Subscribe
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз се превърна в гореща политическа тема както в брюкселския балон, така и в столиците на държавите членки. Политиката, разбира се, има за цел да обедини в единна рамка агроикономиката на ЕС, която включва животновъдството, земеделието и производството на храни.
Държави членки като Испания, Франция и Германия призоваха ОСП да бъде реформирана, за да стане по-ефективна, по-малко бюрократична и по-практична за силно регулирания европейски първичен сектор, който понякога е бил ощетяван от продукти от трети страни.
Последното проучване на Евробарометър обаче показа безпрецедентна подкрепа за ОСП на Европейския съюз, достигайки най-високото ниво на обществена осведоменост от 2007 г. насам, като 78 % от анкетираните признават Общата селскостопанска политика. Всъщност повечето граждани на ЕС смятат, че ОСП успешно осигурява безопасна и висококачествена храна, като същевременно допринася за осигуряването на стабилни хранителни доставки.
Резултатите от проучването са в рязък контраст с миналогодишните фермерски протести срещу ОСП в градове като Париж и Мадрид.
70 % от анкетираните смятат, че общата селскостопанска политика играе ключова роля за устойчивото управление на природните ресурси и за насърчаване на научните изследвания в селскостопанския сектор.
Освен това гражданите оценяват положително ролята на ОСП за създаването на работни места в хранително-вкусовия сектор и нейния принос за борбата с изменението на климата.
Като цяло Общата селскостопанска политика се разглежда като двигател на инвестициите и растежа в селскостопанския сектор, както и като фактор за намаляване на регионалните различия и насърчаване на участието на младите хора в сектора.
Резултатите от проучването отразяват и високото ниво на одобрение на европейците за земеделските производители и селските райони, като 92% от тях подкрепят значението на селското стопанство за бъдещето на ЕС. Освен това 56 % от анкетираните смятат, че равнището на финансовата подкрепа, предоставяна от ЕС на земеделските производители, е адекватно, което показва значително увеличение спрямо предходната година.
Подкрепата за субсидиите за екологосъобразни селскостопански практики също е висока и достига 88%.
Що се отнася до очакванията на гражданите, мнозинството смята, че е от решаващо значение да се гарантира постоянно снабдяване с храни и да се осигурят разумни цени на храните за потребителите. Подчертава се също така значението на засилването на ролята на земеделските производители в хранителната верига, като 91 % считат, че устойчивото управление на природните ресурси е от съществено значение.
Проучването разкрива и положителна оценка на търговските споразумения на ЕС – като наскоро подписаното споразумение с МЕРКОСУР, което се превърна в актуален въпрос в европейските столици – като 76% от анкетираните са съгласни, че тези споразумения благоприятстват диверсификацията на пазара и предлагането на селскостопански продукти. Освен това европейците смятат, че тези търговски споразумения насърчават по-строги трудови и екологични стандарти, включително тези, свързани с хуманното отношение към животните в селскостопанското производство.
Що се отнася до етикетите за качество, европейските граждани добре познават логото за биологично земеделие (56%), въпреки че етикетите за защитено географско указание (ЗГУ) и защитено наименование за произход (ЗНП) все още се нуждаят от по-голяма информираност.
Кристоф Хансен, комисар по земеделието, подчерта значението на ОСП, тъй като тя остава основен стълб на европейската интеграция и устойчивост.
Всички данни, представени в новото проучване на Евробарометър, разсейват съмненията относно жизнеспособността и приемането на прилагането на Общата селскостопанска политика.
Въпреки че все още има много работа, цифрите показват, че Общата селскостопанска политика достига исторически стойности за оптималното си развитие в държавните политики. Въпреки това самото проучване не би трябвало да бъде единственият показател за благосклонността на ОСП. Комисията трябва да работи постоянно със земеделските стопани и други заинтересовани групи, за да гарантира, че гласът на сектора се чува.
С всичко това Кристоф Хансен е изправен пред предизвикателството и възможността да превърне общата селскостопанска политика в политика, която допринася за европейската конкурентоспособност спрямо други практики на трети страни.