fbpx

Приоритети на полското председателство на Съвета на ЕС в областта на селското стопанство

Околна среда - декември 20, 2024

Председателството на Полша на Съвета на Европейския съюз представлява ключова възможност за определяне на бъдещето на селското стопанство на континента. В отговор на глобалните предизвикателства и икономическия натиск Полша очерта на пръв поглед амбициозна и ориентирана към земеделските производители програма. В тази пътна карта се набляга на продоволствената сигурност, устойчивостта на селскостопанския сектор и подкрепата за селските общности. Целта е не само да се повиши конкурентоспособността на европейското селско стопанство, но и да се укрепи способността му да се справя с кризи и да осигури стабилни доставки на висококачествена и достъпна храна за всички граждани. Полша е поставила като приоритет стабилната и устойчива обща селскостопанска политика (ОСП), за да предпази европейските земеделски стопани от вътрешни и външни предизвикателства. Полското председателство заяви: „Европа трябва да гарантира, че позициите на земеделските стопани в рамките на веригите за създаване на стойност ще бъдат укрепени и че техните доходи ще останат стабилни.“ Тази цел е както въпрос на справедливост, така и стратегия за гарантиране на продоволствения суверенитет на континента в условията на все по-конкурентен и взаимосвързан световен пазар. Под ръководството на Полша Съветът по селско стопанство на ЕС засили значението на ОСП след 2027 г., която продължава да бъде насочена към земеделските стопани. Това включва разпределяне на достатъчно ресурси, поддържане на ефективни инструменти на политиката и поддържане на двата основни стълба на ОСП: директни плащания и развитие на селските райони. Заедно тези елементи са от съществено значение за осигуряването на стабилни доходи, подпомагането на екологичните преходи и насърчаването на устойчиви селски общности. Централна тема в програмата на Полша е подобряването на конкурентоспособността на европейските земеделски производители и укрепването на тяхната позиция във веригата за доставка на храни. Ключовите мерки включват осигуряване на справедливо разпределение на добавената стойност и повишаване на прозрачността във веригите за създаване на стойност. Земеделските стопани не трябва повече да бъдат най-слабото звено; техните доходи трябва да отразяват съществената им роля в производството на храни. Полша също така подчерта необходимостта от обновяване на поколенията в селскостопанския сектор. В условията на застаряващо земеделско население привличането на млади хора към земеделието и превръщането на професията в привлекателна за бъдещите поколения е от решаващо значение. Освен това Полша изтъкна значителния принос на малките стопанства и жените в селското стопанство като жизненоважни фактори за устойчивото развитие на селските райони. Опростяването на административните процедури за земеделските стопани е друг крайъгълен камък в предложенията на Полша. Прекомерната бюрокрация е определена като бариера, която възпрепятства прилагането на политиката и обезкуражава земеделските стопани. Полша се застъпва за рационализирани правила, по-ефективни системи за мониторинг и опростени процеси за изменение на националните стратегически планове, като по този начин се създава по-достъпна и благоприятна за земеделските производители политическа рамка. По отношение на екологичната устойчивост полското председателство настоява за балансиран подход към екологичния преход. Земеделските стопани трябва да бъдат насърчавани, а не принуждавани да прилагат устойчиви практики. Макар че борбата с изменението на климата остава приоритет, тези усилия трябва да бъдат съобразени с икономическата и социалната устойчивост. Ефективните инструменти за управление на риска, като например тези за справяне с наводненията и сушите, наред с инвестициите в иновации и технологии, са от съществено значение за повишаване на устойчивостта на селскостопанския сектор.

Потенциалното разширяване на ЕС, при което страни като Украйна се стремят към членство, представлява специфично предизвикателство за селскостопанския сектор. Полша се ангажира да гарантира, че този процес няма да постави в неблагоприятно положение съществуващите земеделски производители или да подкопае конкурентоспособността на европейския пазар. Това включва изискване към производителите извън ЕС да отговарят на строгите стандарти на блока за качество, безопасност и устойчивост, като се поддържат равни условия на конкуренция. Научните изследвания и иновациите са неразделна част от постигането на по-конкурентен и устойчив селскостопански сектор. Полша поставя значителен акцент върху кръговата икономика и биоикономиката като ключови елементи на тази трансформация. Освен това подходът, основан на знанието, ще даде възможност на европейските земеделски стопани да се адаптират към променящите се предизвикателства и да гарантират производството на достатъчно количество здравословна и достъпна храна за всички граждани. Полското председателство оформя амбициозна визия за бъдещето на европейското селско стопанство, но нейното изпълнение ще остане предизвикателство. Изглежда, че полската програма е насочена към решаване на непосредствените проблеми, като същевременно полага основите на дългосрочен растеж и устойчивост. Заключенията, приети от Съвета, ще направляват бъдещите законодателни предложения на Европейската комисия, като гарантират, че нуждите на земеделските стопани ще останат в центъра на политиките на ЕС.