През последното десетилетие свободата на пресата в Европа непрекъснато се влошава

В повечето страни от ЕС няма закони, които да осигуряват силни гаранции срещу политическо влияние върху медиите, като липсата на такива гаранции има отрицателни последици за независимостта на журналистите и по този начин за качеството на информацията, която обществото получава. Това е заключението на проучване на ЕКР относно независимостта на медиите, в което се анализират данни от последните десет години (2014-2023 г.), събрани от държавите членки и страните кандидатки.

В проучването се разглежда, наред с другото, как собствеността върху медиите и политическото влияние влияят върху плурализма на мненията и свободата на изразяване в контекста на предизвикателствата, пред които са изправени медиите през последното десетилетие. Едно от тези предизвикателства е концентрацията на медийна собственост в ръцете на правителства, свързани с властта лица и бизнесмени в контекста на повтарящи се икономически кризи, както и пропуски и/или лошо прилагане на медийното законодателство. Така авторите стигат до заключението, че е необходим реален надзор от страна на органите, които трябва да следят за безпристрастността на медиите, както и ефективен контрол върху собствеността на медийните тръстове и тяхното публично финансиране. Въпреки че в някои страни, включително Румъния, е въведено задължително деклариране на собствеността на медийните предприятия, се наблюдава „общ провал“ в прилагането на тези закони по отношение на осигуряването на прозрачност на информацията.

Икономически уязвимите медии са превзети от политици или групи по интереси

Позовавайки се на доклади на ЮНЕСКО, авторите на проучването твърдят, че през последното десетилетие в Европа се наблюдава постоянно влошаване на свободата на печата и плурализма на мненията, тъй като демокрациите на континента са изправени пред различни предизвикателства – от икономически кризи до тероризъм, миграция и, съвсем наскоро, войната в Украйна. Медийният пазар се сблъска с многократни рецесии, които благоприятстваха концентрацията на бизнеса както хоризонтално, така и в един и същи сектор – печат, телевизия и т.н. – и междусекторно. В проучването се отбелязва, че Европа винаги се е характеризирала с монополи и олигополи в пресата, които са представлявали известна заплаха за плурализма, но през последните години тази практика се използва от правителствата за поробване на пресата и заглушаване на инакомислещите гласове. Нестабилната икономическа среда остави пресата без източници на финансиране и уязвима от правителствата.

„Правителствата, държавните служители или лица, свързани с управляващите партии, са увеличили контрола си върху търговските медии, било то чрез директни покупки или пристрастно прилагане на съществуващите правила, за да ограничат умишлено плурализма – допринасяйки за среда, която е враждебна и към пресата“, казват авторите на доклада.

Вместо да изберат общ подход към регулирането на концентрацията на собствеността, за да осигурят здравословна конкурентна среда на медийния пазар, държавите членки упражниха прерогативите си да приемат закони по този въпрос и приеха различни решения. Докато в Нидерландия, Ирландия, Португалия и Испания има специални закони за конкуренцията на медийния пазар, в повечето страни от ЕС има само общи разпоредби за конкуренцията и отделно – само специални закони за медиите.

В повечето европейски страни няма ефективни закони срещу политическата намеса в работата на медиите

Друг проблем, който се подчертава в проучването на ЕКР, е пряката намеса на държавата при сливания и придобивания. Така, според документа, в повечето европейски страни законодателните гаранции срещу контрола върху медиите от страна на политици, партии или групи по интереси са слаби или изобщо не съществуват. Докато страни като Португалия и Литва изрично забраняват на политическите партии да притежават медийни тръстове, в Малта например двете партии, които се редуват в правителството, са сред основните играчи на медийния пазар. В Италия бившият министър-председател Силвио Берлускони, известен медиен магнат, също използваше медийния си бизнес, за да се изяви в политиката. Но пресата е уязвима не само за държавните поглъщания, но и за бизнесмени, които я използват, за да прокарват собствените си интереси, и далеч не се стремят към печалба, а я използват за оказване на политическо влияние. Тази тенденция е особено очевидна в страните от Централна и Източна Европа и Западните Балкани, където след световната икономическа криза през 2008 г. обемът на чуждестранните инвестиции намаля, което улесни прехвърлянето на собствеността върху медиите от чуждестранни компании към няколко местни бизнесмени.

Законите за задължително оповестяване на собствеността на медийните предприятия страдат откъм прозрачност

В някои страни на тези негативни тенденции се противодейства чрез разпоредби, насочени към осигуряване на прозрачност на собствеността на медийните тръстове. Въпреки че в повечето европейски държави съществуват официални изисквания за оповестяване на акционерните структури на медийните предприятия, тези задължения често имат ограничения, като например задължението тази информация да се оповестява само пред властите, но не и пред обществеността.

Държавната реклама – начинът, по който правителствата контролират пресата, без да я притежават

Собствеността позволява да се оказва натиск върху редакционната независимост, но политическо влияние може да се оказва и без да се притежава медията. Един такъв начин за упражняване на държавно влияние върху пресата е държавната реклама. Авторите на изследването посочват, че в много от анализираните страни липсват разпоредби, които да гарантират справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, но в Централна и Източна Европа, където наследството от авторитарното управление все още се отразява на отношенията между държавата и медиите, рекламата с публични средства често остава един от малкото, ако не и единственият източник на финансиране на пресата.

„Неуспешното прилагане на съществуващите правила доведе до инструментализиране на разпределянето на средствата в подкрепа на проправителствените медии за сметка на независимите и критични медии. Проучванията показват, че приятелски настроените към правителството медии получават лъвския пай от държавната реклама и че в периода 2016-2018 г. се наблюдава петкратно увеличение на станциите, които получават над 50 % от финансирането си от правителството, като някои от тях дори разчитат изключително на държавна реклама“, се посочва в проучването.

Слаби, политически ръководени регулатори = послушна преса

Политическото влияние е възможно до голяма степен и поради слабите медийни регулатори. Политическата намеса – често чрез назначаване на хора, свързани с управляващите партии, в тези органи – намали способността им да гарантират независимостта на медиите. Вследствие на слабия надзор авторите на проучването говорят за политически контрол върху обществените медийни услуги. Въпреки че те трябва да бъдат достъпни за широката общественост и да създават съдържание за всички, отразяващо политическите, социалните и културните различия, правителствата са увеличили политическия контрол върху управителните съвети на тези обществени медии. Това е довело и до отслабване на съдържанието на предоставяната от тях информация, отбелязват авторите на проучването. Те отбелязват, че този политически контрол върху медийните власти се е увеличил в цяла Европа, като всички страни съобщават за по-голяма или по-малка степен на политическо влияние при назначаването на ръководителите на медиите.

„Без подходящ надзор „дезинформацията“ може да се използва за потискане на опозиционните медии (…) Освен това, ако медийните канали бъдат цензурирани, цели групи от населението могат да останат без алтернативни източници на информация“, посочват авторите на проучването на ЕКР.

„Всичко това се случва в условията на засилено разпространение на информация чрез онлайн медии, което само по себе си представлява предизвикателство за независимостта и надеждността на информацията за обществеността“, допълват те.

Европейският акт за свобода на печата – приносът на ЕС за деполитизиране на пресата

Въпреки всички тези предизвикателства има надежда. Освен положителните примери в някои европейски страни и усилията на гражданското общество за гарантиране на независимостта на медиите, ЕС също така става все по-активен в налагането на високи стандарти за защита на медиите. Пример за това е европейският закон за свободата на печата, който има за цел да осигури по-добра координация на националните разпоредби и тяхното сближаване при създаването на гаранции срещу държавна намеса в независимата преса. Регламентът, предложен от Европейската комисия и съгласуван с посланиците на държавите членки, е в отговор на нарастващата загриженост относно политизирането на пресата, липсата на прозрачност в собствеността на медиите и разпределянето на държавни реклами в медиите. Европейският акт за свободата на печата създава законодателна рамка с нови правила и механизми за подобряване на защитата на журналистите от политиката и за осигуряване на функциониращ медиен пазар, включително чрез регулаторно сътрудничество и сближаване, включително разпоредби за по-добра прозрачност и справедливо разпределение на икономическите ресурси.