Subscribe
През последните години феноменът на руската дезинформация се разрасна експоненциално, създавайки различни страхове и предизвикателства за европейските правителства, медиите и гражданското общество.
Руската дезинформация в Европа има дълбоки корени в историята на Студената война, когато и двете свръхсили – САЩ и Съветският съюз – се опитваха да влияят на общественото мнение в европейските страни. Въпреки това през последните години явлението отново се разраства с все по-широкото използване на интернет и социалните медии като инструменти за пропаганда и манипулиране на общественото мнение. В Русия са създадени многобройни фалшиви или пристрастни уебсайтове и новинарски платформи, които публикуват изкривени или напълно измислени новини, особено през последните години, характеризиращи се със силна геополитическа нестабилност и с Владимир Путин на власт, пряко или непряко, от десетилетия насам. Тези сайтове често се опитват да изглеждат автентични и независими, но всъщност се контролират от структури, свързани с руското правителство.
Социалните медии се превърнаха в благодатна почва за разпространение на руска дезинформация. Фалшивите акаунти или акаунтите на троловете се използват за засилване на разединяващите послания, разпространяване на конспиративни теории и влияние върху онлайн дискусиите. Русия е обвинявана в провеждането на агресивни пропагандни кампании чрез финансиране на екстремистки политически групи или подкрепа на популистки движения. Тези кампании целят да подкопаят европейското единство и да насърчат руския дневен ред. Русия е свързвана с хакерски операции, целящи кражба на чувствителна информация или разпространение на компрометиращи данни с цел оказване на влияние върху политическите решения и дестабилизиране на европейските правителства.
Правителствата на Стария континент се опасяват, че руската дезинформация може да подкопае националния им суверенитет, като повлияе на изборите, правителствените политики и общественото мнение. Външната намеса в демократичните процеси представлява пряка заплаха за политическата стабилност на дадена страна, а руската дезинформация често има за цел да задълбочи съществуващите разделения в европейските общества. Тези разделения могат да се отнасят до политически, културни или социални въпроси и да отслабят социалното сближаване. Европейският съюз (ЕС) често е обект на руска дезинформация. Дебатът за присъединяването или напускането на ЕС, както и ефективността на европейските институции, са манипулирани, за да се подкопае доверието на гражданите в самия ЕС.
По време на пандемията COVID-19 руската дезинформация се опитваше да разпространи конспиративни теории и съмнения относно безопасността на ваксините, което потенциално излагаше на риск общественото здраве и борбата с пандемията. Русия използва дезинформация, за да подклажда напрежението и конфликтите в някои европейски региони, като Украйна преди и по време на инвазията си и балканските страни, като застрашава регионалната стабилност и възпрепятства усилията за разрешаване на текущите конфликти.
Някои европейски държави въведоха закони, които санкционират умишленото разпространение на дезинформация, опитвайки се да затруднят създаването и разпространението на фалшиви новини. Насърчава се цифровото образование, за да се помогне на гражданите да разпознават дезинформацията и да развиват критични умения за анализ на онлайн източници. Изборите са критичен момент, в който дезинформацията може да повлияе на общественото мнение, поради което някои европейски държави са въвели мерки за наблюдение и противодействие на дезинформацията по време на предизборните кампании.
ЕС се стреми да координира усилията на страните членки за по-ефективно справяне с руската дезинформация, включително чрез обмен на информация и подкрепа на инициативи за проверка на фактите. Големите онлайн платформи, като Facebook и Twitter, са предприели мерки за идентифициране и премахване на фалшиви акаунти и вредно съдържание, но прозрачността и ефективността на тези мерки остава спорен въпрос.
Опасенията на Европа от руската дезинформация са оправдани предвид нарастващия мащаб и сложността на операциите за манипулиране на общественото мнение. Преодоляването на тази заплаха изисква комбинация от законодателни и образователни мерки и международно сътрудничество. Защитата на европейската демокрация и стабилност до голяма степен зависи от способността на Европа да защити страните членки от вредното влияние на ширещата се външна дезинформация, и по-специално от тази на Москва.