Subscribe
Смяната на председателството на Съвета на Европейския съюз дава нова надежда на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство до края на тази година.
Въпреки че Испания, която пое ротационното председателство на ЕС на1 юли, превърна разширяването на зоната за свободно движение в свой приоритет, няма гаранция, че това десетилетно желание на Румъния и България ще бъде постигнато през следващите шест месеца. Особено като се има предвид, че новото испанско председателство има няколко приоритета и въпроси, с които трябва да се справи „в последния момент“ преди изборите за Европейски парламент през пролетта.
„Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз счита влизането на България и Румъния в Шенген за един от своите приоритети и ще работи за постигането на консенсус по този въпрос“, заяви испанският посланик в София Алехандро Поланко.
Но по въпросите на европейската сигурност Испания иска и реформа на Пакта за миграцията с „баланс между солидарността и отговорността“ на държавите членки.
„Това ще изисква компромис и „гъвкавост от страна на някои държави“, заяви Поланко при откриването на испанското председателство в София.
„Бих казала, че присъединяването на България към Шенген през 2023 г. остава основна цел на правителството“, коментира Мария Габриел след това.
„Разчитаме на тясно сътрудничество с испанското председателство“ и продължаваме диалога със страните, които трябва да бъдат убедени“, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел от името на домакините, цитирана от Дневник. Очевидно е имала предвид Холандия и Австрия.
По време на последното гласуване в Съвета Нидерландия постави решението на страната си в зависимост от последната оценка на ЕС за върховенството на закона в България, а Австрия отправи искания към ЕС по отношение на миграционната политика и защитата на външните граници.
Испанското председателство има четири основни приоритета. Плюс Украйна
Това е петото председателство на Испания от 1986 г. насам (когато страната се присъединява към блока на ЕС) и последното пълноценно преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2024 г. Приоритетите и логото на сегашното испанско председателство на Европейския съюз бяха представени през юни 2023 г. от испанския министър-председател Педро Санчес: насърчаване на реиндустриализацията на Европа, напредък в екологичния преход, укрепване на социалния стълб и засилване на европейското единство – всичко това под мотото „Европа по-близо до нас“.
По време на испанското председателство на ЕС се очаква среща на върха с южните съседи на ЕС, на която ще бъдат обсъдени въпросите на миграцията, храните, енергийната сигурност и климата. Следващата среща на Европейската политическа общност, която обединява ЕС с държавите от Източна и Югоизточна Европа, Обединеното кралство и Турция, ще се проведе между5 и6 октомври в Гранада.
Но войната в Украйна и процесът на присъединяване на страната към ЕС също са сред основните теми в дневния ред за следващите 6 месеца.
„От гледна точка на Европейския съюз по отношение на присъединяването на Украйна моето присъствие в първия ден на това шестмесечно председателство (…) показва ясен и недвусмислен политически ангажимент от страна на институциите на ЕС“, заяви Педро Санчес на съвместна пресконференция с президента Володимир Зеленски на 1юли.
През следващите месеци трябва да се постигне напредък и в преговорите за новия пакт за миграцията. В началото на юни Съветът на Европейския съюз направи решителна стъпка към модернизиране на правилата на ЕС в областта на убежището и миграцията, като постигна съгласие по преговорна позиция относно регламента за процедурата за предоставяне на убежище и регламента за управление на убежището и миграцията. Тази позиция ще послужи за основа на преговорите на председателството на Съвета с Европейския парламент и беше приветствана както от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, така и от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола.
И двата законодателни акта, по които Съветът постигна общ подход, са част от Пакта за миграцията и убежището, който се състои от набор от предложения за реформа на правилата на ЕС в областта на миграцията и убежището. Този нов Пакт за миграцията и убежището от 23 септември 2020 г. беше придружен от редица законодателни предложения. Те включват регламент относно управлението на убежището и миграцията и изменение на предложението от 2016 г. за регламент относно процедурата за предоставяне на убежище.
Новият пакт за миграцията ще въведе обща процедура в целия ЕС
В Регламента за процедурата в областта на убежището (АРУ) се определя обща за целия ЕС процедура, която държавите членки трябва да спазват, когато хората подават молби за международна закрила. С него се рационализират процедурните разпоредби (напр. продължителността на процедурата) и се определят стандарти за правата на търсещите убежище (напр. достъп до преводач или право на правна помощ и представителство).
Регламентът също така има за цел да предотврати злоупотребите със системата, като установява ясни задължения за заявителите да сътрудничат на органите по време на цялата процедура. С РПД се въвеждат и задължителни гранични процедури с цел бърза преценка на външните граници на ЕС дали молбите са неоснователни или недопустими. На лицата, които са обект на процедура за предоставяне на убежище на границата, не се разрешава да влизат на територията на държавата-членка.
Граничната процедура се прилага, когато лице, търсещо убежище, подава молба на граничен пункт на външна граница, след задържане във връзка с незаконно преминаване на границата и след слизане на брега след операция по издирване и спасяване. Процедурата е задължителна за държавите членки, ако кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред, ако е подвел властите с невярна информация или с укриване на информация и ако кандидатът има гражданство, чийто процент на признаване е по-малък от 20 %. Общата продължителност на процедурата за предоставяне на убежище и връщане на границата не трябва да надвишава 6 месеца. За да могат да изпълняват процедурите на границата, държавите членки трябва да създадат подходящ капацитет за приемане и човешки ресурси, за да могат да разглеждат определен брой молби и да изпълняват решенията за връщане във всеки един момент.
На ниво ЕС този достатъчен капацитет е 30 000 души. Адекватният капацитет на всяка държава членка ще бъде определен въз основа на формула, отчитаща броя на незаконните преминавания на границата и отказите за влизане за период от три години.
Регламентът за управление на убежището и миграцията (УУМИ) следва да замени действащия Дъблински регламент, след като бъде договорен. Регламентът от Дъблин определя правилата за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище. AMMR ще рационализира тези правила и ще съкрати сроковете. Например настоящата сложна процедура за обратно приемане, която има за цел да прехвърли кандидата обратно в държавата членка, отговорна за неговата молба, ще бъде заменена с просто уведомление за обратно приемане.
За да се балансира сегашната система, при която няколко държави членки отговарят за по-голямата част от молбите за убежище, се предлага нов механизъм за солидарност, който е прост, предвидим и работещ. Новите правила съчетават задължителната солидарност с гъвкавост за държавите членки да избират индивидуални вноски. Тези вноски включват преместване, финансови вноски или алтернативни мерки за солидарност, като например разгръщане на персонала или мерки за изграждане на капацитет. Държавите членки имат пълна свобода при определянето на вида на солидарността, която ще предоставят. Нито една държава членка няма да бъде задължена да се премести.
Ще бъде определен минимален годишен брой премествания от държавите членки, в които повечето хора влизат в ЕС, към държави членки, които са по-малко изложени на такива пристигания. Този брой е определен на 30 000, а минималният годишен брой на финансовите вноски ще бъде определен на 20 000 евро за всяко преселване. Тези цифри могат да бъдат увеличени, ако е необходимо, и ще бъдат взети предвид и ситуации, при които не се предвижда необходимост от солидарност през дадена година.
За да се компенсира евентуален недостиг на обещаните премествания, компенсацията за отговорност ще бъде на разположение като мярка за солидарност от второ ниво в полза на държавите членки, които се ползват от солидарността.
В ППДМР се съдържат и мерки, насочени към предотвратяване на злоупотреби от страна на търсещите убежище и избягване на вторични движения (когато мигрантът напуска страната на първо пристигане, за да търси закрила или постоянно преселване на друго място). Например в регламента се определят задължения за лицата, търсещи убежище, да подават молби в държавите членки на първо влизане или законно пребиваване. Тя обезкуражава вторичните движения, като ограничава възможностите за прекратяване или прехвърляне на отговорността между държавите членки и по този начин намалява възможностите на заявителя да избере държавата членка, в която да подаде молбата си.
В допълнение към някои разногласия между държавите членки въпросите на миграцията пораждат и вътрешно напрежение. Именно въпросът за ограничаване на миграцията доведе до падането на нидерландското правителство, ръководено от Марк Рюте, след седмици на преговори.
Рюте обяви оставката на коалиционното си правителство, позовавайки се на „непреодолими“ различия след разгорещените преговори между четирите управляващи партии относно политиката за бежанците. Усилията на консервативната партия VVD на Рюте да ограничи притока на кандидати за убежище в Нидерландия разцепиха четирипартийното му коалиционно правителство, тъй като две по-нископоставени партии отказаха да подкрепят предложенията му. Според Ройтерс напрежението е достигнало своя връх, когато Рюте е поискал подкрепа за предложение за ограничаване на влизането на деца на военни бежанци, които вече са в Нидерландия, и за принуждаване на семействата да чакат поне две години, преди да се съберат отново.
Кратка история на присъединяването на Румъния и България към Шенген
Присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство не беше включено в дневния ред на последната среща на шведското председателство на Съвета на министрите на вътрешните работи през юни, въпреки че беше обсъдено състоянието на зоната за свободно движение. Въпреки това Европейската комисия продължава да дава уверения, че присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство през 2023 г. остава приоритет, а европейският комисар по вътрешните работи, шведката Илва Йохансон, многократно е заявявала, че ще направи всичко възможно, за да получи положително решение до края на тази година.
Разочарованието на румънците от отказа на Австрия да гласува за членство в Шенген на 8 декември 2022 г. прерасна в действия. В дните след гласуването на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в социалните медии се разпространиха призиви за бойкот, снимки на австрийски банки, които намаляват броя на картите, и обещания, че австрийските ски курорти вече няма да имат румънски клиенти. В същото време в съседна България, с която Румъния е третирана като „пакетна сделка“ по въпроса за Шенген, част от населението, на което му е писнало да бъде третирано като „второ качество“ в Европа, призовава за създаването на „малък Шенген“, който да включва Румъния и Турция.
На 9 юни 2011 г., на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, беше признато, че Румъния изпълнява критериите, определени в достиженията на правото от Шенген. Преди това, на 8 юни 2011 г., Европейският парламент даде положително становище по проекта на решение за присъединяване на Румъния и България към Шенген. Успешното изпълнение от страна на Румъния на мерките, предвидени в достиженията на правото от Шенген, беше потвърдено и от Европейския съвет (13-14 декември 2012 г.).
„Присъединяването към Шенгенското пространство е право и задължение, поето с Договора за присъединяване към ЕС (член 4 от Протокола относно условията и реда за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, приложен към Договора за присъединяване на Румъния и България), като Румъния желае да участва във всички форми на сътрудничество, насочени към задълбочаване на европейската интеграция. От присъединяването си към ЕС през януари 2007 г. Румъния де факто осигурява сигурността на външните граници на ЕС. Премахването на контрола по вътрешните граници на Европейския съюз е един от най-видимите и важни ефекти от процеса на европейска интеграция“, се казва на уебсайта на румънското МВнР.