Румъния трябва да се присъедини към Шенген, румънците заслужават да бъдат уважавани

Сега или никога. Можем да приключим с разказа за досегашните усилия на Румъния да се присъедини към Шенгенското пространство в очакване на последната (но може би не и последната) глава, която ще бъде написана в началото на декември тази година.

Освен възторзите и разочарованията – защото румънците също са имали своя дял от изявления като „направихме всичко, което се искаше от нас, сега вече не може да ни се откаже“ – от нашите политици, но и по-честото „още не сте готови“ – от други, по тази тема има някои константи през почти 15-те години, откакто тя се обсъжда, които не могат да бъдат пренебрегнати: техническите условия, изисквани от Европа, отдавна са изпълнени; продължава да е странно, макар и да е трудно да се докаже, че многократният отказ на някои държави е свързан с определени лични интереси (вж. случая с Нидерландия и пристанище Констанца); поставянето на условието за приемане в Шенген в зависимост от отмяната на МСП, макар и да е въпрос на здрав разум, не бива да се използва всеки път, когато няма други контрааргументи. Защо тогава отново чукаме на затворени врати? Особено като се има предвид, че в момента има благоприятна конюнктура – като например решението на Румъния да се присъедини към НАТО, след като предостави пространство за прелитане на американски самолети, преди края на войната в Косово – в която Западът се подготвя да премести камиони, влакове, кораби, самолети с храна, лекарства и т.н. за украинската армия от Запад на Изток през зимата. Дали причината не е в неспособността на румънските политици, които са начело на страната през последните 15 години, да договорят този акт със Запада?

Във вторник, 18 октомври, Европейският парламент прие с голямо мнозинство резолюция, с която иска от Европейския съвет да предприеме необходимите стъпки за приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство.

Като отбелязват, че Шенгенското пространство е „едно от най-големите постижения на Европейския съюз“, депутатите посочват, че държавите-членки все още не са взели единодушно решение за приемането на България и Румъния, въпреки че двете страни отдавна са изпълнили необходимите условия. Според съобщението за медиите, публикувано след гласуването, ЕП смята, че запазването на контрола по вътрешните граници е дискриминационно и има отрицателно въздействие върху живота на мобилните работници и гражданите.

Възпрепятстването на вноса, износа и свободното движение на стоки в пристанищата вреди и на единния пазар на ЕС, се казва в прессъобщението на ЕП. Според документа до края на 2022 г. Съветът трябва да предприеме всички необходими стъпки за приемане на решение за приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство за свободно движение.

Позицията на ЕП има политическа стойност и може да се разглежда като сигнал, но решението принадлежи на Съвета и трябва да бъде взето на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8-9 декември. Междувременно експертите на Комисията следва да изготвят технически доклад за (повторна) оценка.

Резолюцията на ЕП беше приета с 547 гласа „за“, 49 гласа „против“ от екстремистки партии и 43 гласа „въздържал се“ от представители на партията на нидерландския министър-председател Марк Рюте. Възможно ли е това да е знак, че Нидерландия отново ще се противопостави на членството?

След гласуването в ЕНП бившият министър-председател технократ Дачиан Чолош, сега евродепутат от Ренеу, заяви, че неуспехът на Румъния да се присъедини към Шенген се дължи на „политиката на месарницата“ на предишните правителства, които не са били в състояние да договорят тази цел. Други двама румънски евродепутати – Василе Блага, бивш министър на вътрешните работи в правителството на ДПЛ Емил Бок, който по това време обяви, че Румъния е приключила подготовката и е изпълнила техническите условия за Шенген, и Корина Крецу, бивш президентски съветник на президента на СДП Йон Илиеску, обвиняват за неуспеха „дипломацията“ и същевременно предупреждават за нарастваща вълна от евроскептицизъм в двете страни след евентуален отказ.

„Има три аргумента, които трябва да доведат до бързо решение за интегрирането на Румъния и България в Шенгенското пространство. На първо място е техническият аргумент, който би трябвало да е достатъчен, както беше достатъчен за другите държави членки, които вече са членки на Шенгенското пространство. Румъния отговаря на всички технически условия за Шенген, а войната в Украйна беше тест за външната граница на ЕС, който Румъния издържа с отличие. Вторият аргумент е моралният: От години Европа ни преподава урока за солидарност. Солидарност в лицето на войната за бежанците и мигрантите, солидарност в лицето на енергийната криза. Румъния си е написала домашното без забележки. Ние проявихме солидарност безрезервно и не защото някой ни е принудил да го направим. Направихме го, защото румънските граждани вярват в тези ценности. Въпросът е: способна ли е Европа да приложи на практика докрай урока, който преподава? Третият аргумент е практически и се отнася до бъдещето на Европейския съюз. Това бъдеще е застрашено от евроскептицизма и ние го виждаме все по-често на националните избори. Бъдещето на ЕС зависи от начина, по който той се отнася към гражданите на всяка държава-членка. Отказът да се вземе легитимно решение за интегрирането на Румъния и България в Шенген не предизвиква ли вълна от евроскептицизъм в тези две държави? Не е ли достатъчен урокът от Брекзит?“, заяви евродепутатът Василе Блага в Европейския парламент, цитиран от румънската преса.

„Много е тъжно. В продължение на 11 и повече години изпълняваме всички условия за влизане в Шенген и през цялото време има егоизъм, свързан с избори в различни страни от ЕС.. От няколко години Нидерландия заплашва с вето, а въпросът за Шенген досега не беше включен в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Струва ми се, че румънците не заслужават такова отношение. които сме получавали в продължение на години, защото отговаряме на всички условия и смятам, че това е липса на солидарност, която е неподходяща за времето, в което живеем, време, в което доверието в ЕС може да намалее заради огромните несправедливости, които румънските граждани изпитват. Това е провал на дипломацията, но все още имаме надежда, че през декември ще бъде включен в дневния ред, както се надявахме. Ние обаче сме страната на границата, която защитава границата, през която преминава житото от Унгария, от Украйна към Запада и обратно, така че беше време Румъния да договори много ясно някои предимства за румънския народ“, заяви пред Euronews Румъния евродепутатът Корина Крецу, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

Премиерът Николае Чуку и президентът Клаус Йоханис са оптимисти, че Западът „ще признае всичко, което сме направили“ във войната в Украйна.

В интервю за Bloomberg в началото на август министър-председателят Николае Чюк заяви, че очаква Румъния да се присъедини към Шенген тази година и че Брюксел ще се откаже от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за нашата страна.

Чиук заяви, че очаква Румъния – след повече от десетилетие чакане – да влезе в Шенгенското пространство преди края на годината, което ще премахне дългото чакане по границите на Румъния с други държави от ЕС и ще увеличи привлекателността на Румъния за чуждестранните инвеститори. Брюксел ще се откаже и от режима, който следи напредъка на Румъния в реформирането на съдебната система и изкореняването на корупцията, заяви румънският служител след години на критики от страна на изпълнителната власт на ЕС.

„Всичко, което направихме от началото на конфликта, показва, че сме готови да станем член на Шенген“, заяви Чиук, визирайки зоната на ЕС без граничен контрол.

„Наистина очакваме всички останали лидери на ЕС да признаят всичко, което сме направили“, заяви министър-председателят Чиук.

Президентът Клаус Йоханис също заяви, че е „оптимист“, но не се ангажира с прогноза за времето. След посещението си заедно с нидерландския министър-председател Марк Рюте във военната база в Чинку той заяви, че е предал „легитимното очакване“ на Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство.

„Оптимист съм“, каза Клаус Йоханис, но не искаше да прави „изключително оптимистично изявление за продължителността“.

Марк Рюте заяви, че Нидерландия „по принцип не е против“. Запитан дали би могъл да се съгласи с присъединяването на Румъния през тази година, нидерландският министър-председател отговори: „Не мога да ви дам краен срок“.

Но холандският политик включи механизма за сътрудничество и проверка в уравнението. Той заяви, че Румъния „трябва да е предприела достатъчно положителни стъпки“, за да има „структурно по-добро върховенство на закона“, преди да стане член на Шенген, и че би искал да види доклад по МСП за това как Букурещ се справя с разкриването и разрешаването на случаи на „корупция и организирана престъпност“.

„Холандия не е принципно против присъединяването на Румъния, а смята, че всички страни, които отговарят на условията, трябва да се присъединят. (…) Много е важно, че цялата информация ще бъде на масата, Европейската комисия работи по този въпрос в момента. Такава е процедурата в Шенген. Нидерландия не се противопоставя на присъединяването на Румъния към Шенген, но трябва да го направим по прозрачен и справедлив начин. Ето защо споменах механизма за сътрудничество и проверка“.

„Трябва да предприемем достатъчно положителни стъпки и да подобрим структурата на върховенството на закона. Бяха предприети много стъпки, това, което трябва да се установи сега в Механизма за сътрудничество и проверка, за корупцията, за организираната престъпност, това е Механизмът за сътрудничество и проверка, те работят върху това, за да направят оценка, а след това трябва да направим оценка заедно“, заяви холандският министър-председател в Чинку, окръг Брашов.

До неотдавна Германия, Франция, Финландия и Нидерландия оставаха в публичното пространство страните, които изразяваха позиции, ако не против, то поне скептични по отношение на присъединяването ни към Шенген. Френско-германската формулировка беше по-скоро, че Шенгенското пространство трябва да бъде реформирано преди по-нататъшното му разширяване, а междувременно Германия и Франция заявиха подкрепата си за Румъния.

Тези държави образуват неформална група от чуждестранни посолства в Букурещ, които са силно загрижени за напредъка на реформите в областта на правосъдието, правовата държава и Механизма за сътрудничество и проверка, както се вижда от писмата, които те са изпращали през годините до румънските власти в Букурещ по този въпрос (Съединените щати често се присъединяват към тях в усилията им за публична комуникация, но не играят роля по въпроса за Шенген).

Така че, макар вече да не се налага да убеждаваме Германия, която в ерата на Меркел беше един от партньорите в диалога, нуждаещи се от „аргументи“, нито Финландия, която следва същия дискурс на приемане, в допълнение към Нидерландия, Швеция остава да бъде убедена. Контрааргументът: CVM.

„Швеция взе под внимание речта на канцлера Шолц (…) В момента шведското правителство оценява много въпроси в контекста на предстоящото председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2023 г. Сред тези въпроси са Шенген и процесът на преразглеждане. Сигурността на гражданите на ЕС, борбата с организираната престъпност и защитата на ценностите на ЕС ще бъдат крайъгълните камъни на шведското председателство. Що се отнася до Механизма за сътрудничество и проверка, очакванията ни са да продължи изпълнението на задълженията на Комисията да оценява напредъка на Румъния по механизма и да изпълнява препоръките по него“, заяви Тереза Хайден, посланик на Швеция в Румъния, цитирана от румънското онлайн издание Panorama.

Освен това докладът за върховенството на закона, изготвен това лято от Европейската комисия, споменава, наред с други неща, високото ниво на корупция в нашата страна и намаляването на правомощията на ДНА, но документът изразява и загриженост относно независимостта и свободата на пресата.

Докладът по МСП от юни 2021 г. също беше строг, защото по това време Румъния все още не беше премахнала специалната секция, което междувременно се случи, а също и защото измененията в законите за правосъдието, направени от предишната политическа сила, не бяха отменени. Сред възраженията, повдигнати от Европейската комисия, са и начинът на функциониране на ВСС и на съдебния инспекторат, както и назначаването на ръководителите на главните прокуратури.

И странните факти си остават…

Като например фактът, че присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство може да застраши превъзходството на нидерландското пристанище Ротердам, което някои смятат за спекулация, а други – за аргумент, който обяснява всичко.

С подходяща логистична платформа на румънска територия пристанището в Констанца би могло значително да увеличи обема на стоките, които се пренасят през него, и, както твърдяха специалисти в областта преди няколко години, да създаде около 100 000 допълнителни работни места. Или всяко създадено работно място в Констанца означава едно по-малко в Ротердам, твърдят те. По данни на правителството през миналата година през пристанището в Констанца са преминали 65 милиона тона товари. За сравнение обаче пристанището в Ротердам обработва повече от 450 милиона тона товари годишно, а водните пътища са безупречно поддържани и инфраструктурата е отлична.

„Ние, румънската държава, сме засегнати от този проблем, напоследък, доколкото знам, цялата западна част на Румъния предпочита да внася морски продукти през Ротердам, да идва откъм Майн-Рейн, откъм Унгария, в Румъния“, каза преди няколко години Даниел Георгеску, директор на Администрацията на водните пътища.

Факт е, че влизането на Румъния в Шенгенското пространство ще донесе големи ползи за икономиката, както обясни министърът на финансите Адриан Кячу. Важна роля играе износът, който ще бъде значително опростен. Понастоящем митническият контрол по границите със страните от зоната за свободно движение означава загуба на време за румънските превозвачи. Превозвачите, които от години призовават правителствата да ускорят влизането в Шенгенското пространство, твърдят, че това ще повиши външната им конкурентоспособност, тъй като според Ziarul Financiar блокирането на румънските митници към Унгария и България означава загуби между 800 и 1000 евро на ден за всеки блокиран камион.

Или пък фактът, че във вторник Главният инспекторат за извънредни ситуации (IGSU) към Министерството на вътрешните работи подписа договор с холандската компания Damen за закупуване на два многофункционални кораба за пожарникари. Договорът беше подписан на публична церемония, а ръководителят на IGSU Раед Арафат заяви, че плавателните съдове струват съответно 20 млн. и 24 млн. евро. Договорът беше подписан ден преди министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте да посети Румъния.

The text was translated by an automatic system