Ролята на Ирландия в политиките на ЕС в областта на изменението на климата

Ролята на Ирландия в политиките на Европейския съюз в областта на климата става все по-важна през последните години. Възможността за постигане на декарбонизация при запазване на икономическия растеж обаче остава под голяма въпросителна – особено като се има предвид съпротивата на ЕС срещу ядрената енергия. Въпреки усилията за намаляване на въглеродните емисии и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници, селскостопанският сектор на Ирландия, зависимостта от изкопаеми горива и неефективността на жилищното строителство представляват значителни пречки, които не могат да бъдат лесно преодолени. Освен това данъците върху въглеродните емисии, които често се изтъкват като решение, могат да причинят повече вреда, отколкото полза, като натоварват обикновените граждани и предприятия, без да доведат до значимо намаляване на емисиите.

В тази статия се разглежда ролята на Ирландия в политиките на ЕС в областта на изменението на климата, значителните ограничения на сегашния й подход и трудните компромиси, които политиците продължават да пренебрегват.

Политиките на ЕС в областта на изменението на климата и ангажиментите на Ирландия

ЕС се позиционира като глобален лидер в действията в областта на климата с амбициозни цели в рамките на Европейската зелена сделка и пакета „Подходящ за 55“, който има за цел да намали емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Тези цели обаче често изглеждат по-скоро амбициозни, отколкото реалистични, особено за страна като Ирландия, която няма ядрен енергиен сектор и разчита в голяма степен на селското стопанство и транспорта. Основните ангажименти на Ирландия в рамките на политиките на ЕС в областта на климата включват:

• Постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. съгласно Европейското законодателство в областта на климата.
• Намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) с над 50% до 2030 г.
• Увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 80% от производството на електроенергия до 2030 г.
• Постепенно премахване на производството на електроенергия от торф и въглища в полза на вятърната и слънчевата енергия.

Въпреки тези ангажименти Ирландия постоянно се бори с изпълнението на наложените от ЕС цели за намаляване на емисиите. Прекомерното разчитане на непостоянни възобновяеми енергийни източници като вятърната енергия поражда сериозни опасения относно стабилността на мрежата и енергийната сигурност, особено без ядрената енергия като базов източник на енергия.

Успехи в усилията на Ирландия в областта на климата – но на каква цена?

Разширяване на възобновяемата енергия

Ирландия все повече разчита на вятърната енергия, като над 40% от електроенергията в страната се произвежда от вятърни генератори. Липсата на постоянно базово производство обаче означава, че зависимостта от вноса на газ остава висока, а периодите на ниска мощност на вятъра продължават да представляват голямо предизвикателство. Настояването на правителството да изключи ядрената енергия поставя Ирландия в несигурна ситуация, в която разходите за енергия остават нестабилни, а надеждността на мрежата е все по-застрашена.

Данък върху въглеродните емисии: Данъкът върху въглеродните емисии е бреме за обществото?

Ирландия беше сред първите страни в ЕС, които въведоха данък върху въглеродните емисии през 2010 г., като постепенно го увеличи до 41 евро на тон през 2024 г., а до 2030 г. планира да достигне 100 евро на тон. Въпреки че политиците твърдят, че този данък стимулира по-екологичния избор, в действителност той налага прекомерна тежест върху домакинствата и предприятията, които вече се борят с високите разходи за енергия. Въглеродните данъци засягат непропорционално лицата с по-ниски доходи, като същевременно оказват слабо въздействие върху големите замърсители, които могат просто да поемат разходите или да ги прехвърлят върху потребителите.

Законодателен напредък с несигурни резултати

Законът за действията в областта на климата и нисковъглеродното развитие (2021 г.) осигурява правно обвързваща рамка за политиките на Ирландия в областта на климата, но ефективността му остава спорна. Без ядрена енергия или големи технологични пробиви не е ясно как Ирландия ще постигне тези правно обвързващи цели за емисиите, без да осакати икономиката си или да прехвърли емисиите в други държави.

Предизвикателствата на Ирландия в областта на климата в контекста на ЕС

Селското стопанство и емисиите на метан: Проблем без решение?

Едно от най-големите предизвикателства за Ирландия е нейният селскостопански сектор, на който се падат близо 38% от общите национални емисии, главно поради метана от животновъдството. Въпреки призивите за намаляване на националните стада едър рогат добитък, това е политически и икономически неосъществимо, предвид икономическата зависимост на Ирландия от износа на млечни продукти и говеждо месо. Предложените решения включват:

• Намаляване на националните стада говеда – нереалистичен и икономически разрушителен подход.
• Насърчаване на въвеждането на устойчиви земеделски техники, въпреки че те все още не са доказани в голям мащаб.
• Насърчаване на залесяването и поглъщането на въглерод в почвата, но тези мерки сами по себе си не могат да компенсират емисиите от сектора, който е в основата на ирландската икономика.

Транспортът и зависимостта от изкопаеми горива: Няма лесно решение

Транспортният сектор на Ирландия продължава да бъде силно зависим от изкопаемите горива, като допринася за около 20% от националните емисии. За разлика от много други европейски страни, Ирландия бавно възприема решения за обществен транспорт поради слабите инвестиции в инфраструктурата и разпръснатото селско население. Стремежът към широко разпространение на електрическите превозни средства (ЕПС) е изправен пред множество пречки, включително високата цена на ЕПС, недостатъчните мрежи за зареждане и зависимостта от електроенергия, която все още се произвежда от изкопаеми горива.

Жилища и енергийна неефективност: Нереалистични очаквания?

Неефективният жилищен фонд на Ирландия е добре известен проблем, но модернизирането на жилищата е бавен и скъп процес. Въпреки че правителството въведе схеми за безвъзмездно финансиране на модернизацията, мащабът на необходимото модернизиране е огромен и много собственици на жилища просто не могат да си позволят необходимите подобрения. Без ядрени или други надеждни енергийни източници ирландската мрежа остава уязвима, а цените на енергията едва ли ще паднат в близко бъдеще.

Ролята на Ирландия във формирането на политиката на ЕС в областта на климата: Упражнение в безсмислието?

Като държава членка Ирландия не просто следва политиките на ЕС в областта на климата – тя активно им влияе. Въпреки това, предвид икономическата си структура и географските си особености, Ирландия често се оказва в ситуация да се застъпва за:

• Гъвкавост на целите за емисиите в селското стопанство, но с ограничен успех.
• Увеличаване на финансирането на проекти за възобновяема енергия, макар че без ядрена енергия това остава непълно решение.
• рамка за справедлив преход, която да гарантира, че селските и селскостопанските общности няма да бъдат непропорционално засегнати, въпреки че мнозина се съмняват дали това е постижимо.

Въпреки че Ирландия подкрепя граничните данъци върху въглеродните емисии, които имат за цел да предотвратят изтичането на въглеродни емисии от внос на стоки с високи емисии, тези мерки едва ли ще компенсират по-широките проблеми, причинени от небалансирана стратегия за декарбонизация, която изключва ядрената енергия.

Бъдещи перспективи: Устойчива ли е стратегията на Ирландия за климата?

Тъй като ЕС засилва стремежа си към неутралност по отношение на климата, Ирландия е изправена пред все по-труден път напред. Няколко основни въпроса остават нерешени:

a. Увеличаване на възобновяемата енергия – но без резервен план

Амбициозните планове на Ирландия за разширяване на офшорните вятърни централи могат да предложат известно облекчение, но липсата на надежден базов източник на енергия означава, че енергийната сигурност остава застрашена. Ако не се преразгледа ядрената енергетика, Ирландия ще продължи да разчита на изкопаемите горива като резервен източник, което ще подкопае целите ѝ в областта на климата.

b. Селско стопанство: Сектор в криза?

Призивите за намаляване на емисиите от селското стопанство без реална алтернатива рискуват да навредят на ирландската селска икономика и същевременно да не доведат до значими ползи за климата. Предположението, че новите технологии ще осигурят решения с времето, далеч не е сигурно.

c. Данък върху въглеродните емисии: Повече вреда, отколкото полза?

Ако данъците върху въглеродните емисии продължат да се увеличават, икономическата тежест върху домакинствата и предприятията може да стане неустойчива. Вместо да се налагат разходи на потребителите, политиците трябва да обмислят алтернативни подходи, като например стимулиране на инвестициите в ядрена енергетика или технологични иновации в областта на улавянето на въглерод. Ролята на Ирландия в политиките на ЕС в областта на изменението на климата е изпълнена с противоречия. Макар че правителството се ангажира с амбициозни цели за намаляване на емисиите, отхвърлянето на ядрената енергия, разчитането на неефективни данъци върху въглеродните емисии и нереалистичните селскостопански политики правят постигането на тези цели много малко вероятно без тежки икономически последици. Без съществени промени в политиката Ирландия може да се окаже в най-лошия от двата свята – да не успее да постигне целите на ЕС в областта на климата и същевременно да наложи съкрушителни разходи на икономиката си. Време е за по-прагматичен и технологично разнообразен подход към политиката в областта на климата.