Предизвикателства и перспективи пред екологичния преход в ЕС

Проучването на партията ECR съдържа подробен анализ на прехода към зелена икономика в Европейския съюз (с акцент върху баланса между амбициите и реалността при прилагането на Европейския зелен пакт).
Основната цел на това изследване е да се анализират политическите и законодателните мерки, приети на равнище ЕС с цел постигане на климатична неутралност на Европа до 2050 г., и да се проучи как сложността и мащабът на този процес съответстват на икономическата и социалната реалност в държавите членки.
В контекста на Европейския зелен пакт зеленият преход е не само необходима промяна за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., но и възможност за дълбока икономическа и социална трансформация на цялото европейско общество.

Какви са амбициите на Европейския зелен пакт?

Европейската зелена сделка е инициатива на Европейския съюз за борба с изменението на климата и насърчаване на устойчивостта.
Стартирала през 2019 г., тя има за цел да намали нетните емисии на парникови газове до нула до 2050 г.
Обявената цел на тези, които подкрепят тази Зелена сделка, е да превърнат Европа в първия климатично неутрален континент, което е почти невъзможно и ще доведе до поредица от социални кризи в страните членки.
Добре известно е, че Зелената сделка обхваща широк спектър от политики и мерки, включително Плана за действие за кръгова икономика (който има за цел да сведе до минимум отпадъците и да насърчи рециклирането) и Стратегията „от фермата до вилицата“ (която цели устойчива хранителна верига).
Тези политики са подкрепени от конкретни законодателни мерки, като например Закона за климата от 2021 г. (който определя правната рамка за постигане на целите в областта на климата) и Закона за промишлеността с нулево нетно потребление от 2023 г. (който подкрепя развитието на чисти технологии).
Въпреки този амбициозен подход обаче прилагането на Зеления пакт е огромно предизвикателство за стария континент, предвид икономическото и социалното разнообразие на държавите – членки на ЕС.

„Зелената сделка“ и въздействието върху основните икономически сектори в Европа

Желанието за екологичен преход има далечни последици за редица икономически сектори, най-засегнати от които са енергетиката, транспортът и промишлеността.
Добре известно е, че енергийният сектор е отговорен за голяма част от въглеродните емисии в ЕС, поради което този сектор е в центъра на усилията за декарбонизация.
Преходът от изкопаеми горива към възобновяеми източници, като слънчева и вятърна енергия, е от ключово значение за постигането на целите в областта на климата.
Този преход обаче поставя значителни предизвикателства, свързани със стабилността на енергопреносните мрежи, разходите за промяна на инфраструктурата и непостоянството на възобновяемите енергийни източници.
Секторът на транспорта също е насочен към сериозни реформи, като се акцентира върху електрификацията на автомобилния парк и развитието на инфраструктурата за алтернативни горива.
Стратегията на ЕС включва забрана на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. и стимулиране на производството на електрически превозни средства.
Разбира се, тази промяна изисква значителни инвестиции в инфраструктура за зареждане, както и в мощности за производство и рециклиране на батерии.
Тежката промишленост, като стоманодобивната и циментовата, е изправена пред подобни предизвикателства.
Декарбонизацията на тези отрасли ще изисква иновативни технологии като улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и преход към екологичен водород.
Тези технологии все още са във фаза на разработване и са изключително скъпи, което повдига въпроси относно икономическата осъществимост на подобни мерки в краткосрочен и средносрочен план.

Социални и политически предизвикателства на екологичния преход

Експертите признават, че зеленият преход е не само технологично и икономическо, но и социално и политическо предизвикателство.
Общественото приемане на действията в областта на климата е от решаващо значение за неговия успех.
Въпреки че европейските граждани широко подкрепят действията в областта на климата, проучванията показват, че тази подкрепа намалява, когато става въпрос за конкретни мерки, които засягат ежедневието, като например намаляване на потреблението на енергия или промяна на начините на транспорт.
Друг важен въпрос е регионалното неравенство в ЕС.
Известно е, че държавите-членки имат различни нива на икономическо развитие и инфраструктура. Това може да се изрази в това, че техният капацитет за прилагане на мерките на Зеления пакт варира значително.
Пример за това са източноевропейските страни, които са силно зависими от въглищата за производство на енергия.
Тези страни са изправени пред по-големи предизвикателства от тези в Западна Европа, където преходът към възобновяеми енергийни източници е много по-напреднал.
За да се справи с тези неравенства, ЕС създаде Фонд за справедлив преход (ФСП).
Целта на JTF е да подпомага регионите и секторите, които са най-засегнати от екологичния преход.
Съществуват опасения, че отпуснатите средства не са достатъчни за покриване на всички нужди, и тяхното разпределение предизвика интензивни политически дебати в Европейския съвет.

Какви са стратегиите на ЕС за иновации и икономическа конкурентоспособност?

За да подкрепи екологичния преход, ЕС прие няколко стратегии за насърчаване на иновациите и икономическата конкурентоспособност.
Индустриалният план за нулевата ера, стартирал през 2023 г., е основен стълб на този подход.
Този план включва законодателни мерки като „Акт за индустриите с нулеви емисии“ и „Акт за критичните суровини“, които имат за цел да подкрепят разработването и внедряването на чисти технологии и да осигурят справедлив достъп на държавите членки до необходимите ресурси. Друг ключов елемент е Механизмът за коригиране на въглеродните емисии на границата, който има за цел да защити европейските индустрии от нелоялна конкуренция от страна на държави с по-малко строги екологични стандарти.
Чрез CBAM ще се въвеждат данъци върху вноса на продукти, които не отговарят на стандартите на ЕС за емисии, като по този начин се насърчава преминаването към по-устойчиви практики в световен мащаб.
Прилагането на тези стратегии обаче не е лишено от противоречия.
Съществуват опасения, че строгите разпоредби могат да подкопаят глобалната конкурентоспособност на европейската промишленост, особено в условията на конкуренция от страна на Китай и САЩ.
Тези две страни имат свои собствени политики за екологичен преход.
Освен това преходът към зелена икономика изисква огромни инвестиции както от публичния, така и от частния сектор, което поражда въпроси относно финансовата устойчивост на тези усилия в дългосрочен план.
Това повдига въпроса колко компании от частния сектор ще оцелеят на пазара и какъв ще бъде социалният мащаб в икономиката на ЕС?

Проучване на случай: Автомобилният сектор и преходът към екологична мобилност

Един от най-засегнатите от екологичния преход сектори е автомобилният.
Като се има предвид значението му за европейската икономика и значителното му въздействие върху околната среда, забраната за продажба на превозни средства с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. е безпрецедентна мярка, която радикално ще промени автомобилната индустрия.
Европейските производители са изправени пред предизвикателството да преминат към производство на електрически превозни средства, което изисква огромни инвестиции в технологии, инфраструктура и работна сила.
Друг важен въпрос е развитието на инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства, което е от решаващо значение за успеха на този преход.
Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), приет от ЕС, предвижда разработването на широка мрежа от зарядни станции в цяла Европа.
Прилагането на този регламент обаче се различава значително в отделните държави членки в зависимост от степента на тяхното развитие и политически ангажимент.
Преходът към екологична мобилност не е лишен от предизвикателства.
Производството на електрически превозни средства е свързано с използването на оскъдни и скъпи материали като литий и кобалт, което повдига въпроси относно устойчивостта на веригите за доставки и въздействието на добива на тези ресурси върху околната среда.
Освен това рециклирането на батериите е друго голямо предизвикателство предвид сложността на процеса и необходимостта от разработване на ефективни технологии за рециклиране.

Какви са предизвикателствата и възможностите за декарбонизация в тежката промишленост?

Тежката промишленост (включваща сектори като стоманодобива, циментовата промишленост и химическата промишленост) е отговорна за голям дял от емисиите на парникови газове в Европа.
Декарбонизацията на тези сектори е от съществено значение за постигане на целите в областта на климата, но също така е технологично и икономически изключително трудна.
Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) се считат за ключови за намаляване на емисиите в тези отрасли.
Тези технологии улавят CO2, отделян в производствения процес, и го съхраняват под земята, като предотвратяват изпускането му в атмосферата.
CCS обаче е изключително скъпа и противоречива технология.
Ето защо широкомащабното ѝ внедряване е изправено пред значителни пречки, свързани с разходите, общественото приемане и наличието на необходимата инфраструктура.
Друг важен елемент в декарбонизацията на тежката промишленост е зеленият водород, който може да замени изкопаемите горива в промишлените процеси.
Зеленият водород се произвежда чрез електролиза на вода, като се използва възобновяема енергия, което го прави решение с нулеви емисии.
Производството на зелен водород обаче все още е ограничено и скъпо, а развитието на инфраструктурата, необходима за използването му в голям мащаб, е в начален етап.
Освен това съществуват опасения относно глобалната конкуренция в контекста на декарбонизацията.
Докато ЕС налага строги екологични стандарти, други региони на света, като Азия и Северна Америка, може да имат по-малко амбициозни политики, което може да доведе до дисбаланс в конкуренцията.
За да се справи с този проблем, ЕС проучва предпазни мерки, като например Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (МКОГ), предназначен да предотврати вноса, който не отговаря на екологичните стандарти на ЕС.

Предизвикателства и иновативни решения за финансиране на екологичния преход

Едно от най-големите предизвикателства на екологичния преход е мобилизирането на финансовите ресурси, необходими за прилагането на мерки за декарбонизация и за преминаване към екологична икономика.
Изчисленията показват, че ЕС трябва да инвестира около 350 млрд. евро годишно през следващото десетилетие, за да постигне целите си в областта на климата и цифровизацията.
Тази сума е значителна и изисква тясно сътрудничество между публичния и частния сектор.
ЕС е разработил няколко финансови инструмента в подкрепа на прехода към зелена икономика, като например Фонда за справедлив преход (ФСП), който е предназначен да подпомага региони и сектори, засегнати от прехода към зелена икономика.
InvestEU, инвестиционната програма на ЕС, също играе решаваща роля за мобилизиране на частно финансиране за устойчиви проекти.
Съществуват обаче опасения, че тези фондове не са достатъчни, за да покрият всички нужди, и че са необходими иновативни решения за привличане на повече частни инвестиции. Зелените облигации са друго важно финансово решение.
Те са дългови инструменти, емитирани от правителства или компании за финансиране на устойчиви проекти, като например възобновяема енергия или зелена инфраструктура.
Пазарът на зелени облигации нарасна значително през последните години, но все още има предизвикателства при стандартизирането на тези инструменти и осигуряването на прозрачност и надеждност на финансираните проекти.
Централните банки и финансовите регулатори играят решаваща роля в подкрепа на зеления преход.
Като включват рисковете, свързани с климата, в своите оценки на риска и насърчават инвестициите в устойчиви активи, те могат да насърчат финансовата система да подкрепя целите, свързани с климата.
Освен това ЕС проучва възможностите за интегриране на критериите за устойчивост в данъчната и инвестиционната политика, което би могло да включва реформиране на данъчното облагане с цел насърчаване на по-екологично поведение и генериране на допълнителни приходи за финансиране на зеления преход.

Балансиране на амбициите и реалността в екологичния преход в ЕС

Проучването на ЕКР стига до заключението, че зеленият преход в ЕС е сложно и многоизмерно предизвикателство, което изисква внимателен баланс между амбициозните цели в областта на климата и икономическите и социалните реалности на държавите членки.
От съществено значение е преходът да се управлява по справедлив начин, като се гарантира, че всички региони и сектори на икономиката получават адекватна подкрепа, за да се избегне задълбочаване на съществуващите неравенства.
От решаващо значение е също така ЕС да запази конкурентоспособността си в световен мащаб, докато осъществява екологичния преход.
Това включва не само разработването и внедряването на иновативни технологии, но и осигуряването на законодателна и регулаторна рамка, която подкрепя икономическия растеж и създаването на работни места. успехът на зеления преход ще зависи от способността на ЕС да мобилизира адекватни финансови ресурси и да създаде рамка за международно сътрудничество в подкрепа на глобалните действия в областта на климата.
Само чрез координиран и приобщаващ подход Европейският съюз може да постигне целите си в областта на климата и да се превърне в световен лидер в борбата с изменението на климата.