Румънският туризъм, засегнат от войната в Украйна

Туризмът по румънското крайбрежие, който едва оцеля след ограниченията на пандемията, отново е застрашен от срив. Съобщенията на властите и специалистите относно последиците от разрушаването на язовир „Нова Каховка“ в Украйна рисуват апокалиптична картина, която показва в мрачни краски бъдещето на качеството на водата в Черно море. И не само. Риба, мъртви животни, петролни петна, боклук от изгребни ями и тоалетни, химикали и пестициди, които след язовира са се озовали в украинските полета и Днепър, са били отнесени в Черно море. Но тъй като Черно море е свързано със Средиземно море, рисковете могат да се разпространят от Европа до Близкия изток.

Огромният хидроенергиен язовир „Каховка“, построен от съветските войски, който е под руски контрол от началото на инвазията през февруари 2022 г., е разрушен в ранните часове на 6 юни.

Предупрежденията на украинския министър на околната среда, отправени веднага след бедствието в интервю за американската телевизионна мрежа CNN, вероятно ще разтревожат целия регион. Според министър Руслан Стрилец това е катастрофа за околната среда не само на Украйна, но и на целия европейски континент. С взривяването на язовира – казва киевският служител – Русия е направила неизползваеми над 18 кубични километра вода. Повече от 50 000 хектара украински гори са наводнени и поне половината от тях може да загинат.

Сред другите последици служителят изброява мъртва риба и животни, петролно петно от поне 150 тона, боклук от помийни ями и тоалетни, химикали и пестициди в полетата. Всичко това се стича по река Днепър в Черно море, което граничи с Румъния, България, Турция, Грузия и Русия. Тъй като Черно море е свързано със Средиземно море, тези екологични рискове могат да се разпространят.

В същото време властите в Киев обявиха, че солеността на Черно море е спаднала рязко, а съдържанието на желязо е надвишило нормалната допустима стойност. Това съобщи украинският щаб за ликвидиране на последствията от инцидента, според българската информационна агенция Novinite.

Обезсоляването на Черно море може да предизвика цъфтеж на синьо-зелени водорасли, които са много опасни, тъй като унищожават естествената флора на водите. Освен това в морето могат да попаднат токсични вещества от канализацията и сметищата. Според украинските власти крайбрежието на Одеса – някога популярна дестинация за украински и чуждестранни туристи – се е превърнало в „сметище и гробище за животни“. След бедствието всички плажове в Одеса са затворени.

Властите в южната украинска област Одеса затвориха плажовете, тъй като влошеното качество на водата, причинено отчасти от срутването на язовир Нова Каховка, представлява „реална заплаха“ за здравето на местните жители, съобщи CNN.

„Плажовете на Одеса са обявени за неподходящи за къпане поради значително влошаване на състоянието на водата в откритите водни площи (море, устие) и реална заплаха за здравето на жителите на града“, съобщи общината на Одеса в публикация в Telegram дни след бедствието.

Жителите на област Николаев, също в Южна Украйна, бяха предупредени да не използват повърхностните води за пиене, плуване или риболов, след като бе установено, че те са заразени с бактерии, подобни на тези, които причиняват холера.

Всъщност Организацията на обединените нации предупреди за последици, различни от екологичното въздействие върху черноморската флора. Те твърдят, че скъсването на язовира на река Днепър ще окаже значително въздействие върху продоволствената сигурност в световен мащаб, като доведе до повишаване на цените на хранителните продукти и до проблеми с доставките на питейна вода за стотици хиляди хора. В същото време генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси наскоро посети Запорожската атомна електроцентрала, за да установи дали тя е изложена на риск от разрушаването на язовира Нова Каховка на река Днепър, чиито води се използват за охлаждане на шестте реактора на централата.

Според АФП той е заявил, че ситуацията е „сериозна“, но се „стабилизира“.

„От една страна, виждаме, че ситуацията е сериозна, последиците са налице и са реални. Успоредно с това се предприемат мерки за стабилизиране на ситуацията“, обобщи генералният директор на МААЕ, без да уточнява мерките, за които говори.

Властите в съседна България, която е любима туристическа дестинация за много румънци, уверяват, че по крайбрежието не са открити следи от замърсяване и че туристическият сезон засега не е застрашен, съобщава българската държавна агенция. Но вниманието към проблема остава насочено, тъй като ситуацията в Черно море се следи постоянно от здравните органи.

Същото важи и за Румъния, където дирекция „Обществено здраве“ постоянно следи водата за къпане в морето.

„Наблюдаваме водите за къпане и се подготвяме с процедури за увеличаване на параметрите за наблюдение, в смисъл да ги разширим, да наблюдаваме други параметри, за да имаме много ясно огледало“, каза Кристина Михаела Шипор, ръководител на Дирекцията за обществено здраве в Констанца.

Според специалисти последиците от бедствието в Украйна вече са достигнали румънското черноморско крайбрежие, в Сулина, а съвсем скоро ще се усетят и в Констанца.

„Смятам, че такъв удар би могъл да бъде към Констанца някъде към края на седмицата, ²⁵ юни. Според моите изчисления от инцидента на 6 юни ще минат около 20 дни, а Сулина би трябвало да бъде засегната, да кажем, потенциално около две седмици от този инцидент, което е някъде (…) на 18 юни. При тези условия, разбира се, трябва да правим непрекъснати разследвания, знам, че институциите в Констанца следят това много добре“, оценява проф. д-р Силвиу Гурлуи от университета „Ал. I Cuza в Яш, в интервю за Радио Романия Констанца.

Според него всяко подобно бедствие е свързано с голямо разрушаване на околната среда и „всяко замърсяване в този район, независимо дали става дума за нефт или за химически съединения от друг вид, всичко това може да се разпространи в Черно море и очевидно да достигне до нашия район“. Наред с мъртвите животни водата може да донесе и болести.

При тези обстоятелства специалистът смята, че една от основните грижи на властите сега трябва да бъде да оценят опасността от разпространение на холерата и да информират правилно населението, ако този риск съществува.

„Ще бъда в Констанца на 25 юни, за да направя допълнителни анализи и да видя какъв е химическият състав и ако, надявам се, че не е така, но ако има, да речем, условия за разпространение, дори и на незначителна холера, трябва да се вземат най-добрите мерки, да се знае първо какво има там и след това населението да бъде информирано по подходящ начин, за да вземе всички хигиенни мерки и мерки за безопасност“, каза в интервюто специалистът по обществено здраве.

„Населението винаги ще трябва да бъде информирано и ако условията са много добри, тогава, разбира се, можем да се наслаждаваме на морската вода и на всичко, свързано с нашето крайбрежие, но със сигурност трябва да бъдем много внимателни, защото всяка промяна в химическия състав, казахме за тази бактерия, която може да разпространи холерата, която също много зависи от условията на околната среда, солеността на водата, температурата, и за съжаление в момента условията са оптимални, в смисъл че тази бактерия се справя много добре, така да се каже, ако солеността е някъде над 20 на хиляда и температурата някъде над 20 градуса (…. )“, каза Силвиу Гурлуи

„Необходими са условия за драстична хигиена, за употреба, за почистване, за измиване на плодовете, за измиване по време на приготвянето на храната, а също и след това. Винаги трябва да мием ръцете си много добре“, допълни професорът от Яш.

В интервю за Свободна Европа професорът от Яш е опроверган от морския биолог Разван Попеску Мирчени. Той твърди, че няма причина за паника и че Румъния е изтълкувала погрешно съобщението на Световната здравна организация, в което ясно се посочва, че холерата и други болести, предавани по воден път, представляват риск само в Украйна.

Въпреки че част от токсичните отпадъци, пренесени от наводненията, са достигнали до Черно море, няколко фактора смекчават вредното въздействие върху качеството на водата по румънското крайбрежие.

Според биолога холерата се пренася само в сладка вода, замърсена с фекалии или трупове, какъвто е случаят в наводнените райони на Украйна, и може да има отделни случаи в района на делтата на Дунав.

„Преди някой да ми каже, че има риск от заразяване с холера от румънското Черноморие, бих искал първо да отговори на въпроса дали през последните сто години има документиран случай на заразяване с холера от морска вода в статистика или научен труд. Не от черноморска вода, а от всяка точка на света от морска вода. Те ще установят, че няма такъв случай“, твърди биологът Разван Попеску Мирчени.

Според друг румънски специалист, Флорин Тимофте, изследовател-биолог в Националния институт за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа“ в Констанца, вече съществуват отрицателни последици. Ще бъде трудно да се плува в Черно море заради остатъците във водата, каза той.

„Говорим за огромни количества сладка вода, идваща от язовира, говорим за седименти, за хранителни вещества, които се отмиват от водата от цялата заливната тераса на Днепър, говорим за мръсотия, боклук, органични вещества, клони, дървесина, помислете за всичко това, всичко това е отнесено на пътя на наводнението. Продължава да се отмива, докато водата идва от басейна и всичко се изхвърля в морето“, обяснява Тимофте.

Той обясни, че само за три дни след скъсването на язовирната стена наводнението на Днепър е достигнало разстояние от около 50-60 километра, а бурята от последните два-три дни е тласнала водата още по на юг, първо в района на устието на Дунав, а след това, в зависимост от метеорологичните условия, бурята или теченията, към туристическото крайбрежие, Констанца, Мамая и други курорти. Във връзка с това много румънци, които бяха планирали да прекарат почивката си на румънското крайбрежие, отмениха резервациите си и се отправиха към съседните страни, особено към България и Гърция.

„Освен това всички наводнения в Украйна ще се комбинират с Дунав, тъй като в момента има достатъчно дъждове на континента и дебитът на Дунав ще се увеличи през следващия период. Заедно с бурята ще се създадат неблагоприятни условия, няма да имаме онази чиста, прозрачна вода, която всички туристи очакват по крайбрежието, водата вероятно ще промени цвета си, ще се появят утайки и морската вода ще бъде малко мътна, качеството на водата ще се понижи“, предупреди биологът Флорин Тимофте.