Subscribe
Ще стане ли тя следващият европейски лидер?
Известното икономическо списание Forbes наскоро представи годишния си списък на най-влиятелните жени в света. Тази престижна класация служи като платформа за подчертаване на решаващата роля на жените в световната политика и икономика и за насърчаване на осведомеността за равенството между половете. Списъкът има за цел да привлече вниманието към ключовите компоненти, които допринасят за успешното лидерство и управление на властови позиции, които са от решаващо значение за постигане на положителна промяна в обществото.
Според класацията Джорджия Мелони (FdI, ECR) е на четвърта позиция, непосредствено след Урсула фон дер Лайен (ХДС, ЕНП), Кристин Лагард (LR, ЕНП) и Камала Харис (D, S&D). Заслужава да се отбележи, че председателят на Европейската комисия, председателят на Европейската централна банка и вицепрезидентът на САЩ са единствените жени преди председателя на италианския Министерски съвет. Това признание поставя Мелони сред най-влиятелните жени в света, като отбелязва исторически момент не само за нея, но и за Италия като цяло.
Изключителните лидерски умения на Мелони и значителният му принос към политическата и икономическата сфера както в Италия, така и в световен мащаб, са справедливо признати чрез тази класация. Нейната всеотдайност и упоритост в насърчаването на равенството между половете и овластяването на жените, както и ангажираността ѝ с напредъка на обществото, ѝ донесоха това заслужено признание. Това постижение също така е показател за огромния потенциал, който жените притежават, за да постигнат значителен напредък на ръководни позиции, и представлява важна стъпка към едно по-приобщаващо и справедливо бъдеще.
Мелони има много актуални рекорди: тя е единствената жена начело на правителство на страните членки на Г-7 и Г-20, ръководи една от основните европейски партии като ЕКР, и то от италианската десница, която в миналото е срещала голяма съпротива от страна на общественото мнение и медиите.
Колкото и авторитетна да е класацията на Forbes, в която попзвездата Тейлър Суифт е на пето място (която е и единствената жена, по-млада от Джорджия Мелони, в първата десетка на класацията), със сигурност е факт, че днес гледаме на италианския премиер като на истинска ключова фигура в европейския и световния геополитически баланс.
Издигането на Джорджия Мелони на европейската политическа сцена е забележително. През последните няколко години тя се изкачи в йерархията и се превърна в една от най-изявените фигури в европейската политика. За да се разберат напълно причините за стремителния ѝ възход, е важно да се разгледат основните етапи от нейния път и да се разберат качествата, които са ѝ позволили да заеме такава значима позиция.
Името на Джорджия Мелони нашумя сред италианските и европейските граждани и става все по-известно в коридорите на властта. Ръководството и влиянието ѝ са получили широко признание както в страната, така и в чужбина. Въпреки това може да има хора, които все още не са запознати с нейния произход и постижения. Затова възниква въпросът: Кой точно е Джорджия Мелони?
Джорджия Мелони, страстна и решителна личност, е родена през 1977 г. и изпитва дълбока любов към родния си град Рома и едноименния футболен отбор. След като завършва езикова диплома, тя започва политическата си кариера като общински съветник в Рим. С течение на времето тя се превръща в значима фигура в италианската политика, изкачвайки се в йерархията, за да достигне позиции с голяма власт и влияние. Пътят ѝ е белязан от много забележителни постижения и отдаденост в служба на общността и страната.
Започва да се занимава с политика още в ранна възраст. През 1992 г., на 15-годишна възраст, тя вече се присъединява към Младежкия фронт, младежката организация на Италианското социално движение, но един от основните преломни моменти е известният национален конгрес във Витербо, където, спечелвайки, става първата жена председател на младежкото крило на десницата.
От този момент нататък политическият му възход е изпълнен с успехи. През 2008 г., едва 31-годишна, е назначена за министър на младежта в правителството на Силвио Берлускони. Непрекъснато нарастване на консенсуса, обусловено от ясната ѝ визия за света и политиката, което изгражда репутацията ѝ, докато през 2012 г. тя решава да напусне Народ на свободите и да основе Fratelli d’Italia – партията, която я превръща в Джорджия Мелони, която познаваме днес.
Очаква се през 2024 г. популярността и влиянието на Джорджия Мелони да нараснат значително. Това се дължи на предстоящото на 9 юни допитване до избирателите, което според прогнозите ще доведе до голям изборен успех както за „Братята на Италия“, така и за Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Този резултат ще засили присъствието на Мелони в Европа и ще я превърне в могъща сила в италианската политика.
Нещо повече, Мелони не може да избере по-подходящ момент, тъй като само седмица след допитването до избирателите в Италия ще се проведе срещата на върха на Г-7, на която тя ще присъства. Присъствието ѝ на такова престижно събитие би могло да повиши още повече популярността ѝ и да я превърне в известна личност на световната сцена.
Потенциалът на Мелони е изключителен и тя може да се превърне в една от най-влиятелните жени в политическия живот, ако перспективите ѝ се реализират. Всъщност, ако дясноцентристките правителства се засилят на глобално ниво, нейното влияние вероятно ще нарасне още повече, не само в класациите на жените. Нейното издигане на власт може да се превърне в значителен поврат в италианската политика и потенциално да повлияе и на световния политически пейзаж.
Европейското предизвикателство със сигурност е стъпката, която интересува Мелони повече от останалите: в последните проучвания ЕКР е загубила малко от инерцията си, като вместо това е отбелязала силен ръст в групата на ИД, но все пак предизборната кампания тепърва започва и следователно съотношението на силите може скоро да се промени.
Освен това ключовият елемент на близостта между ЕКР и ЕНП остава в бъдеща перспектива: Ако ЕНП вече наложи няколко вета на партии, които са част от ИД (преди всичко AfD и RN), подобен сценарий не се е случил за ЕКР; по същия начин няма силна съпротива между партиите от групата на макронистката и либералната RE и тези от ЕКР, с изключение на някои несъгласия на национална основа, както в Чешката република, където сблъсъкът между ODS (ЕКР) и ANO (RE) едва ли ще може да бъде поправен в Брюксел.
Във всеки случай това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание, защото, ако е вярно, че този път десницата има големи надежди да даде политически сплотено мнозинство на Европейската комисия, трябва да се разберат съюзите, които ще се създадат в Европейския парламент: на коалиция PPE-ECR-ID ще останат само десетина места за спечелване на мнозинство, които лесно могат да бъдат намерени в партии, които не са членки на ЕС, като Fidesz в Унгария или Reconquête във Франция. Ако обаче има много пресечени вета, ще се наложи да се разшири полето на действие, за да се обнови Европа, и отклоненията могат да бъдат различни.
Способността на Джорджия Мелони ще трябва да се състои в това да умее да посредничи между различните партии, предлагайки себе си като истински политически водач на коалицията, дори и без да е главната „заинтересована страна“ на изборите. Ако успеете да прегрупирате по-„правителствените“ души от ЕНП и ИД около групата на ЕКР, като привлечете и силите по-вдясно от либералите и нечленуващите в ЕП, предизвикателството ще бъде спечелено.