Приоритети в областта на отбраната за следващия европейски мандат

По време на законодателния мандат 2019-2024 г. настъпиха сеизмични промени на международната сцена, като например все по-нестабилен и променлив геополитически контекст, белязан от завръщането на политиката на великите сили, конкуренцията между САЩ и Китай, войната в Украйна и конфликта в Близкия изток. С тези промени се промени и самият Европейски съюз. По-конкретно, Европейският съюз все повече осъзнава необходимостта от развиване на стратегическа автономия в геополитическата област, включително в областта на отбраната. ЕС постигна значителен напредък в тази насока и сега тя е основен приоритет за повечето държави-членки и политически партии.

Всъщност за предстоящите избори за Европейски парламент едно от 10-те манифестни обещания на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) е да се увеличат европейските отбранителни способности, като същевременно се зачитат правомощията на държавите-членки. По-конкретно, ЕКР се ангажира да укрепи европейската отбранителна промишленост, да продължи да подкрепя Украйна срещу руската агресия, да засили сътрудничеството между ЕС и НАТО и да укрепи европейската отбранителна, технологична и индустриална база, за да гарантира, че европейските държави членки са в състояние да разработват и произвеждат пълен набор от военни способности в достатъчни количества и в кратки срокове.

ЕНП също започна да осъзнава значението на отбраната и сигурността, но силното присъствие на ЕКР в Европейския парламент след предстоящите избори през юни е от основно значение, за да се гарантира, че ЕНП (която вероятно ще продължи да председателства Европейската комисия) ще запази правилния курс по отношение на отбраната. По-конкретно, съществува риск партии като „Обновена Европа“, част от голямата коалиция на фон дер Лайен, в която членува и френският президент Макрон, да се опитат да отклонят ЕС от силните му трансатлантически връзки със САЩ и НАТО. Неприязънта на Макрон към Америка и НАТО е добре известна. По-нататък в лявата част на спектъра са добре известни фалшивият „пацифизъм“ и заблуждаващите „антимилитаристични“ възгледи на левите и зелените/ЕСА, както и мълчаливата им симпатия към враговете на Запада, независимо дали това са Русия, Китай или Иран. Поради тези причини силното присъствие на ЕКР е от съществено значение, за да се гарантира, че Европа продължава да дава приоритет на последователна, ориентирана към бъдещето отбранителна политика, която укрепва военния капацитет и военната готовност на Европа, като същевременно гарантира, че силните трансатлантически отношения със САЩ и НАТО като цяло се поддържат и укрепват в полза на всички страни.

По отношение на конкретните приоритети в областта на отбраната през предстоящия мандат, някои полезни насоки могат да бъдат намерени в „Заключенията на Съвета относно сигурността и отбраната на ЕС“, които Съветът на ЕС одобри на ²⁷ май 2024 г. В този документ държавите членки признават, че „международният ред, основан на правила, е все по-оспорван от ревизионистични сили и авторитарни режими, а международното напрежение се увеличава“, но също така признават, че „ролята на ЕС като фактор в областта на сигурността и отбраната е значително засилена“. Във връзка с това държавите членки постигнаха съгласие по 5 основни приоритета в областта на отбраната за следващия законодателен мандат на ЕС.

Първият приоритет, който ще продължи да доминира в дневния ред на ЕС по отношение на отбраната, е войната в Украйна. Съветът изтъкна, че ЕС продължава да подкрепя „независимостта, суверенитета и териториалната цялост“ на Украйна, и във връзка с това се ангажира да поддържа цялата необходима политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа за Украйна и нейния народ, докато е необходимо. Например държавите членки изтъкнаха значението на ускоряването и засилването на по-нататъшните доставки на военни материали в съответствие с най-неотложните нужди на Украйна, като например боеприпаси, артилерия, ракети или безпилотни летателни апарати, като същевременно се обърне внимание на средносрочните и дългосрочните нужди на Украйна. Очевидно е, че връщането на войната на европейския континент е и ще продължи да бъде основен приоритет за ЕС през предстоящия законодателен мандат, а държавите членки трябва да се справят с предизвикателството. Украйна се намира в критичен етап на войната и способността ѝ да победи инвазията на Путин зависи от помощта на западните ѝ съюзници.

Вторият приоритет, изтъкнат от Съвета, е „да харчим повече и по-добре заедно“, за да осигурим „наличност на отбранителни продукти“. Във връзка с това Съветът изтъква необходимостта да се гарантира, че европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB) е „в състояние да задоволи нуждите на въоръжените сили на държавите членки“ и да „развива способности от следващо поколение, които са на най-високо ниво, и да бъде в челните редици на технологичните иновации“. Това е основна цел за ЕС, тъй като през последните няколко десетилетия Европа очевидно е заспала по отношение на разходите за отбрана, въпреки че не липсват предизвикателства пред сигурността, като например руското анексиране на Крим през 2014 г. и нарастващата готовност на Русия да води хибридна война срещу европейски държави. Във всеки случай, по-добре късно, отколкото никога, както се казва. Сега, когато Европа най-накрая се събуди, е важно да се инвестира в европейската отбранителна технологична и индустриална база, да се насърчават европейските национални отбранителни индустрии, да се насърчават съвместните поръчки на военни материали и да се приемат по-хармонизирани стандарти за оръжия и военно оборудване, за да се осигури по-голяма оперативна съвместимост между въоръжените сили на държавите-членки. Европейските армии се милитаризират и стават все по-настъпателни, така че ако Европа не увеличи военните си запаси и не укрепи отбранителната си индустриална база, тя няма да разполага с необходимите оперативни способности и ефективност.

Третият приоритет е да се повиши способността на ЕС да действа в международната област, включително в региони като Червено море, Сахел или Близкия изток. Освен това Съветът изтъква, че е важно „до 2025 г. напълно да се задейства капацитетът на ЕС за бързо разгръщане (EU RDC)“ и да се извърши „по-нататъшна работа за достигане на пълния оперативен капацитет на капацитета за военно планиране и провеждане (MPCC) до 2025 г.“, и подчертава, че е важно държавите членки да „изпълнят ангажимента за военна мобилност“, за да се гарантира способността за провеждане на мащабни военни операции в кратки срокове в рамките на ЕС.

Четвъртият приоритет е да се засили устойчивостта на ЕС и да се осигури достъп до стратегически области. В рамките на този стълб Съветът изтъква значението на „укрепването на нашата превенция, разкриване, възпиране, устойчивост и реакция на хибридни, FIMI, киберзаплахи и злонамерени дейности, насочени срещу ЕС“ чрез „въвеждане в действие на хибридния инструментариум на ЕС и инструментариума на ЕС за противодействие на чуждестранната информационна манипулация и намеса“. Това е особено важно в контекста на повишената заплаха от руски и китайски кибератаки. В заключенията си Съветът също така подчертава стратегическото значение на космоса, въздуха и морето, като призовава ЕС да развие по-голяма стратегическа роля и в трите области.

И не на последно място, петият приоритет са партньорствата на ЕС, които Съветът определя като „незаменим стълб на усилията на ЕС за насърчаване на мира и сигурността по света“ и за „поддържане на международния ред, основан на правила“. Наред с другото, държавите членки подчертават постоянното значение на „стратегическото партньорство с НАТО, подкрепено от силната трансатлантическа връзка“, което е „от съществено значение за евроатлантическата сигурност и стабилност“.

В заключение, поставянето на отбраната като приоритет на първо място в европейския дневен ред за следващия законодателен мандат е от основно значение и, ако се съди по манифестите на партиите и цитираните заключения на Съвета, изглежда, че институциите на ЕС най-накрая са го осъзнали, след като десетилетия наред се бавеха и се придържаха към погрешното предположение, че „пацифизмът“ като средство, а не като цел в международните отношения, ще осигури безопасността на европейците. Ето защо Европа трябва да инвестира в отбраната като стратегически и промишлено важен сектор. Европа трябва да продължи да оказва адекватна подкрепа на Украйна, да увеличи разходите за отбрана, да укрепи европейската отбранителна индустриална база, за да гарантира, че ЕС е в състояние да произвежда достатъчно оръжия и материали и че те са технологично напреднали, да се стреми към по-голяма оперативна съвместимост, да инвестира в съвместни военни поръчки и да реагира адекватно на киберзаплахите.