Subscribe
Румъния, заедно с България, ще се присъедини към европейското Шенгенско пространство за свободно движение през март със своите въздушни и морски граници. Докато за румънските туристи фактът, че вече няма да бъдат проверявани на румънските летища, ако пътуват до държава – членка на Шенгенското пространство, е добра новина, за румънските превозвачи решението, взето през декември, е кошмар. И това е така, защото съседите на България са обещали на Австрия да засилят контрола по сухопътните си граници с Румъния.
Така от седмици насам времето за преминаване на границата за товарните камиони се е увеличило значително – в някои случаи преминаването на камион през контролно-пропускателните пунктове отнема седем дни. Румънските превозвачи се оплакаха на правителството в Букурещ и дори поискаха да бъдат отделени от България в процеса на присъединяване към Шенгенското пространство, но този въпрос се загуби в огромния куп искания, поставени от превозвачите по време на общите протести, които тази социално-професионална категория организира от януари в цялата страна, и това конкретно искане не получи отговор. Нещо повече, България не само се ангажира пред Австрия да предприеме редица мерки, за да гарантира, че последната ще се откаже от ветото си върху приемането на двете югоизточноевропейски държави между границите на зоната за свободно движение, но и Румъния подписа двустранно споразумение с правителството във Виена. Според някои анализатори подписването на тези двустранни споразумения не само отблокира ситуацията, но и постави Румъния и България в невъзможност да предявят претенции и да предприемат действия и в положение да чакат Австрия да промени решението си. Което по всяка вероятност, въпреки оптимизма на правителствата в Букурещ и София, няма да се случи преди края на тази година.
Българските митници са засилили контрола на всички гранични пунктове
От началото на годината българската Агенция „Митници“ засили контрола на всички гранични пунктове, включително и на тези с Румъния. Проверките са насочени предимно към камиони, превозващи стоки за Австрия, и са в съответствие с ангажимента на Румъния и България към Австрия да засилят контрола по сухопътните граници, съобщи българската информационна агенция БТА в началото на януари.
Освен проверките на документите, камионите се подлагат на физически проверки, рентгеново сканиране на товарните отделения и кабините. Но не се проверяват само камионите, а и автобусите и леките автомобили. Проверките се извършват не само на границата – полицията е по-активна от всякога, включително по магистралите и скоростните пътища. С други думи, докато за повечето клиенти на авиокомпании присъединяването към Шенген ще бъде благословия, за тези, които продължават да пътуват с кола до България или Гърция – кошмар, а за превозвачите – още по-голям кошмар, тъй като те често извършват такива пътувания. Според съобщението на българските митнически власти този контрол ще продължи до присъединяването към Шенген със сухопътни граници, а след това ще остане в сила само на външните граници на ЕС с Турция и Сърбия.
Според Националния съюз на автомобилните превозвачи в Румъния – организацията на работодателите в този икономически сектор – този контрол е неправомерен и ако трябва да чакат с дни, за да преминат българската граница, то поне не трябва да се възползват от същия прекомерен контрол на унгарската граница. Според прессъобщение на UNTRR от средата на февруари проблемът на румънско-българската граница съществува още от миналата година, а от януари насам отношението на правителството в София само влошава ситуацията. Според работодателската организация проблемът на границата между Румъния и България е в допълнение към този на унгарската граница, където от години средното време за чакане обикновено е между 6 и 15 часа, а по време на унгарските официални празници дори е достигнало историческия максимум от 4 дни.
Въпреки че са уведомили и Европейската комисия, румънските превозвачи, които извозват стоки за Австрия, все още са задържани за срок до 7 дни на българските митнически паркинги. Освен това новата виртуална система за чакане на опашки на граничния пункт Гюргево-Русе, въведена от българите през лятото на 2023 г., се управлява от частен оператор, който „я управлява по свое усмотрение“ и „дискриминира румънските превозвачи“. Тук – твърди UNTRR – румънските камиони са принудени да плащат три пъти по-високи тарифи от българските си конкуренти и са принудени да чакат на опашка много по-дълго от българските си конкуренти.
В UNTRR членуват над 16 000 превозвачи на стоки и пътници.
Въпреки оптимизма, демонстриран от властите в Букурещ, проблемът с присъединяването на сухопътните граници към Шенген все още е далеч. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен уверява, че Брюксел ще убеди Австрия да приеме пълноправното членство на Румъния и България, а социалдемократическият премиер на Букурещ Марсел Чолаку се опитва да успокои настроението, като също уверява, че това ще стане още тази година.
„От няколко години Европейската комисия е убедена, че Румъния и България са готови за Шенген“, подчерта фон дер Лайен наскоро на пресконференция в Брюксел, като потвърди това, което Румъния казва от 2014 г. насам.
Урсула фон дер Лайен изтъкна, че през последните месеци ЕС е предприел финансирани от него проекти за укрепване на границите в Румъния и България и че в общия бюджет са включени допълнителни суми, което е убедило Австрия „да приеме първите стъпки“, а именно присъединяването на двете държави с въздушни и морски граници. Австрия обаче обяви, че запазва правото си на вето, и говори за няколко „етапа“ на присъединяване на двете страни към зоната за свободно движение. Но според вътрешния министър Герхард Карнер Австрия не поставя условия на двете страни (!!!), нито пък е нейна задача да изготвя график за присъединяване – това е роля на Европейската комисия.
По-предпазлив от министър-председателя Чолаку, министърът на външните работи Луминица Одобеску заяви в интервю за Europa Liberă, че целта на Румъния през тази година е да получи от Австрия дата, до която да бъде премахнат и контролът върху земята.
„Преминахме един етап и се подготвяме за следващия. Предпазлив съм в даването на дати, но очевидно работим. Целта ни е да успеем тази година“, каза Луминица Одобеску.
С други думи, кошмарът по сухопътните граници – особено по българската – няма да приключи и тази година. А през лятото, когато много туристи ще пътуват с автомобили до Гърция – една от любимите дестинации за почивка в Румъния – те също ще изпитат унижението и разочарованието на румънските шофьори на камиони и автобуси. Въпреки че няколко румънски евродепутати предложиха миналата година да се премахне граничният контрол между Румъния, България и Гърция, това не беше включено в дневния ред на правителствата в Букурещ и София. За Румъния – и за България, с която се приема „в пакет“ – сухопътното присъединяване към Шенген изглежда още по-трудно постижимо в контекста на миналогодишната реформа на Шенген, която засили контрола по сухопътните граници, вместо да го облекчи. Съветът и Парламентът постигнаха съгласие, че вместо за две години, държавите членки ще могат да въвеждат „временен“ граничен контрол за три години. Решението, което все още не е официално прието от Европейския парламент и от държавите членки, беше взето в контекста на новата миграционна вълна, при която много държави от Шенген предприеха стъпки за повторно въвеждане на контрол по сухопътните граници, като в някои случаи превишиха максималните срокове, предвидени в старото споразумение за такава временна мярка.