Рецептата на Доналд за Белия дом

Победата на Доналд Тръмп беше съкрушителна. Анализаторите се втурнаха да се опитват да определят потоците от гласове – което и ние ще се опитаме да направим – но в основата на всички дискусии стои една ясна точка: десният завой на Съединените щати е много по-голям от този, който осигури победата на Доналд през 2016 г., когато той спечели над Хилъри Клинтън, която така или иначе надделя на фронта на народния вот. Флагманска победа, която не може да бъде присъдена на Камала Харис на тези избори през 2024 г. ДАННИТЕ И НАРОДЪТ НА ТРЪМП Кой е народът на Тръмп? Отговорът на този въпрос не е лесен, още повече че различните разграничения в електората на Съединените щати са много различни от тези, с които сме свикнали да боравим на Стария континент. Това, което можем да направим, е да се опитаме да очертаем чрез електоралните данни някои контури на тази маса от хора, които отново са се идентифицирали с магната. Най-големият ръст за Доналд Тръмп е в гласовете на испаноговорящите и азиатските мъже – доказателство за това, че имиграцията – когато е законна и в рамките на установения държавен ред – не предизвиква страх, а по-скоро подкрепя по-строгите политики спрямо нелегалните имигранти. Преди четири години, когато Тръмп загуби от Байдън, само 36% от латиноамериканските избиратели бяха гласували за магната, докато днес този дял е нараснал значително, достигайки 54% (данни на NBC News). Тази възходяща тенденция следва и броят на жените от латиноамерикански произход, които са гласували за магната. През 2020 г. те са били 30 %, докато днес се наблюдава ръст от не по-малко от 7 процентни пункта, като цифрата достига 37 %. Нарастващ, макар и с много по-малък процент, е и броят на гласувалите афроамериканци, който от 19% през 2020 г. е нараснал на 20%. Намален ръст, върху който, според водещи анализатори, вероятно е натежала повече фигурата на Харис. На следващо място трябва да се анализира ориентацията към гласуване в зависимост от възрастта. Всъщност Харис се беше насочил много силно към по-младите избиратели на тези избори, особено като се имат предвид данните от изборите през 2020 г., когато Байдън можеше да разчита на 60% от гласовете на американците на възраст между 18 и 29 години (Тръмп получи само 36%). Цифри, на които кампанията на демократите може би разчиташе твърде много и които през 2024 г. отбелязаха сериозен спад. Всъщност тази година само 55% от тази възрастова група гласуваха за Харис, докато магнатът успя да увеличи процента си до 42%. Число, което трябва да се съпостави с това на младите хора, които тази година отидоха да гласуват за първи път. Сред тях Тръмп получи 54% от гласовете, срещу едва 45%, постигнати от Харис. Важна цифра, особено ако вземем предвид, че през 2020 г. Байдън е постигнал 64 процента от гласовете сред гласувалите за първи път, в сравнение с едва 32 процента за Тръмп. Резултатът на Харис е по-висок сред по-възрастните избиратели (на 65 и повече години). Сред тези с ниска образователна квалификация Тръмп е увеличил разликата с демократите до 62% (през 2020 г. тя е била 54%), докато сред избирателите с висше образование доминира Харис с 61% от гласовете. Митът, че електоралната база на Тръмп се състои изцяло от бели мъже, също трябва да бъде преразгледан. Всъщност, въпреки че той превъзхожда Харис в тази група, магнатът отбелязва лек спад от последните избори насам.

През 2020 г. Тръмп е достигнал 61% от гласовете в тази група, а Байдън – 38%; днес те са 59%, а Харис – 39%, което е лек ръст. На женския фронт Тръмп бележи лек спад, като сред белите жени той губи три пункта (до 52%), докато сред чернокожите жени губи два пункта – от 9% на 7%. Накратко, тези данни говорят за електорат, който не следва моделите, представяни (особено от пресата на демократите) в месеците преди изборите. По-специално, жените не подкрепиха безусловно Харис, докато ръстът на републиканския кандидат сред младите хора засенчи силата на демократите сред жените под 30 години. Освен това промяната в гласовете на латиноамериканците – които бяха подкрепили Байдън през 2020 г. – също беше основен елемент за победата на магната над кандидата на демократите. Позициониране, което може би спин докторите на Харис са подценили. ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ À LA HARRIS Непосредствен начин да разберем накъде е тръгнал Тръмп в тази предизборна кампания е да анализираме представянето на демократите в големите градски райони на САЩ. В град Вашингтон Харис щеше да бъде избран за президент с 94 % от гласовете. По същия начин в Ню Йорк кандидатът на демократите изпреварва Тръмп с 4 на 1 гласа. В Сан Франциско Харис изпреварва Тръмп с 5 гласа, а в Лос Анджелис получава два пъти повече гласове. Тази ситуация се повтаря във всички големи градски конгломерати, като елитът все повече се превръща в електорален басейн на демократите, а Тръмп и републиканците остават свободни да разширяват консенсуса си в останалата част на страната, получавайки по този начин електоралните резултати, на които станахме свидетели на тези избори. Ситуация, която може би беше усетена за първи път от някои особено интересни персонажи в американския сценарий. Личности като Джеф Безос – покровител на Amazon и собственик на Washington Post – и Елон Мъск излязоха извън каноните, наложени от определени елити, като открито застанаха на страната на магната на тези избори. Достатъчно е да се замислим какво е направил Мъск: той работи в Пенсилвания, за да възстанови гласовете за Тръмп в ключов щат, а утре може – в някакво качество – дори да се присъедини към щаба на президента. РЕЦЕПТАТА НА ДОНАЛД И така, каква е рецептата на Тръмп за завръщането му в Белия дом? След четиригодишния престой, юридическите проблеми, в които беше въвлечен, и противопоставянето на преизбирането му от страна на част от Голямата стара партия, той успя не само да се върне на коня, но и да поеме по правилния път към Белия дом. Байдън се обърна към избирателите на Тръмп, говорейки за „боклука“, но елементите, които магнатът е поставил на масата в отношенията си с хората си, са различни и със сигурност са направили впечатление. Това не са просто консервативни ценности. Идеологията, изразена от Тръмп, тръгва от възвеличаването на междинните органи на обществото и приноса, който работниците (във всички социални слоеве и във всички области) могат да дадат на американското общество. Това е консерватизъм с дълбоки корени, водещ началото си от епохата на Роналд Рейгън и почиващ на моралните и религиозните идеали на нацията. Не стерилните, самоцелни дебати в рамките на градските елити са това, което интересува Тръмп и неговите хора. В центъра на мислите им са въпроси като работните места, ипотеките, данъците, икономическите трудности и инфлацията.

Те не разглеждат етичните въпроси и политическата коректност (нещо, на което Тръмп така или иначе никога не е разчитал твърде много), а разликите в американската икономика между четирите години на Тръмп и мандата на Байдън. Именно на тези теми американските граждани основават завоя надясно, наложен от избора на Тръмп.
Сега темата на следващите месеци (от сега до встъпването в длъжност и след това) ще бъде управлението на персонала и отделите. Тръмп заложи много на обещанието към избирателите си да направи държавната машина по-ефикасна и ефективна. Именно по тези аспекти избирателите на републиканците най-вероятно ще оценят и работата на новата администрация.