Subscribe
Всички в Испания знаят за намеренията на испанското правителство да назначи Тереса Рибера, настоящ министър на екологичния преход и демографските предизвикателства и кандидат за европейските избори през юни следващата година, за испански комисар.
Въпреки това не са малко гласовете, които се надигат срещу слуховете, че Тереса Рибера ще стане европейски комисар. Макар да е вярно, че тя има много технически профил, през последните години, както и цялото социалистическо правителство на Педро Санчес, идеологическият въпрос набира сила за техните политики. Поради тази причина отношението към предложението на Рибера е много различно.
Необходимо е обаче да се съсредоточим върху фактите, които характеризират Рибера по време на повече от петгодишното й управление на Министерството на екологичния преход и демографските предизвикателства, за да разберем причината за позицията на много от групите, които са и ще бъдат част от Европейския парламент.
Още от първите дни, в които ядрената енергетика започна да звучи като ключова точка в социалистическото законодателство в Испания, Рибера ясно изрази позицията си и насоките, които ще ръководят действията ѝ. Пречките пред ядрената енергия изглежда са действието, което най-добре обобщава и описва нейните действия по този въпрос. Никакви стимули, повече натиск и освен това се стига дотам, че се заявява, че „нито газът, нито ядрената енергия отговарят на критериите, за да бъдат считани за устойчиви“. Следователно всеки би могъл да се запита какво ще се случи с ядрената енергия или газа, които настоящата Комисия счита за устойчиви технологии за европейската таксономия, ако Рибера пристигне в Европейската комисия, защитавайки същото, което е защитавала от позицията си на министър.
В този аспект се наблюдава несигурност, въпреки че за Групата на европейските консерватори и реформисти е ясно, че без ядрена енергия е много трудно да се поддържа сценарий на ниски цени на енергията, както и че са наясно, че ядрената енергия е от основно значение за осъществяване на стратегия за ефективно намаляване на емисиите.
Друго действие на Рибера беше фиксирането на цените на природния газ, т.е. въвеждането на таван на цената на газа, което беше одобрено и от Европейската комисия и което предполага определен дух на контрол, по-скоро характерен за социалистическата идеология. Една от предложените алтернативи, която ЕКР подкрепя, е ангажиментът за по-голям енергиен суверенитет и фискален план за всяка държава членка, който отчита реалните нужди на европейските граждани.
В известен смисъл този тип действия, предприети от министъра и кандидата за член на Европейския парламент, накараха многобройните групи да изразят своето несъгласие с евентуалното включване на Рибера в Комисията. От енергийния сектор на Испания до национални и международни политически групи.
Испанската политическа партия Vox, която е част от групата на Европейските консерватори и реформисти, се противопоставяше през целия мандат на Рибера като министър на екологичния преход и демографското предизвикателство на провежданите от него политики, тъй като според тях те са били в разрез с проблемите и нуждите не само на енергийния сектор в Испания, но и с многобройните обстоятелства на испанските потребители.
Испанското правителство говори за заместник-председателство на Комисията, което може да включва екологична линия и линия за екологичен преход, но също така и друга линия, която може да посрещне предизвикателствата пред икономиката по отношение на устойчивостта.
Това обаче изглежда се размива в сценарий, в който социализмът губи сила в цяла Европа в полза на консервативните позиции, които залагат решително на промишлеността и икономиката без идеологическа намеса, която не решава проблеми, както и на новия състав на Европейския парламент, в който според всички проучвания на общественото мнение по-голяма и решаваща тежест ще имат групи като консерваторите и реформаторите.