Subscribe
В изненадващ обрат по време на срещата на върха на лидерите на ЕС тази седмица предложението на Европейския съвет да пренасочи милиарди евро, предназначени за възобновяема енергия и намаляване на емисиите, към имиграцията и отбраната, разкрива явното лицемерие на ЕС в глобалната борба срещу изменението на климата.
Тази стъпка идва по-малко от две седмици след Конференцията на страните в Дубай, на която държавите – членки на ООН, се ангажираха да утроят производството на енергия от възобновяеми източници.
Тъй като държавите членки се борят с конкуриращи се финансови приоритети, този ход повдига въпроси относно истинската ангажираност на държавите да се справят с неотложния въпрос за изменението на климата, когато икономическите интереси са заложени на карта.
Предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за намаляване на почти цялата сума от 10 милиарда евро от фонда „Платформа за стратегически технологии за Европа“ (STEP), предназначен за развитие на технологиите за възобновяема енергия, разкрива тревожна тенденция. Въпреки че страни като Франция, Италия и Испания подкрепиха инициативата, нежеланието на други пестеливи европейски столици да увеличат бюджетните вноски показва колебание да се даде приоритет на екологичните проблеми пред финансовите съображения.
Компромисът, предложен от Мишел, включва намаляване на фонда STEP до 1,5 млрд. евро, а останалите средства да бъдат пренасочени към военни инвестиции. Това решение идва в критичен момент, когато Европейският съюз се бори с предизвикателството да балансира между икономическата стабилност, интересите в областта на сигурността и отговорността за околната среда. Готовността да се пожертва значителна част от фонда за зелена енергия за други приоритети подчертава влиянието на икономическите съображения при формирането на политиката в областта на климата.
Потенциалното съкращаване на фонда STEP е ярко напомняне за предизвикателствата, с които се сблъскват държавите, за да изпълняват ангажиментите си за борба с изменението на климата. Макар че Европейският съюз си е поставил амбициозни цели в областта на климата, отклоняването на средства от инициативи за възобновяема енергия разкрива очевидното разминаване между реторика и действия. Тъй като Германия наскоро намали бюджета си за борба с изменението на климата, а десните политици използват противопоставянето на разходите за екологичен преход като политическа тема, става ясно, че финансовите проблеми подкопават колективните усилия за справяне с климатичната криза.
Вътрешните спорове в ЕС относно пренасочването на средства показват липсата на консенсус относно спешността на действията в областта на климата. Разочарованието на португалския министър-председател Антониу Коща и алтернативното предложение на българския министър-председател Николай Денков отразяват нарастващото напрежение между държавите членки с различни икономически приоритети. Експерти от бранша, сред които Томас Пелерин-Карлин, предупреждават, че компромисът може да бъде катастрофален за индустрията на чистите технологии и да подкопае способността на Европа да се конкурира със световни лидери като САЩ и Китай в бързо развиващата се област на зелените технологии.
Този ход поставя под въпрос и някои от предложенията в програмата за предстоящото белгийско председателство на Съвета на Европейския съюз. Тяхната програма е замислена така, че „да постави прехода в областта на енергетиката и климата в центъра на своите приоритети“.
Целта на белгийците е да „укрепят енергийния съюз“, който осигурява „достъпна енергия за гражданите и компаниите, гарантира силна и надеждна сигурност на доставките и допринася за неутралността на климата“.
Предложеното от Европейския съвет пренасочване на средства от възобновяемата енергия към имиграцията и отбраната обаче едва ли ще допринесе за постигането на тези цели или на целите, заложени в „Зелената сделка“.
По-важното е, че тя разкрива и тревожно лицемерие в глобалната борба срещу изменението на климата.
Въпреки че държавите поемат големи ангажименти и си поставят амбициозни цели, колебанието им да отделят достатъчно средства за екологични инициативи, когато са застрашени финансови интереси, поражда сериозни съмнения относно искреността на техния ангажимент. Докато лидерите на ЕС се опитват да намерят деликатния баланс между икономическата стабилност, опасенията за сигурността и отговорността за околната среда, светът наблюдава внимателно и се чуди дали реториката, свързана с изменението на климата, ще се превърне в смислени действия или финансовите съображения ще продължат да подкопават стремежа към устойчиво и екологично съобразено бъдеще.