Subscribe
Това са решаващи часове за конфликта между Русия и Украйна, който продължава вече повече от три години. Посредничеството на Доналд Тръмп все още не е довело до осезаеми резултати, а същото може да се каже и за Европа, която продължава да подкрепя Зеленски и хората му и дори мисли за евентуално пряко участие. ReArm Europe беше преименувана на Readiness 2030, но същността не се променя: това е надпревара за въоръжена отбрана, а 800-те милиарда, предложени от фон дер Лайен, все още са предвидени. ЕС, наред с другото, „осведомява“ гражданите за възможността да разполагат с комплект за спешни случаи, намеквайки за възможността от непосредствена опасност. Все още няма признаци на разведряване между страните, всъщност Русия се колебае по предложенията на Тръмп и адресира плановете на ЕС, като ги определя като фалшиви. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова през последните няколко часа посочи как от гледна точка на Кремъл готовността за разполагане на „западни мироопазващи сили в Украйна – особено от страна на Лондон и Париж – всъщност е трансформация на военна интервенция“. Така че климатът далеч не е толкова спокоен.
Срещата в Рияд
Миналия вторник, 25 март, САЩ и Украйна се срещнаха в Рияд, за да участват в преговори за прекратяване на огъня. Целта на Тръмп е да постигне споразумения, изгодни за американската икономика, но и да се увери, че са предприети стъпки към кристализиране на войната. От само себе си се разбира, че става дума за временно прекратяване на огъня, а не за дългосрочна намеса, за каквато призовава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на разговорите бяха положени някои основи, като например възможността за получаване на безопасно корабоплаване в Черно море. На практика в нотата, разпространена от САЩ, като условие изглежда премахването на употребата на сила и прекратяването на използването на търговски кораби за военни цели. Киев потвърждава, но и заявява, че и най-малкото нарушение или отплаването на руски военни кораби от западната част на Черно море без съмнение би представлявало заплаха за украинския народ, който тогава би се чувствал в пълното си право да се защити, както обясни украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Накратко, това е като разходка по опънато въже. От друга страна, Русия би поискала, в съгласие със САЩ, повторно включване в световните пазари и по този начин би постигнала „да бъдат отменени ограниченията на санкциите по отношение на Росселхозбанк и други финансови институции, които осигуряват операции за международната търговия с храни и торове, както и да бъде осъществена очакваната им връзка със системата Swift“, както заяви Мария Захарова. Въпросът, свързан с енергийните източници, също остава отворен: в публикуваните ноти, така че както в тази относно исканията на Украйна, така и в тази относно Русия, ще има и ангажимент да не се нанасят удари по енергийните съоръжения на двете страни. И накрая, въпросът за освобождаването на заложниците: Зеленски и хората му призоваха за размяна на военнопленниците, особено на децата, които против волята си бяха прехвърлени в Русия. Тръмп упорито иска „да се сложи край на убийствата, да се постигне траен мир“, но въпреки разговорите и изразходваните думи руските нападения през последните дни не спират. Ето защо ще трябва да мине много време, преди да се стигне до реални преговори и постигане на времево обвързан мир. Не на последно място, защото по отношение на разговорите, които ще се проведат между Москва и САЩ вместо това, вече беше изтъкнато от говорителя на Кремъл, че те ще се случат при закрити врати и че няма да е възможно да се получи достъп до съдържанието на деня. Във всеки случай, дори като се има предвид всичко, което се случи през последните седмици, възможността да видим Путин и Зеленски да седят на една маса никога не е била дори рискувана.
Европейската страна: срещата на 27 март и изявленията на Макрон
Междувременно Европа също предприема собствени стъпки, но не винаги по съгласуван начин. Между различните държави – членки на ЕС, има разногласия относно това какво да се прави, особено по отношение на изпращането на войски в Украйна. Франция пое водеща роля, като беше домакин на срещата на върха на 27 март, но също така, заедно с Англия, се застъпи за евентуално разполагане на мироопазващи сили и пълна подкрепа за Украйна. Целта, както Макрон винаги е давал да се разбере, е постигането на траен мир. Така че хипотетичното 30-дневно примирие, предложено от САЩ, очевидно би било нещо добро, но според френския лидер е необходимо да се положат основите за възстановяване на стабилен международен баланс чрез постоянно примирие. Труден резултат, като се има предвид, че Русия по никакъв начин не одобрява изпращането на войници на ЕС в Украйна, нито пък ЕС е склонен да прекрати санкциите; напротив. Още на последната среща на върха в Париж страните от ЕС и НАТО казаха единодушно „не“ на прекратяването на санкциите, наложени на Москва, както и на разработването на стратегия, която ще позволи на Европа да се защитава без Америка, ако отношенията на доверие между страните се развалят. Въпреки че на пресконференцията Маркон нарече САЩ надежден съюзник. Френският президент допълни, че скоро в Украйна може да бъде изпратена англо-френска делегация, която да подкрепи войските. Освен това Франция и Великобритания планират създаването на сили за увереност, целящи да помогнат на Украйна, които ще „действат във въздуха, по суша и по море“. По този въпрос обаче все още няма единодушие. Италия, наред с Германия, е сред страните, които още от първия момент поставят големи спирачки пред изпращането на войски в Украйна, дори и само за мироопазващи мисии. През последните няколко седмици и премиерът Мелони, и външният министър Таяни неколкократно повториха, че Италия ще застане твърдо на страната на народа, воден от Зеленски, но че няма да изпрати войски, нито пък смята, че е уместно да се говори по темата в момента. В бележка, публикувана от Палацо Киджи едва през последните няколко часа, научаваме, че по време на срещата на върха в Париж италианският министър-председател е потвърдил ангажимента на всички европейски и западни партньори да искат постигането на справедлив и траен мир, а също така е дал да се разбере, че трябва да се обсъдят „солидни и надеждни гаранции за сигурност“, които да намерят „почва в евроатлантическия контекст, също така въз основа на модел, който отчасти може да проследи предвиденото в член 5 от Вашингтонския договор“. За пореден път премиерът настоя, като заяви, че Италия в никакъв случай няма да изпрати войски на украинска територия, и призова при евентуално прекратяване на огъня да се обърне особено внимание на училищата и болниците: накратко, на гражданската инфраструктура. В момента обаче отговорът на САЩ на процеса на отбрана, въведен от Европа, все още не е ясен. Митническата война, разбира се, не дава надежда за решение, което да накара ЕС и САЩ да се движат един до друг, но както Макрон посочи по време на речта си, все още има надежда, че предвид геополитическия контекст Тръмп ще се откаже от това, което декларира по отношение на митата през последните месеци. Ако това не се случи, Франция заяви, че е готова да работи в тясно сътрудничество с „Европейската комисия, за да подкрепи всички икономически сектори, които ще бъдат засегнати, и да предостави решения. Във всеки случай не вярвам, че това решение ще увеличи растежа и просперитета на нашите общества. Ето защо се надявам, че след някои изявления президентът Тръмп ще преразгледа това решение“.