Subscribe
Между новите правила и отворените врати от Европейската комисия, селскостопанските работници от други континенти остават главните герои на политическите дискусии
Селското стопанство винаги е било един от основните икономически сектори за всяка държава, тъй като осигурява храна, суровини и заетост. В Европа селскостопанското производство е подложено на постоянни предизвикателства, включително изменението на климата, колебанията в цените на суровините и необходимостта да се гарантира продоволствената сигурност на постоянно нарастващото население, и в този контекст селскостопанските работници от страни извън ЕС придобиват все по-важна роля, превръщайки се в жизненоважен ресурс за европейската селскостопанска промишленост.
Европейският съюз (ЕС) е домакин на голям брой селскостопански работници от различни части на света, включително от страни в Африка, Азия и Латинска Америка. Тези работници изпълняват различни важни задачи в селскостопанския сектор, като засаждане, прибиране на реколтата, резитба и грижа за културите, и тяхната посветеност на работата винаги е имала значително въздействие върху производството и конкурентоспособността на европейското селско стопанство. Една от основните причини, поради които селскостопанските работници от страни извън ЕС са станали толкова необходими, е липсата на местна работна ръка, която да изпълнява тези задачи, поради урбанизацията и индустриализацията, които често водят до миграция на селското население към градовете, оставяйки празнини в земеделските общности. Освен това някои селскостопански професии изискват специфични умения и познания, които могат да бъдат придобити само чрез пряк опит в областта, който работниците извън ЕС често включват в професионалния си опит и с тези умения допринасят за поддържане на селскостопанската производителност.
Присъствието на селскостопански работници от страни извън ЕС в ЕС обаче също повдига сложни въпроси, включително правата на работниците, социалната защита и интеграцията в приемащото общество. От решаващо значение е да се гарантира, че тези работници се третират справедливо и с всички предоставени им права, с достойни условия на труд и адекватно заплащане. Мерки като ясни трудови договори, достъп до здравеопазване и включване в системите за социална сигурност са от съществено значение за осигуряване на благосъстоянието на селскостопанските работници извън ЕС. Културната интеграция е друг важен аспект при работата със селскостопански работници от други континенти, тъй като те често се оказват далеч от семействата си и историческите си корени и могат да се сблъскат с предизвикателства в опитите си да се адаптират към нова среда. Местните общности и организации могат да играят важна роля, за да помогнат на тези работници да се чувстват добре дошли и подкрепени. Инициативи като езикови курсове, програми за ориентация и културни събития могат да помогнат за интеграцията и да създадат положителни връзки между различните общности.
Политиката на ЕС в областта на имиграцията и сезонната работа играе ключова роля в регулирането на селскостопанските работници извън ЕС. Програмите за временна работа и специалните визи позволяват на работниците да влизат в ЕС за ограничен период от време, за да се отговори на сезонните нужди на селското стопанство, но въпреки това е важно да се гарантира, че тези политики са балансирани и не водят до злоупотреби или изключване на работници, както вече се е случвало в миналото. Задълбоченият надзор, заедно с подходящите механизми за контрол, може да помогне за предотвратяване на незаконни или несправедливи практики в областта на заетостта.
Интересно е, че някои европейски държави са възприели различни подходи към наемането на селскостопански работници от страни извън ЕС и докато някои държави предпочитат да наемат сезонни работници само когато има недостиг на работна ръка на местно ниво, други държави са създали по-структурирани схеми, които позволяват редовно влизане и работа. Решаването на проблемите, свързани с трудовите права, социалната закрила и приобщаването, ще бъде от решаващо значение за осигуряването на справедлива и устойчива работна среда. С добре разработени политики и съвместен ангажимент на институциите и гражданското общество е възможно да се увеличат максимално ползите от присъствието на селскостопански работници от страни извън ЕС, като се постигне баланс между нуждите на селското стопанство и основните права на човека. Докато няма програми на Общността, които да приближат младите европейци до работата в селското стопанство, професионалната подкрепа от граждани на страни извън ЕС остава незаменима.
Предвид извънредната ситуация с нелегалното разтоварване на сушата, Италия е на преден план в сериозната политика за легализиране на потоците от граждани на държави извън ЕС, които желаят да работят в селскостопанския сектор, независимо дали сезонно или дългосрочно. Ето защо тя работи за възобновяване на политиката на контролирани потоци, която позволява както договорно, така и законно уреждане на статута на лицата, които искат да влязат по тези причини.