Румъния е на последно място в Европа по събираемост на ДДС

През 2023 г. Румъния остава на последно място в Европа по събираемост на ДДС – позиция, която заема почти постоянно през последното десетилетие, въпреки многобройните законодателни мерки за борба с измамите, прилагани от властите. Освен това, въпреки общата европейска тенденция през последните години, Румъния успя да „постигне“ увеличение на своя ДДС GAP, докато дори страните около нея, с които до вчера беше в една група – България, Унгария и Полша – направиха значителни стъпки за намаляване на този показател. За тези, които не са запознати с термина GAP, GAP за ДДС се определя като недостиг в събирането на данъка върху добавената стойност. С други думи, това е разликата между размера на ДДС, който икономическите оператори следва да внесат в бюджета, и действително събрания от държавата размер.

В този контекст не е изненадващо, че в края на миналата година Румъния се превърна в казус за Европейската комисия. Но правителството в Букурещ се надява, че с прилагането на новата мярка за борба с укриването на данъци чрез въвеждането на системата за електронни фактури нещата ще се променят. Въпреки че системата работи успешно от 1 януари тази година, изненадвайки дори най-големите скептици, предстои да видим колко добре ще работи след 1 юли, когато изтича шестмесечният гратисен период, даден на фирмите да преминат към новата система.

Според последните данни за събирането на ДДС, анализирани от Европейската комисия, между 2019 и 2021 г. ГПД на Румъния се е увеличил с 4% от най-ниското ниво от 32,7% през 2018 г. В същото време на равнище ЕС събираемостта се е увеличила с около 2 %. Общата разлика в ДДС в ЕС е намаляла с около 38 млрд. евро – от 99 млрд. евро през 2020 г. на 61 млрд. евро, което е „безпрецедентно“ подобрение в сравнение с предходните години, според Европейската комисия. Според доклада повечето държави са постигнали напредък в събирането на ДДС благодарение на „конкретни политически мерки, по-специално тези, свързани с цифровизацията на данъчните системи, отчитането на сделките в реално време и електронното фактуриране“.

Дефицитът на Румъния по отношение на събираемостта на ДДС е около 30 пъти по-висок от този, отчетен във Финландия (1,3 %), Естония (1,8 %) и Швеция (2 %) – страните, които заемат първите места в Европа – и с повече от 10 % по-висок от този, отчетен от последната страна в класацията – Малта (24,1 %). Значителни дефицити бяха регистрирани и в Гърция (17%) и Литва (14,5%). Анализът на развитието на румънския ДДС GAP в сравнение с този на околните бивши комунистически страни – България, Унгария и Полша – разкрива още по-тъжни заключения.

От 2018 г. насам трите държави са успели да намалят драстично този показател, като през 2021 г. той ще достигне съответно 4,9%, 4,4% и 3,3%. Това е така въпреки факта, че и в трите страни има значителен компонент на самопотребление (потребление в малките домакинства на собствени продукти, за които не се начислява ДДС и които не се фактурират), както и в Румъния. Освен това Унгария има най-високата стандартна ставка на ДДС в ЕС – 27% (в Румъния тя е 19%). Във всички тези страни важна роля изигра цифровизацията на данъчните системи, като мерките бяха въвеждани постепенно в продължение на няколко години, за да се даде възможност на средата да се адаптира към системата.

България, Унгария и Полша са приложили почти същите мерки, които румънските власти също са приложили. Единствената мярка, която Румъния не е изпробвала, е подробното регистриране и деклариране на сделките с ДДС в реално време, както е направено в Унгария. В контекста на неспособността на Румъния да се справи с укриването на данъци и неуспеха ѝ да премине теста за събираемост на ДДС, миналата година Европейската комисия посвети на Румъния глава, озаглавена „Румъния – проучване на случая с продължаващия висок дефицит на събираемост на ДДС“.

„За разлика от други страни от ЕС, през последните години Румъния изпитва постоянен и висок дефицит при събирането на ДДС. От 2000 г. насам, първата година, през която е изследван дефицитът на събираемост на ДДС, той се движи над прага от 30 %. Освен това дефицитът на събираемост на ДДС е значително по-висок, отколкото в която и да е друга държава членка през целия период от 2000 г. до 2021 г. Между 2013 г. и 2021 г. той е варирал между 33,2 и 39,7 %“, се посочва в документа на Европейската комисия.

Експертите на Комисията отбелязват също така, че значителното намаляване на ставката на ДДС с 4 % през 2016 г. и с още 1 процентен пункт през 2017 г. за редица стоки „не е оказало забележимо въздействие върху развитието на разликата в спазването на изискванията за ДДС. “ ДДС е данък върху потреблението, а разликата в спазването на ДДС е разликата между сумата, която държавата би трябвало да събере от този данък, и тази, която действително се събира. Според икономическите анализатори увеличението на този показател в Румъния е още по-тревожно, тъй като потреблението се е увеличило през последните две години. От друга страна, това е сериозен предупредителен сигнал, че нещо не работи, въпреки че през последните години Румъния приложи поисканите от Европейската комисия мерки, които са проработили в други европейски държави. В Румъния нито регламентирането на мерки като AMEF, RO e-Invoice, RO e-Transport и SAFT, нито дори затягането на санкциите за укриване на данъци са дали очакваните резултати. Според икономическите анализатори фактът, че Румъния има ниски ставки на ДДС за някои продукти – 5 % и 9 % – също не е преобладаващ фактор за поддържането на този показател на високото ниво от %-37%. Очевидният извод е: измама, т.е. някои фирми са намерили „вратички“ в заобикалянето на тези разпоредби и са ощетили държавния бюджет с възможното съучастие на органите за данъчен контрол. Това беше потвърдено наскоро от министъра на финансите Марсел Болош.

„Разликата в ДДС показва, че сме страната с най-голямо укриване на данъци и най-голяма финансова недисциплинираност при управлението на този жизненоважен за страната ни данък“, обясни министър Болош защо е необходимо да се въведе системата за електронни фактури.

„Какви предимства имаме от този модул? Просто! Първо: намаляваме разликата в ДДС, което е най-голямото постижение за нашата страна, ако тази цел бъде постигната. Това носи допълнителен милиард евро приходи и ще ви кажа, неакадемично, напълно елиминира телефонния метод, лобирането, намесата в организацията на данъчните проверки, вече няма да ходим да правим всякакви… не! Модулът за електронни фактури и модулът за борба с данъчните измами ще кажат къде отиват екипите на данъчните проверки и предупреждавам много категорично, че те ще работят с данъчна тайна, чиито санкции, по отношение на изтичането и използването на данни там, ще бъдат изключително драстични“, добави финансовият министър.

Дефицит на събираемост на ДДС в Румъния от близо 2 млрд. евро

Според министъра на финансите дефицитът при събирането на ДДС през миналата година е възлизал на повече от 9 милиарда леи, които правителството планира да намали наполовина през тази година.

„ДДС за 2023 г. приключихме със събрани 104 млрд. леи. През 2024 г. сме си поставили за цел 115 млрд. леи, а от борбата с укриването на данъци, с помощта на модула за електронни фактури и модула за борба с укриването на данъци, още 5 млрд. леи, така че тежка задача за нас, 120 млрд. леи“, посочи Марсел Болош.

Системата за електронна фактура влезе в сила на 1 януари – датата, от която тя е задължителна за всички доставки на стоки и услуги. Тя изисква от всички дружества да докладват за фактурите, издадени чрез системата, в срок от 5 дни след издаването им. До 1 юли 2024 г. обаче фактурите, издадени и получени на хартиен носител, в pdf формат или по електронна поща, както е в момента, ще работят паралелно, но отчитането им в системата за електронни фактури на РО е задължително, независимо от формата на фактурата. От 1 юли 2024 г. фактурите ще се изпращат само чрез електронна фактура и само изпратените и потвърдени в системата фактури ще се считат за оригинални фактури.

Системата, внедрена чрез Министерството на финансите, функционира от 2022 г., но предаването на фактури чрез нея беше задължително само за частните дружества в отношенията им с държавните структури, за тези, свързани със стоки с фискален риск, и за туристическите агенции, издаващи фактури въз основа на ваучери за почивка.

През януари 2022 г. Румъния подаде заявление до Европейската комисия (ЕК) за дерогация от законодателството на ЕС в областта на ДДС, за да разшири обхвата на схемата до всички търговски сделки. Причината е, че ANAF все още се нуждаеше от време, за да подготви информационните си системи да издържат на внезапното увеличаване на броя на данъкоплатците, които имат достъп до сървърите ѝ. Досега, въпреки че са докладвани някои грешки в системата, само през първата седмица на януари са приети 2,7 милиона фактури на обща стойност 16 милиарда леи, според съобщение на министър Болош, който смята, че скоро ще искат по 1 милион фактури на ден.

„Лоши новини за тези, които смятаха, че системата не работи“, заключи той.

В същия контекст Болош предупреди, че след 1 юли нерегистрирането в системата за електронни фактури е нарушение и компаниите рискуват да бъдат глобени. След няколко дни обаче той се върна и каза, че „системата е подобрена“, а основният проблем – че системата е позволявала да се въвеждат дублиращи се фактури – е решен. Изявлението беше направено след настояване от страна на частния бизнес, че системата не функционира правилно още от самото начало. Много предприемачи се оплакаха и от бюрокрацията, свързана с регистрацията в системата, а големи компании, сред които и компания за мобилни телефони, обявиха, че не могат да въведат системата от 1 януари.