Преориентиране на Ирландия към втечнен природен газ

Политиката на Ирландия по отношение на втечнения природен газ (LNG) отново е в центъра на политическия и икономическия дебат в страната за това как най-добре да се постигне енергийна сигурност и независимост.

Това се случва след решението на ирландския кабинет от март да одобри първото съоръжение за плаващо съхранение и регазификация на втечнен природен газ в Ирландия, чиято инвестиционна стойност е 300 млн. евро. Терминалът ще действа като държавен резерв за спешни случаи. Значението на това развитие не може да бъде надценено. В един анализ, предприет в контекста на опасенията, изразени в Прегледа на сигурността на доставките, относно зависимостта на Ирландия от вноса на природен газ по тръбопроводи от Великобритания, се подчертава, че Ирландия е една от най-зависимите от вноса на енергия държави в ЕС, като 71 % от всички доставки на природен газ се внасят по два междусистемни газопровода от Великобритания.

По-широката политическа реакция на одобрението на правителството беше определено смесена, като основните лявоцентристки партии се противопоставиха, докато основните управляващи партии Fianna Fáil и Fine Gael, както и значителна група независими и необвързани членове на парламента, ги подкрепиха напълно. За мнозина от това мнозинство въпросът се разглежда не само през призмата на климатичните цели, но и през призмата на твърдата реалност на геополитическата нестабилност и инфраструктурната уязвимост.

Решението представлява сериозен разрив с политиката, възприета от предишната администрация, в която участваха Fianna Fáil и Fine Gael, но от решаващо значение – и Зелената партия. Това правителство изрично изключи подкрепата за инфраструктурата за втечнен природен газ, а несъгласието му беше залегнало в множество официални политически документи.

Ирландската зелена партия обаче е почти напълно унищожена след изборите през 2024 г., когато броят на парламентарните ѝ партии намалява от 12 на 1 място, а след продължително преброяване е избран само лидерът ѝ Родерик О’Горман. Драматичният им срив беше изтълкуван от много анализатори като народно отхвърляне на редица политики, считани за идеологически закостенели и икономически несвързани.

За разлика от тях, Fianna Fáil и Fine Gael се завърнаха със сериозен общ брой от 86 места, което е малко по-малко от общо мнозинство. Има ясно усещане, че това е окуражило двете партии да се откажат от политиките, които преди това са били предпочитани от Зелените – особено от тези, които се разглеждат като пречещи на прагматичните мерки за енергийна устойчивост. Това включва втечнения природен газ, който отдавна се разглежда от промишлеността и специалистите по енергийно планиране като необходима преходна гаранция в епохата на смущения в доставките и нарастващо търсене.

Реакцията на екологични групи, като „Приятели на Земята“, беше бърза и очаквано осъдителна; позиция, която е в съответствие с дългогодишното им противопоставяне на разширяването на инфраструктурата за втечнен природен газ и одобряването на износа поради това, което те смятат за неприемливо въздействие върху околната среда и климата. Тези групи твърдят, че всяка инвестиция в втечнен природен газ рискува да вкара Ирландия в десетилетна зависимост от изкопаемите горива, дори и да е само временна мярка.

Предишните правителства на Ирландия обаче са изразявали силна подкрепа за втечнения природен газ като елемент от опитите на страната да диверсифицира енергийните доставки. Това се случи след признанието, че местните находища на природен газ, като например тези в Кинсейл, започват да намаляват и в крайна сметка ще бъдат изчерпани.

Преди повече от две десетилетия проектът Shannon LNG, предложен от Shannon LNG Ltd, представи планове за изграждане на терминал за внос на втечнен природен газ на стойност 650 млн. евро в устието на река Шанън в графство Кери. Първоначалното планиране започна в средата на 2000-те години на фона на широката подкрепа за проекта като стратегическо инфраструктурно развитие за повишаване на енергийната сигурност. Впоследствие проектът е определен като „стратегическо инфраструктурно развитие“ от ирландския орган по планиране An Bord Pleanála, което му позволява да заобиколи местните процеси на планиране и да се обърне директно към националния съвет по планиране. По онова време той се разглежда като изключително важно средство за предпазване от бъдещи енергийни сътресения.

В рамките на ирландските дебати по този въпрос периодично се появяват и предложения държавата да използва свободния капацитет за съхранение на втечнен природен газ в Обединеното кралство за съхранение на газ за собствени нужди на Ирландия. Поддръжниците на този подход твърдяха, че подобна стратегия би могла да осигури защитено от бъдещи рискове аварийно съхранение на газ и да служи като резервен вариант в случай на проблеми с прекия достъп до спешен ВПГ, като същевременно се осигури повече време за преминаване към система за възобновяема енергия. Тази идея се разглеждаше като политически компромис за онези, които оставаха идеологически ангажирани с избягването на нова инфраструктура за изкопаеми горива на ирландска земя.

Тези аргументи обаче губят политическа сила. От 2008 г. нататък започна да се развива съгласувана кампания, насочена към въздействието на вноса на втечнен природен газ върху околната среда – особено на газ, добит чрез фракинг. Тази кампания беше особено ефективна, като свързваше фракинга с екологични щети, замърсяване на подпочвените води и рискове за общественото здраве. Резултатът от това беше нарастваща политическа предпазливост по отношение на начините за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ.

До 2011 г. тези опасения станаха донякъде безсмислени поради дълбоките икономически поражения, причинени от световната финансова криза. Проектът за втечнен природен газ в Шанън беше на практика спрян, въпреки че остана в списъка на проектите от общ интерес на ЕС, което показва, че Брюксел продължава да гледа на него като на стратегически актив. Във вътрешен план това означаваше, че Ирландия продължава да разчита почти изцяло на вноса на газ през интерконекторите на Обединеното кралство – зависимост, за която енергийните анализатори многократно предупреждаваха, че излага страната на риск.

До 2016 г. предложението за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ е активно атакувано от местни и международни активисти за борба с изменението на климата. Тяхната опозиция беше катализирана от глобалния импулс, последвал Парижкото споразумение от 2015 г., което постави значителен акцент върху намаляването на емисиите на парникови газове. Фракираният газ и втечненият природен газ бяха подложени на особен контрол като изкопаеми енергийни източници с високи емисии.

Кампанията срещу фракинга беше изключително ефективна в ирландския контекст. Неправителствените организации за защита на околната среда успешно оказаха натиск върху правителството и местните общности да третират предложенията за втечнен природен газ като равносилни на отричане на климата. Разказът за енергийната сигурност беше подчинен на чистотата на климата, а политическите партии бяха тласнати към твърда позиция.

Тези събития доведоха до сериозни промени в политиката и за времето на управлението на правителството на Зелените, Фиана Файл и Фине Гейл (2020-2024 г.) политическата воля за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ се изпари. Числената зависимост на коалицията от Зелените гарантира, че всяко движение по отношение на втечнения природен газ ще бъде политически токсично. Всъщност в Програмата за управление на Ирландия, публикувана през 2020 г., изрично се посочва, че правителството няма да подкрепи вноса на газ от други държави, тъй като Ирландия се движи към въглероден неутралитет.

Тази позиция беше подкрепена в Декларацията за политиката относно вноса на газ от фракинг, публикувана от Министерството на околната среда, климата и комуникациите на Ирландия през май 2021 г. Тя фиксира забраната и беше отбелязана от екологичните групи като голяма победа.

Продължителното лобиране от страна на индустрията обаче, допълнено от ескалиращата международна енергийна несигурност вследствие на събития като руската инвазия в Украйна, накара правителството тихомълком да възложи преглед на сигурността на енергийните доставки на ирландските системи за електроенергия и природен газ. По ирония на съдбата прегледът беше ръководен от зеления министър, който тогава ръководеше Министерството на околната среда.

В крайна сметка прегледът предложи два варианта на политика като част от по-широка стратегия за смекчаване на последиците от изменението на климата за гарантиране на енергийната сигурност на Ирландия:

• Вариант на политика 1: Даване на възможност на частния сектор да разработва и експлоатира нова търговска газова инфраструктура, включително търговски съоръжения за съхранение на газ и/или за внос на втечнен природен газ.

• Вариант на политика 2: Държавата подкрепя развитието на стратегическа газова инфраструктура, която се използва изключително като резервен вариант в моменти на неудовлетворено търсене, като по същество представлява публичен резерв за извънредни ситуации.

Ирландия вече реши да избере вариант, който е тясно свързан с вариант 2 на политиката. Макар че настоящият министър на околната среда Дараг О’Брайън определи решението като временен и тясно определен отговор на енергийната несигурност, в политическите среди няма съмнение, че тази политика бележи решителна преориентация. Вече открито се признава, че система на пълна национална зависимост от вноса на газ – без капацитет за съхранение или регазификация – е несъстоятелна.

Това, заедно с ефективното заличаване на Зелената партия – основният идеологически защитник на ортодоксалното схващане против втечнения природен газ – гарантира, че новият проект за втечнен природен газ, въпреки гласовитата опозиция, ще се развива с бързи темпове. Налице е нарастващ консенсус сред центристките и дясноцентристките законодатели, че националната енергийна устойчивост трябва да има предимство пред символичните жестове по отношение на климата.

Това не означава, че одобрението за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ ще остане без последствия. Могат да се очакват поредица от съдебни искове от страна на добре финансираните и несъразмерно влиятелни ирландски мрежи от зелени и екологични НПО. Но тъй като политическият център вече е по-малко ограничен, а обществените настроения са по-приспособени към енергийните реалности, тяхната способност да провалят проекта може да се окаже значително по-малка.