Subscribe
Според наскоро публикувано проучване на общественото мнение, поръчано от ЕКР, през последните години доверието на избирателите в институциите на Европейския съюз непрекъснато намалява.
Най-голям процент от анкетираните – почти 40 % – заявиха, че биха искали държавите членки да имат повече правомощия, а не органите на Европейския съюз. Една от областите, в които значителен процент от гласоподавателите смятат, че държавите членки трябва да имат по-голяма тежест, е миграцията. Въпреки че повече хора заявиха, че миграционните политики трябва да бъдат в правомощията на Европейската комисия, отколкото че държавите-членки трябва да имат повече правомощия по този въпрос, процентите са приблизително равни – съответно 41% и 40%. Преобладаващото мнозинство от десните избиратели в двете европейски политически групи „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) и „Идентичност и демокрация“ (ИД) смятат, че на държавите членки трябва да бъдат предоставени повече правомощия, отколкото имат в момента. Повечето гласоподаватели в тези две групи евродепутати също така смятат, че държавите членки трябва да имат решаваща власт върху миграционните политики. Ако погледнем по страни, тази тенденция е по-силно изразена в източноевропейските страни и Франция. Тези тенденции бяха анализирани както по географски региони, така и по електорати на всяка от политическите групи, представени понастоящем в Европейския парламент – ЕНП (Група на Европейската народна партия – Християндемократи) , S&D (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент) , Renew („Обнови Европа“) , ECR, ID, Европейските зелени и Обединената левица (Gauche Unitaire Europeenne/Gauche Verte Nordique) – GUE/NGL.
Данните са събрани по пет географски региона: Германия, Франция, източните страни (балтийските държави, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия и Словения), скандинавските страни – Швеция, Дания, Финландия, Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия и Австрия) и южните страни – Испания, Италия, Португалия, Гърция, Малта и Кипър. Проучването беше проведено от името на ЕКР между 28 март и 8 април по метода CAWI върху обща извадка от 5000 души във всички 27 държави-членки.
Доверието в органите на Европейския съюз спада
Повечето от участниците в проучването смятат, че европейските органи трябва да бъдат лишени от правомощия и да бъдат предадени на държавите членки – 37%, докато 25% са на обратното мнение, че държавите трябва да имат по-малко правомощия. 17% от участниците в проучването смятат, че ситуацията е добра в сегашния си вид, а 21% казват, че не знаят как би могла да се подобри.
Ако разгледаме данните от проучването по партии, преобладаващото мнозинство от гласоподавателите на ЕКР – 63%, и на ИД – 62%, смятат, че на държавите членки трябва да се предоставят повече правомощия в отношенията им с ЕС, отколкото имат в момента. GUE/NGL е в средата с 38% от избирателите. В другия край на скалата най-нисък процент избиратели, които са съгласни с подобна хипотеза, има сред избирателите на С&Д – 24% и Зелените – 23%. Повече от половината от избирателите на ЕНП и Renew смятат, че Европейският съюз трябва да има повече правомощия или че сегашното положение е добро. ЕНП и Renew съответно с 33 и 31 гласа. При тези партии процентите на избирателите, които смятат, че ЕС трябва да има повече правомощия, са приблизително равни на тези, които биха избрали повече правомощия за държавите членки: 33%, съответно 31% срещу 32%, съответно 35%. Въпреки това процентът на тези, които искат да запазят статуквото, е значителен – 23% от ЕНП и 22% от Обновителите.
Съвсем различно е положението на гласоподавателите на ЕКР, 63% от които смятат, че правомощията на ЕС трябва да бъдат намалени, а само 22% – че трябва да бъдат увеличени, и само 7% смятат, че това е добре в сегашния му вид. Процентът на колебаещите се е 8%. Тенденцията е същата и в рамките на електората на ID, където 62% искат повече правомощия за държавите членки и само 13% за ЕС, а 9% са съгласни с настоящата ситуация. Що се отнася до бъдещата коалиция за назначаване на членовете на Европейската комисия, като цяло повечето европейски гласоподаватели – 40 % – предпочитат настоящата управляваща коалиция в Европейския парламент, която обединява С&Д, ЕНП и Renew. Всеки четвърти обаче би искал дясноцентристка коалиция на ЕНП, ЕКР и ИД. Значителен е и процентът на колебаещите се, който е около една трета – 32% .
68% от гласоподавателите искат коалиция: ECR, ID и ЕНП
Този вариант на коалиция между ЕКР, ИД и ЕНП е предпочитан от преобладаващото мнозинство от избирателите на ЕКР – 68 %. Само 15 % биха искали лявоцентристка или центристка коалиция да назначава членовете на Европейската комисия. Огромното мнозинство от гласоподавателите на С&Д – 80 %, но също така и на ГЕ/НГЛ – 63 %, на Европейските зелени – 58 % и на Renew – 50 %, биха искали партиите, които досега са ръководили ЕС, да продължат да го ръководят и през следващия мандат. В средата на класацията е ЕНП, чийто електорат иска това малко над 30%.
В другия край на скалата мнозинството от гласоподавателите на ЕКР и ИД искат коалиция, която да включва ЕНП, както и тези партии (68% – ЕКР и 62% – ИД). Въпреки това делът на нерешителните избиратели е значителен – над една трета (32%). Най-голям е броят на нерешителните в източноевропейските страни – 40 процента, но Франция е близо до този процент – 37 процента, а Германия – над една трета (31 процента). Коалицията С&Д – ЕНП – Обновление има най-много привърженици в южните страни, особено в Италия и Испания, където те представляват половината от избирателите (съответно 50 % и 51 %). Силно разделение във възгледите за това кой трябва да решава миграционните политики; консерваторите избират държавите-членки Като цяло процентът на респондентите, които смятат, че Европейската комисия трябва да има най-важната роля в миграционните политики, е почти равен на този на онези, които смятат, че държавите-членки трябва да решават миграционните политики: 41% срещу 40%. Други 19% не са решили, като са заявили, че не знаят кой трябва да има последната дума…
По държави най-висок процент от анкетираните, които са предпочели държавите-членки на този въпрос, са източните страни – 57% и Франция – 52%, докато Европейската комисия е предпочетена от повечето анкетирани в Италия – 61%, Испания – 59% и южните страни – 58%.
По партии, по отношение на миграцията Европейската комисия е предпочитана от мнозинството избиратели на С&Д – 63%, на европейските зелени – 58%, а на Renew – 52%. Електоратите на GUE/NGL и ЕНП също са разделени по този въпрос, но повечето избиратели на тези партии предпочитат решенията за миграцията да се вземат от ЕК (съответно 51% и 49%). От друга страна, мнозинството от гласоподавателите на ИД, както и гласоподавателите на ЕКР, биха желали държавите-членки да имат повече правомощия за вземане на решения в областта на миграцията. Делът на гласувалите за ИД и ЕКР, които твърдят това, е съответно 64% и 58%.
Повече от половината европейци имат отрицателно мнение за миграционните политики на ЕС
В рамките на електората на ЕКР процентът на тези, които заявиха, че Европейската комисия трябва да играе по-голяма роля в тази област, беше 33%, а процентът на тези, които предпочетоха да не отговорят – 9%. Неудовлетвореността от миграционните политики на Европейския съюз сред гражданите на 27-те държави от ЕС е отразена и в друго проучване, публикувано преди два месеца от Euronews. Според проучването повече от половината европейци имат отрицателно отношение към нея, а 71% биха искали по-строг граничен контрол. Според проучването само 16% от анкетираните оценяват положително тези политики, а 32% нямат нито положително, нито отрицателно мнение. Във всички изследвани страни отрицателните мнения преобладават над положителните: най-критични са французите (62%), австрийците (60%) и унгарците (58%), докато Дания (26%), Румъния (27%) и Финландия (32%) са с най-нисък процент отрицателни мнения.
Тазгодишните избори за Европейски парламент ще се проведат между 6 и 9 юни. Европейският парламент е единствената пряко избрана транснационална асамблея в света. Членовете на ЕП вземат решения по закони, които засягат живота на гражданите на ЕС (от подкрепа за икономиката, през борба с бедността и изменението на климата до въпроси, свързани със сигурността).