Рискове при преразглеждането на европейския семестър

Така нареченият европейски семестър беше създаден през 2010 г. като необвързваща процедура с незадължителна юридическа сила, която позволява на държавите членки да координират своята икономическа политика. Що се отнася до макроикономическата, фискалната и паричната област, това е съвсем логично, ако в Европейския съюз има почти единна валута – еврото. Всички европейски държави, които са се присъединили към паричния съюз, по дефиниция се отказват от собствена парична политика, която сега се управлява от Франкфурт. Това изисква да се разгледат и да се вземат предвид основните условия за поддържане на единната валута на ниво, отразяващо икономическата мощ на Съюза и единния пазар. Като се има предвид значението му, този инструмент на мекото право всъщност може да се счита за доста силен. Нещо повече, през последните години Европейският семестър беше разширен с политиката в областта на околната среда, а напоследък и с по-широки и по-обхватни социални въпроси. Защо е необходимо това и как реагират различните политически групи в Европейския парламент на тази тенденция, е необходимо да се направи, особено като се има предвид, че под наименованието „социален“ много компетенции могат на практика да бъдат прехвърлени в Брюксел, дори ако формално те са предоставени и остават в държавите-членки. Европейската народна група, чрез нов проектодоклад, чийто автор е испанският депутат Maravillas Abadia Jover в самото начало на настоящия парламентарен мандат, призовава Комисията да включи в европейския семестър конкретни препоръки относно достъпността на жилищата и да насърчи инвестициите в жилищно строителство, включително чрез финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка. Той също така счита, че преразглеждането на регулаторната рамка на ЕС за жилищния сектор следва да защити собствениците на жилища от по-нататъшно намаляване на предлагането. Това обаче има два очевидни недостатъка: първо, терминът „регулаторна рамка на ЕС за жилищния сектор“ е двусмислен, тъй като регулаторната рамка за жилищния сектор принадлежи основно на държавите-членки, а ЕС няма никакви правомощия по този въпрос, освен едно споменаване в Хартата на основните права на ЕС; и второ, собствениците на жилища не трябва да бъдат защитавани от намаляването на предлагането, тъй като те всъщност са облагодетелствани от него – от намаляването на предлагането трябва да бъдат защитени онези граждани на държавите-членки, които желаят да бъдат собственици на жилища и са възпрепятствани да ги притежават поради намаляването на предлагането. Докладчикът на ЕНП по досието призовава освен това европейският семестър да разгледа социално-икономическото въздействие на самотата върху производителността и благосъстоянието, като насърчи стратегия на ЕС. Защо да не се насърчават държавите-членки да подкрепят семейството, вместо да заобикалят призива за тази традиционна институция, основата на обществото, както би се изразила консервативната Пражка декларация? Г-жа Abadia Jover предлага европейска карта за многодетните семейства, въпреки че според принципа на субсидиарност това би било по-добре да се постигне на национално равнище. Реакцията на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), под формата на изменения, внесени от трима от шестимата членове на комисията по заетост и социални въпроси на ЕКР в Парламента – г-жа Maląg, г-жа Teodorescu и г-жа Elena Donazzan, е да се призове Комисията да извършва проверки на конкурентоспособността на всяко ново законодателно предложение, като взема предвид цялостното въздействие на законодателството на ЕС върху дружествата, както и върху други политики и програми на ЕС.

Същевременно другата голяма политическа група, която оспорва централистичната тенденция, групата „Патриоти за Европа“, призовава Комисията да не прехвърля тежестта на енергийно ефективното преустройство на жилищата върху семействата и да постави Европа в челните редици на научните изследвания и иновациите в световен мащаб, особено в областта на революционните технологии, за да се постигне целта за разходи за НИРД в размер на 3 % от БВП до 2030 г. По-специално, именно унгарската и френската делегация от последната група, представлявани от г-н Pál Szekeres и г-жа Mélanie Disdier, се опитват да коригират проекта на доклад в посочената посока. Източник на изображението: Wikipedia