговорите на това ниво и каза, че за този пост се кандидатира не държава, а човек.
Единственият, който нито потвърди, нито отрече това, беше президентът Клаус Йоханис, който през 2022 г. заяви, че ако му бъде предложен пост в Брюксел, той сериозно би обмислил да напусне Румъния. Клаус Йоханис вероятно е предпазлив в изказванията си, защото след това изявление, направено в контекста на включването на името му в списъка с възможни заместници на Йенс Стотенберг, генерален секретар на НАТО, той не подаде оставка. Румъния е представена в структурите на НАТО от социалдемократическия политик Мирча Геоане, който е заместник-генерален секретар. Факт е, че Йоханис вече не може да се кандидатира за най-високия пост в румънската държава, тъй като конституцията на Румъния ограничава един човек до максимум два мандата. Нещо повече, дори и да не можем да говорим за обичаи в Румъния, през последните десетилетия е утвърден обичай политици, чиято кариера е приключила в страната, да търсят позиция в европейските органи или в дипломацията.
От друга страна, напускането на Клаус Йоханис преди края на мандата му, почти половин година преди края му, може да донесе електорални ползи на неговата партия – НПЛ. Един от сценариите, които се обсъждат в партията и управляващата коалиция в Букурещ, е Йоханис да подаде оставка в началото на лятото, а постът да бъде поет, съгласно Конституцията, от председателя на Сената и лидер на НЛП Николае Чука. НПЛ разчита, че като временен президент Николае Чуку ще може да се възползва от тази възможност в електорален план, увеличавайки шансовете си за участие във втория тур на президентските избори, най-вероятно заедно с някой от сегашните си съюзници от управляващата СДП. Има и двама предишни кандидати, които показаха, че има по-силна мобилизация на десния електорат срещу СДП за номинацията за лидер на страната – единият от тях беше Клаус Йоханис, а другият – неговият предшественик Траян Бъсеску. Датата на президентските избори все още не е определена, но либералите биха искали изборите за Сенат и Камара на депутатите да се проведат или след президентските избори, което ще стане на 10 октомври, или след изборите за и 24 ноември, или едновременно с местните избори, които социалдемократите отхвърлят.
От друга страна, шансовете на Клаус Йоханис за успех като председател на Европейската комисия са тясно свързани с резултатите от изборите за Европейски парламент през юни. Според изчисленията в Брюксел изборите за следващия Европейски парламент могат да бъдат спечелени от Европейската народна партия (ЕНП). При такъв сценарий приоритет на ЕНП ще бъде да заеме един от най-важните европейски постове, а именно този на председател на Европейската комисия, а не на председател на Съвета. На това разчита Урсула фон дер Лайен, която се очаква да обяви кандидатурата си за втори мандат като ръководител на правителството на ЕС на конгреса на ЕНП в Букурещ на 6-7 март. Въпреки че постът на председател на Европейския съвет може да бъде поискан от социалистите – които според социологическите проучвания биха получили втория по големина резултат на изборите за Европейски парламент – съществува прецедент за нарушаването им. От 2014 г. до 2019 г. Европейската народна партия заемаше и поста на председател на Европейския съвет чрез Доналд Туск, както и този на председател на Европейската комисия чрез Жан-Клод Юнкер.
Според журналисти на Bloomberg, които също говорят за изчисленията, които се правят в Брюксел, в следващия Европейски съвет около половината от държавните глави – 13 от 27 – са от семейството на Европейската народна партия. Един от тях е самият Йоханис, чиято партия PNL също е свързана с ЕНП, така че това също може да наклони везните в полза на кандидата на ЕНП за председател на Съвета.
Освен румънския президент за поста се спрягат още две имена – бившият италиански министър-председател Марио Драги, бивш председател на Европейската централна банка, и Ксавие Бетел, бивш министър-председател, а понастоящем външен министър на Люксембург. Докато първият все още не е направил официални изявления по темата, вторият заяви пред RTL, че в момента не се кандидатира и иска да остане в родината си, допълва Bloomberg.