Subscribe
Конфликтът между Русия и Украйна продължава вече три години. Освен непосредствено осезаемите последици има и странични, които могат да доведат до „информационна война“, война във войната.
Новите и традиционните медийни разкази са изложени на руската пропаганда, в някои страни повече, отколкото в други. В този конкретен случай вниманието е насочено към Латвия – страна, чието население е 36% рускоезично. Преди да разгледаме как функционира комуникацията в страна като Латвия, е необходимо да направим крачка назад и да отворим скоба за начина, по който от няколко години насам се предава информация.
Откакто цифровата информация взе превес, човек постоянно е изложен на фалшиви и „подбрани“ новини: такива, които, накратко казано, казват само част от истината и показват само едната страна на монетата. Това стана очевидно по време на пандемията, когато разпространението на фалшиви или „подбрани“ новини беше почти неуправляемо. Още два примера, които могат да бъдат взети предвид, са сложната ситуация в Близкия изток и конфликтът между Русия и Украйна.
Поради това за потребителите беше трудно да получат пълна информация. Огромният обхват на този тип новини се дължи също така и преди всичко на заложения в социалните мрежи алгоритъм; ако даден потребител следва само определен тип акаунти, за алгоритъма е по-лесно да му предложи конкретни теми, независимо от тяхната истинност.
Комуникацията в Латвия: как страната се бори с дезинформацията
Обратно към Латвия, където основният риск можеше да бъде националистическо въстание, като се има предвид големият брой рускоговорящи и граждани от руски произход, живеещи там. Това не се е случило. От самото начало на конфликта латвийското правителство изрази ясно позицията си, като категорично осъди нападението на Кремъл срещу Украйна. Това доведе до експулсирането от страната на повече от хиляда руснаци с временни разрешения за пребиваване през януари 2024 г. – експулсиране, продиктувано от неуспешното полагане на езиков изпит А2.
Все пак трябва да се има предвид, че въпросът за езика остава от първостепенно значение: предвид големия брой рускоговорящи граждани, медиите са адаптирали комуникацията си така, че вече е възможно да се отразява не само езиковото склонение, но и анализът на съдържанието.
От февруари 2022 г. тези, които следят руската държавна телевизия или международно известни новинарски предавания като Russia Today и не пребивават в Русия, вече нямат достъп до този вид разпространение на информация. Въпросът за Латвия остава: съвместното съществуване на две идентичности в една и съща държава. Държавата, която, трябва да се припомни, не се съобрази с руската инвазия до степен да забрани руските регистрационни номера на автомобилите през февруари 2024 г. (забрана, която не се отнася за транзитно преминаващите автомобили). Комуникацията винаги е била навременна от страна на правителството, както и често е срещала различни трудности. Въпреки че изпълнителната власт имаше и има ясни идеи, населението не беше и не е напълно съгласувано, почти единствено поради чувството за принадлежност и историческата памет. Елементи, които могат да дадат голяма свобода на действие и да доведат до изкривяване на комуникацията.
Новини и медии: силата на социалните мрежи и сложността на киберпространството
Meta, компанията майка на Facebook и Instagram, публикува интересни данни за медийния пейзаж в Латвия, който през 2023 г. ще се основава главно на онлайн новини. Преди да се изследват цифрите, установени от Meta, се посочва друга цифра (Kemp, 2022 г.): 78 % от латвийското население има профил в социалните мрежи. Ако се върнем към социалните медии, между 2022 и 2023 г. Facebook в Латвия е имал почти 875 хил. потребители – цифра, която представлява особен интерес, тъй като дезинформацията, както беше обяснено по-горе, идва от неправилната употреба, която може да се осъществи за политически цели, и възможността за разпространение на неверни новини или кликбейт.
Нека уточним и още един момент: през февруари 2022 г., освен че руската държава закупува пространство в социалните мрежи и новинарските агенции чрез прикрити компании и трети страни, по същата процедура са създадени и уебсайтове – източник на информация, която, ако погледнем цифрите, може да достигне до хиляди хора. Накратко, възможностите за пропаганда бяха разширени. Латвия се присъедини към ограниченията, споделяни от Европа и НАТО, също и по отношение на комуникациите, както и към икономическите санкции, които ще бъдат наложени на страната, ръководена от Путин.
Проблемът е, че контролът върху киберпространството е може би едно от най-големите предизвикателства за правителствата в света, тъй като все още няма напълно определени закони и разпоредби, които да могат да бъдат адаптирани към всякакви ситуации. Конвенцията от Будапеща и протоколите към нея могат да бъдат отправна точка, но все още има много работа за вършене.
Във всеки случай Министерството на отбраната на Република Латвия изготвя рутинни стратегии за киберсигурност, така че вниманието към този въпрос е голямо. Дори на ниво комуникация правителството трябваше да приеме много точна линия, говорейки за военна повинност – ако се наложи да се подкрепи Украйна – и същевременно давайки да се разбере, че Латвия няма да участва, въпреки че подкрепя мерките срещу Кремъл заедно с НАТО и Европа. Това е довело до разнопосочни мнения на населението по този въпрос. Ако вземем предвид корените на страната, миналото ѝ със СССР, присъствието на много руснаци на територията и икономическите последици от конфликта, въпросът става още по-сложен.
Фактори, които могат да ограничат клопките на пропагандата
Проучване, проведено от агенцията за пазарни проучвания Kantar Latvia през октомври 2022 г., установи кои фактори могат да бъдат решаващи, когато става въпрос за руска пропаганда и възможността тя да се наложи или не в Латвия.
Проучването включва извадка от хора на възраст между 18 и 74 години. Бяха им зададени въпроси за начина, по който предпочитат да се информират, или за вида на подхода им към новините. Установено е, че по-младите хора са по-малко склонни да приветстват пропагандата и че етническите латвийци и респондентите, които говорят латвийски вкъщи, са по-устойчиви на руските послания. Това, което обаче определя в решаваща степен възхода или падението на руската пропаганда, е поведението на латвийското правителство (например възможностите, които се предоставят на етническите малцинства, или доброто използване на публичните средства) и качеството на живот. В този конкретен случай става дума за начина на живот по времето на СССР, който мнозина смятат за по-добър от днешния. Това са най-важните елементи, върху които правителството би могло да работи стратегически, така че мнението на населението да не бъде повлияно от поляризирана информация.
„Ние сме център за независими руски журналисти. Послание на премиера Силина
Една от наскоро приетите инициативи в тази насока е приемането на независими руски журналисти. „Европа – заяви латвийският министър-председател Евика Силина в интервю за Newsweek – е длъжна да реагира на случващото се в Русия, като изпрати повече помощ за Украйна и даде възможност на независимите руски журналисти да се изразяват свободно в чужбина. Политика, която не демонизира руснаците като цяло, а само пропагандата, провеждана от Кремъл. Всъщност се говори за създаването на „център за руски журналисти в изгнание, които говорят на различен език от този на режима и могат да предадат и различно послание на гражданите на Русия“, обяснява още Силина.