Subscribe
Повечето страни в Европа се борят с ислямския екстремизъм. Франция е силно засегната от терористични актове, а в Швеция симпатизанти на Хамас демонстрират открито по улиците. Що се отнася до намесата в борбата с нарастващата заплаха, Франция е водеща с ясни послания, които са последвани от действия. В Швеция Шведските демократи (ECR) са единствените, които искат да направят същото.
В демонстрация в подкрепа на палестинците в Гьотеборг, втория по големина град в Швеция, участваха хора с униформи на Хамас. На лентата за глава е изписано „Nukhba“, което е името на елитния отряд на Izz ad-din al-Qassam, военния клон на Хамас. Нухба ръководи нападението на 7 октомври, когато жените са подложени на изтезания и изнасилване, преди да бъдат безразборно убити. След зверството кортежи обикалят шведските градове. Те тръбяха и развяваха палестински знамена, за да отпразнуват победата на Хамас.
Никой в Швеция не е бил арестуван или дори разпитан за публичната си подкрепа за насилствен екстремизъм и масови убийства.
Мнозинството от шведите подкрепят затварянето на крайнодесните джамии
Нападението накара лидера на партията на Шведските демократи Джими Окесон да внесе предложение на конгреса на партията миналата есен за забрана на джамиите, които разпространяват екстремистки послания.
Това беше посрещнато с остра критика от шведските медии и от повечето други партии в Риксдага. Той е смятан за антирелигиозен и ксенофобски. Но шведският народ застава зад Окесон. Проучване на общественото мнение, публикувано от новинарския канал Riks, показва, че около 60 процента от шведския народ смята за правилно да се забраняват и затварят джамии, които разпространяват екстремистки послания. Единствено при избирателите, които се идентифицират със Зелената партия и бившата Комунистическа партия, има лек превес на гласоподавателите, които не искат да забраняват джамиите, разпространяващи екстремизъм.
Иначе във всички възрастови групи има ясно изразено мнозинство за забрана и само 20-30% против. Само най-младата възрастова група, 18-29 години, се отклонява и там тя е по-равномерна.
Изгонване на онези, които действат срещу интересите на Швеция.
През март Джими Окесон последва ясната си политика в борбата срещу ислямския екстремизъм с предложение правителството отново да бъде упълномощено да депортира хора с чуждо гражданство, които действат срещу интересите на кралството.
Шведските правителства са имали тази възможност до 70-те години на миналия век, когато политиците са искали да избегнат вземането на противоречиви решения и са прехвърлили процеса на депортиране на специални миграционни съдилища.
– Ако човек има двойно гражданство и очевидно е лоялен към чужда държава, може да е интересно да се провери дали депортирането може да е от значение – казва Окесон.
На полицейските служители е известно, че престъпниците от бандите не се страхуват да попаднат в шведските затвори, които поддържат много висок стандарт на живот, а напротив – страхуват се да бъдат депортирани в старата си родина.
Шведските демократи са сами – засега
Въпреки интензивните дебати, които предизвика изявлението на Окесон, нито една друга партия не подкрепи неговите предложения. Дори дясноцентристкото правителство (ЕНП/ДП), което зависи от Шведските демократи (ЕКР), за да получи мнозинство в парламента, не е готово да предприеме по-строги мерки срещу ислямския екстремизъм в частност. Това се случва въпреки факта, че шведската полиция за сигурност е повишила нивото на терористична заплаха от миналата година.
Франция го прави по различен начин
Във Франция те са стигнали много по-далеч. Страната беше засегната от няколко кървави терористични акта. Неотдавна имамът Махджуби беше изгонен, след като многократно проповядваше нетолерантно и насилствено тълкуване на исляма. Френските власти отбелязват, че подобни проповеди насърчават дискриминацията срещу жените, омразата към евреите и джихадистката радикализация.
А френското правителство, въпреки че е либерално (RE), е готово да отиде още по-далеч. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин се изказва в подкрепа на въвеждането на специален статут на имамите, което означава, че те ще бъдат принудени да преминат през специално обучение, за да могат да изпълняват функциите на религиозни водачи във Франция.
Следователно разликата в политическата готовност за намеса срещу религиозния екстремизъм е голяма между Швеция и Франция. Това, което е ясна и настояща правителствена политика в последната страна, в Швеция го подкрепят само Шведските демократи. Всички останали партии са против осезаеми и конкретни усилия за защита на населението на страната, въпреки че симпатизантите на терористите вече са по-видими по улиците.
Въпросът е дали е необходим терористичен акт от същата величина като този, който претърпя Франция, за да осъзнаят шведските политици опасността от това да свиват рамене пред екстремизма?