
Италия се прикрива с делегация във Вашингтон
Италия се подготвя да посрещне последиците от въвеждането на американски мита върху европейския износ. Правителството, осъзнавайки въздействието, което тези мита могат да окажат върху националната икономика, изпрати делегация във Вашингтон, за да обсъди въпроса с американските власти. Ръководител на инициативата е министърът на външните работи Антонио Таяни, който потвърди ангажимента на Италия за диалог със Съединените щати, без да пренебрегва необходимостта от разнообразяване на референтните пазари за италианския износ.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви въвеждането на 25-процентни мита върху европейските продукти – решение, което може да промени значително баланса на световната търговия. За Италия рискът е значителен: през 2024 г. износът за САЩ е достигнал 65 млрд. евро, като търговският излишък е бил 39 млрд. евро. Това превръща Италия в една от страните, които са най-изложени на новите мита, като се има предвид, че 22,2 % от износа извън ЕС е насочен към Съединените щати – процент, който е по-висок от средния за Европа от 19,7 %. Според оценките на Prometeia икономическото въздействие на американските мита може да варира между 4 и 7 млрд. евро. Най-засегнатите сектори ще бъдат италианските напитки, автомобили, луксозни превозни средства и лекарства – сектори, които изнасят значителна част от продукцията си за САЩ. По-специално италианското вино, и особено просекото, рискува да бъде силно санкционирано, както и луксозният сектор – от чанти и обувки до промишлени машини, които исторически са сред основните двигатели на италианския износ.
Антонио Таяни подчерта, че италианското правителство възприема двоен подход за справяне с кризата. От една страна, целта е да засили присъствието си на алтернативни пазари, като Мексико, страните от Персийския залив, Индонезия, Япония и Турция. От друга страна, целта е да се води конструктивен диалог със Съединените щати, за да се смекчат последиците от новите митнически тарифи. „Нашите продукти са с високо качество и тези, които искат италиански продукт, ще го купят, дори и да струва по-скъпо“, каза Таяни, подчертавайки как репутацията на „Произведено в Италия“ може да представлява гаранция за износителите. Въпреки това той призна, че въпросът трябва да се разглежда изключително внимателно, като се има предвид, че изключителната компетентност по отношение на търговските споразумения принадлежи на Европейската комисия. Поради това Италия се подготвя да представи официално контрамерките си на 21 март във Вила Мадама, в очакване на политическо развитие, което може да промени настоящия сценарий. „Политиката тепърва започва, нека се подготвим, но да изчакаме“, каза Таяни, намеквайки, че всяко решение ще трябва да бъде калибрирано спрямо ходовете на Съединените щати и Европейския съюз. Най-засегнати от митата ще бъдат малките и средните италиански предприятия, които са гръбнакът на националната производствена система. Много от тези предприятия не разполагат с финансови ресурси, за да поемат допълнителните разходи, произтичащи от митата, или да преместят производството си в САЩ, както биха могли да направят големите мултинационални компании. Това би могло да доведе до спад в конкурентоспособността и намаляване на износа, с възможни негативни последици за пазара на труда. Според прогнозите на Sace, агенцията, която застрахова италианския износ, годишното въздействие на митата върху италианския износ може да достигне 6,8 млрд. евро до 2026 г., което допълнително ще влоши положението на много дружества.
Въвеждането на мита от страна на Съединените щати представлява сложно предизвикателство за Италия, която трябва да защитава износа си в условията на нарастващ протекционизъм. Италианското правителство, осъзнавайки трудностите, се опитва да възприеме стратегия, основаваща се на пазарна диверсификация и диалог със Съединените щати. 21 март ще бъде решаваща дата за разбирането на възможните италиански контрамерки и евентуалните възможности за преговори от страна на Съединените щати. Междувременно италианските дружества ще трябва да се подготвят за бъдеще, в което разходите за достъп до американския пазар могат да бъдат значително по-високи.