Subscribe
На 28 ноември Алесандро Империали информира читателите на The Conservative за COP28 – 28-ата Конференция на ООН по изменението на климата, която се проведе в Дубай, Обединените арабски емирства, от 30 ноември до 12 декември. Той припомни, че ЕС трябва да спре да се самообвинява и да бъде твърд към участниците извън ЕС. Той припомни, че за глобалното замърсяване и екологичните проблеми са отговорни предимно трети страни, по-специално азиатските и развиващите се страни.
Още на срещата си в Килкени от 3 до 5 ноември членовете на партията ECR предупредиха, че политиката в областта на околната среда трябва да избягва безполезни лозунги и вместо това да прилага мерки, основани на анализ на разходите и ползите, за да се гарантира пропорционалност и уместност.
От 8 до 12 декември делегация на Европейския парламент пътува до Дубай, за да участва в конференцията. В рамките на мандата си съзаконодателят на Европейския съюз вече одобри резолюция, с която подкрепя глобалната цел за утрояване на възобновяемата енергия и удвояване на енергийната ефективност до 2030 г.
От 67-те членове на Европейския парламент, принадлежащи към групата ECR, нито един не гласува в подкрепа на резолюцията, като огромното мнозинство от 59 гласуваха против и само четирима (Буржоа, Юрзица, Канкьо и Ван Овертвелдт) се въздържаха.
По време на дебатите в пленарна зала Гжегож Тобишовски от Полша заяви, че китайците увеличават количеството на енергията от въглища и добива на въглища. Йохан Нисинен от Швеция също предупреди за „злодеи на климата като Китай и Индия“, които ЕС субсидира, като купува техните продукти за слънчева и вятърна енергия и батерии.
На 8 декември, на съвместната пресконференция с председателя на делегацията Петер Лиес (Европейска народна партия) и комисаря по въпросите на климата Вопке Хукстра, последният направи съмнителни изявления, като например, че ЕС е „единен“ в подхода си към COP28 и че екологичните цели, приети от ЕС, са „изисквани от учените“.
На 14 декември Maicol Pizzicotti Busilacchi изтъкна, че изборът на Дубай е бил полемичен, тъй като Обединените арабски емирства са сред основните производители на петрол – един от изкопаемите източници, считани за причина за т.нар. изменение на климата.
На същата дата членът на Европейския парламент от ЕКР Teuvo Hakkarainen заключи, че „има ясно изразено лицемерие в COP28; трябва да си дадем повече време, за да намалим потреблението на изкопаеми горива, тъй като технологичните решения все още не са достатъчно богати“.
Може би лицемерието се дължи и на факта, че председателят на конференцията Султан Ал Джабер е не друг, а главният изпълнителен директор на Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC) – доста ясен практически пример за конфликт на интереси.
Твърди се, че ръководителите на ADNOC са чели имейлите на COP28, тъй като и двете организации са имали достъп до едни и същи имейл сървъри. Конференцията дори беше използвана за договаряне на петролни сделки между повече от 20 различни държави, докато международните споразумения срещу изкопаемите горива бяха насочени към постигане на глобално ниво.
Например, според информацията McKinsey е използвала позицията си на основен съветник на домакините на COP28, очевидно за да прокара интересите на своите клиенти от петролната и газовата индустрия ExxonMobil и Aramco. Сред държавите, които присъстваха на COP28 и същевременно преговаряха за споразумения за петрол със страната домакин, бяха Обединеното кралство, Франция и Германия.
Някои петролни милионери подкрепиха COP28, като например беларуският олигарх Андрей Мелниченко, близък съюзник на Владимир Путин и председател на руския комитет по политиката в областта на климата и регулирането на въглеродните емисии, чиято фондация е обявена за „поддръжник на климата“ на официалния уебсайт на COP28.
Казахският милиардер Тимур Турлов, който е обвинен, че чрез финансовата си фирма е помагал на руски олигарси да избягват санкции, говори в панел на конференцията за намаляване на въглеродния отпечатък и привличане на „зелени инвестиции“.
Източник на изображението: Efe