2024 г. завърши като историческа година за трансплантациите в Италия, поставяйки нови рекорди както за броя на извършените операции, така и за ръста на даренията.
С извършените 4 692 трансплантации 2024 г. надминава предишния рекорд от 2023 г., като отчита увеличение с 226 операции (+5%). По същия начин донорството на органи достигна нов връх с 2 110 донора, което се равнява на увеличение от 2,7% в сравнение с предходната година.
Преглед на данните: Северна Италия е начело
Според „Доклада за донорството и трансплантациите в Италия“, представен на Министерството на здравеопазването, приблизително 60% от трансплантациите са извършени в северната част на страната, като водещите региони са Ломбардия, Венето, Пиемонт и Емилия-Романя. По-специално, Ломбардия потвърждава лидерството си с 904 интервенции, следвана от Венето (718), Пиемонт (504) и Емилия-Романя (497). В централната част на страната се открояват Лацио (467) и Тоскана (390), докато в южната част на страната най-добри резултати са регистрирани в Сицилия (341) и Пулия (229). Ломбардия държи рекорда за почти всички органи, но споделя този за сърдечни трансплантации с Пулия, която е извършила 73.
Растежът на различните видове трансплантации
Бъбрекът продължава да бъде най-трансплантираният орган с 2393 интервенции (+6,6% в сравнение с 2023 г.), следван от черния дроб с 1732 трансплантации (+1,8%). Значително е увеличението на броя на трансплантациите на сърце, който достига 418, като увеличението е с 13%. Този ръст до голяма степен се дължи на по-голямото разпространение на безсърдечното донорство – иновативна техника, която включва проверка на смъртта след поне 20 минути сърдечен арест. През 2024 г. трансплантациите от некардиално донорство са 621, което представлява 13,2% от общия брой, с увеличение от 39,3% в сравнение с 2023 г. Единствената цифра, която леко намалява, е тази на трансплантациите на бял дроб, която спада от 188 на 174, докато трансплантациите на панкреас остават стабилни на 36.
Увеличаване на даренията: Италия начело на Европа
Процентът на донорството в Италия достигна рекордното ниво от 30,2 донора на милион жители, което поставя страната сред европейските лидери. Регионите с най-висок процент са Тоскана (49,4 донора на милион души), Емилия-Романя (45,5) и Венето (44,7). Освен това значителен ръст се отчита и в южната част на страната, като особено изразено е увеличението в Сицилия (+5,7 пункта на милион), Кампания (+3,1) и Калабрия (+2,7). Тази положителна тенденция е съпроводена с увеличаване на даренията на хемопоетични стволови клетки от некръвни роднини, които през 2024 г. достигат 410, което е най-високият брой досега. Броят на донорите на костен мозък, вписани в националния регистър, също така за първи път надхвърля половин милион
Проблемът с противопоставянето на донорството
Въпреки постигнатия напредък данните за противопоставянето на донорството на органи остават критични. Повече от един на всеки трима граждани (36,3%) е изразил отказ от донорство в общинските регистри, като увеличението е с около 5 процентни пункта в сравнение с 2023 г. Противопоставянето е по-силно в южната част на страната, където надхвърля 40% във всички региони и достига своя връх в Сицилия (46,8%). За разлика от тях, най-ниските нива на противопоставяне са регистрирани на север, като начело на класацията са автономната провинция Тренто (24%) и Вали д’Аоста (27,2%). Ситуацията обаче леко се подобрява в областта на интензивните грижи, където процентът на опозиция спада до 29,3 % в сравнение с 30,3 % през 2023 г. И тук се забелязват силни регионални различия, като в Valle d’Aosta (66,7 %) и Калабрия (53,4 %) са регистрирани най-високите нива на отказ, докато в Молизе и автономната провинция Тренто не е регистрирано никакво противопоставяне. 2024 г. е успешна година за италианската система на здравеопазване, способна да увеличи броя на трансплантациите и да затвърди ролята на страната като европейски лидер в сектора на донорството. Въпреки това проблемът с противопоставянето на донорството, особено в южната част на страната, остава ключово предизвикателство за бъдещето. Подобряването на информираността и осведомеността на населението може да се окаже ключът към постигането на още по-амбициозни цели през следващите години.