Subscribe
Според международни наблюдатели от Замбия, Нигерия и Централноафриканската република – страни, повлияни от богатите зърнени дарения от Москва – президентските избори в Русия са смятани за пример за демокрация. Изглежда обаче, че те не са взели предвид над 100-те души, арестувани по време на тридневния период на гласуване.
Според официалните данни Путин си осигурява пети мандат със зашеметяващите 87,9% от гласовете (увеличение с 12 пункта в сравнение с преди шест години) и избирателна активност от 74,3% (в сравнение с 67,54% през 2018 г.). Това засенчи тримата опоненти – Леонид Слуцки (от Либерално-демократическата партия), Николай Харитонов (Комунистическата партия) и Владислав Даванков (Нова народна партия). Въпреки че режимната преса възхвалява „колосалния резултат“, дори офшорни букмейкъри, работещи в САЩ, оценяват шансовете Путин да напусне Кремъл преди 2030 г. само на 2,2. Съгласно Конституцията обаче мандатът му може да бъде удължен до 2036 г. Руските власти съобщават и за повишена избирателна активност в окупираните украински региони. Ако няма здравословни проблеми, Путин ще запази президентския пост поне до 2030 г., което ще отбележи половин век управление.
Въпреки че триумфът на Владимир Путин беше очакван от всички наблюдатели, ситуацията в Кремъл не протече точно според очакванията. В цялата страна много хора се отзоваха на призива на Алексей Навални, отправен само няколко дни преди смъртта му, който призоваваше руснаците да саботират изборите, като се явят масово в избирателните секции в последния ден на гласуването, неделя. Този протест, въпреки че не е незаконен, все пак се смята за смел и дързък.
В резултат на това в големите градове, особено в Москва и Санкт Петербург, се образуваха дълги опашки от гласоподаватели, документирани от камерите и мобилните телефони на независими медии като Moscow Times. Това участие накара близкия сътрудник на Навални, Иван Жданов, да го определи като „успех“. Той подчерта, че въпреки сплашването, много хора са дошли да покажат солидарност, което прави това събитие значимо въпреки символичния му характер.
Естествено, руската полиция не остава безучастна. По данни на неправителствената организация „Овд-Инфо“ по време на вчерашното гласуване са били арестувани най-малко 74 души в 17 руски града. Най-голям брой арести имаше в Казан, където полицаи в цивилни дрехи прогониха около двадесет избиратели, които се явиха по обяд в избирателна секция, разположена в университета. Тези протестни действия се проведоха и на гроба на Навални в Борисовското гробище в Москва, където много граждани пуснаха бюлетините си с името на дисидента.
Протестите бяха особено видими в избирателните секции в чужбина. В Грузия група демонстранти премина по главните улици на Тбилиси, издигайки червен плакат с послание „Стига с Путин. Достатъчно хаос, война и репресии“, както и други знаци. Дълги опашки пред руските посолства се образуваха и в други градове като Ереван в Армения и Вилнюс в Литва. В Берлин протестиращите срещу Путин прегърнаха Юлия Навалная, вдовицата на убития дисидент, в знак на солидарност.
В Молдова, в Кишинев, 54-годишен мъж, който твърди, че е молдовец, но има и руско гражданство, хвърли коктейл „Молотов“ по избирателната секция в руското посолство, крещейки „Мразя Русия“, след което беше арестуван. Председателят на централната избирателна комисия Ела Памфилова съобщи, че през трите дни на гласуването са били отблъснати 280 000 кибератаки.
Путин определи изборите като „плебисцит“ и превърна гласуването в референдум в полза на специалната операция. От предизборния си щаб в Москва той подчерта, че истинската сила е в хората, които са гласували отговорно. Той се спря и на продължаващия конфликт в Украйна, като изтъкна загубите на Киев и предложи възможността за мирни преговори. Той също така изрази желание Франция да играе активна роля в този контекст. Накрая, в отговор на международната критика, Путин потвърди подкрепата си за Китай по въпроси като Тайван и избегна да изрази предпочитанията си към Байдън и Тръмп на предстоящите американски избори.