Subscribe
Европейският съюз (ЕС) е изправен пред сериозно предизвикателство във връзка с вътрешния си процес на вземане на решения, по-специално по отношение на правилото за единодушие в Съвета на ЕС.
Неотдавнашната безизходица в Съвета на Европейския съюз, причинена от Унгария, водена от министър-председателя Виктор Орбан, която блокира изпращането на нова помощ за Украйна чрез вето, повдигна основни въпроси относно ефективността на дългогодишната практика на единодушие, която от години е предпочитаната система за вземане на решения. В този контекст много експерти и политици започват да обмислят възможността да се отмени единодушието и да се въведе по-гъвкава и реактивна система за вземане на решения, която да може да отблокира ситуации, които в противен случай биха могли да предизвикат нестабилност на целия континент, включително и заради една-единствена страна членка, както се случи.
От самото си основаване ЕС действа на принципа на единодушието в процеса на вземане на решения в Съвета – главния орган за вземане на решения на Съюза – и това означава, че всяка държава членка има право да блокира дадено решение, което превръща консенсуса в абсолютно изискване за всяко предложено съвместно действие. Този подход, въпреки че има за цел да гарантира суверенитета на държавите членки, може да доведе до трудности, когато става въпрос за справяне с непосредствени кризи и за бързи действия в отговор на извънредни ситуации, каквито имаше през последните месеци и в няколко рискови геополитически контекста.
Най-скорошният случай, който породи опасения относно ефективността на единодушието, е ветото на Унгария върху изпращането на нова помощ за Украйна. Тъй като международната общност се стреми да подкрепи Украйна в контекста на продължаващия конфликт, Унгарският блок изтъкна ограниченията на настоящата система за вземане на решения. В ситуации на хуманитарна и геополитическа криза необходимостта от бързи и единни реакции е от решаващо значение, а настоящата структура на гласуване рискува да застраши способността на ЕС да действа бързо и ефективно.
В отговор на ситуации като унгарското вето по отношение на Украйна много експерти и политици започнаха открито да обсъждат необходимостта от реформиране на системата за вземане на решения в ЕС. Едно от най-обсъжданите предложения е да се премахне единодушието и да се въведе квалифицирано мнозинство като стандартен метод за вземане на решения от Съвета. При системата на квалифицирано мнозинство за вземане на решение ще е необходима подкрепата на предварително определен процент от държавите членки, което ще затрудни блокирането на дадено предложение от една държава и ще направи целия процес по-гладък и бърз.
Съществуват няколко аргумента в полза на премахването на единодушието в Съвета на ЕС, сред които необходимостта от по-голяма гъвкавост, предлагана от квалифицираното мнозинство, която би позволила на Съюза да реагира по-бързо на нововъзникващи предизвикателства, като например хуманитарни кризи, промени в сигурността и геополитически промени. На второ място, реформата може да допринесе за укрепване на сближаването и солидарността между държавите-членки, като намали риска от вътрешни разделения, които биха могли да отслабят позицията на ЕС на световната сцена.
Съществуват обаче и възражения и опасения по отношение на предложената реформа. Някои държави членки може да се страхуват от загубата на суверенитет при вземането на решения и от възможността да бъдат завладени от решенията на мнозинството. Освен това реформата би могла да повдигне въпроси относно демократичната представителност, тъй като би могла да концентрира властта за вземане на решения в ограничен брой по-големи държави членки, които по този начин ще имат по-голяма тежест при всеки избор, за сметка на по-малките държави в Съюза.
Въпросът за реформата на единодушието в Съвета на Европейския съюз стана по-належащ от всякога в светлината на неотдавнашното вето на Унгария върху изпращането на помощ за Украйна. Въпреки че подходът на единодушие е стълб на процеса на вземане на решения в ЕС от самото му създаване, неговата ефективност в кризисни ситуации е поставена под въпрос. Международната общност следи отблизо дебата за реформата, тъй като осъзнава, че способността на ЕС да действа своевременно и ефективно може да зависи от начина, по който се справя с това ключово предизвикателство.
Алесандро Фиорентино