Руската пропаганда на Балканите: информация, дезинформация и фалшиви новини

Конфликтът между Русия и Украйна продължава вече почти година. През последните дванадесет месеца начинът на действие и въздействието на руската пропаганда в страните, които пряко и косвено участват в конфликта, бяха широко анализирани. Голямо внимание се отделя на информацията, на медиите, които предоставят комуникационни услуги, и на въздействието, което оказват върху различните общности. Резултатът е сложна, понякога объркваща картина, която обаче дава възможност за важни разсъждения за това как новите медии са в състояние да предизвикат консенсус дори в условията на изкривени разкази и фалшиви новини. На Балканите, например, трябва да се вземат предвид различни фактори: всяка страна, поради своята история или поради ежедневния пакет от информация, реагира по различен начин на пропагандата. Много зависи от използването на медиите, от начина, по който героите казват „истината“, от желанието да се задълбочи получената информация и т.н. Преди да пристъпим към задълбочено разглеждане на влиянието на руската пропаганда на Балканите през последния период, трябва да поставим една скоба. Ежедневно се разпространяват неограничено количество новини: социалните мрежи ускориха процеса на разпространение, като накараха потребителите да преследват новините. Критиката се появява, когато, сблъсквайки се с информация, която често е непълна или поне не много задълбочена, потребителите се дестабилизират и се опитват да получат ясна и точна представа. Ето защо е лесно да се разбере как поради бързината, с която човек се сблъсква с новините, и липсата на експертност, с която те се разпространяват, създаването на фалшиви новини е намерило благоприятна почва. Накратко, насаждането на съмнения никога не е било по-лесно. Изненадващото е, че всичко това често се случва дори в свръхмодерни условия, където нивото на училищното образование е предимно високо и където обществото се движи с бързи темпове към метавселената. Парадоксът на 2000-те години: безсилието на човешките същества, които се смятат за готови, но пред лицето на настъпващото ново се оказват без дъх заради бързината, с която се движи животът.

Руската пропаганда чрез медиите: как реагираха страните от Балканите

И така, новото напредва. И все пак, като гледаме какво се случва днес в страни като Русия и Украйна, изглежда, че времето е спряло; или

по-скоро, че часовникът е пренавит. Тъй като през 2023 г. в света все още има много конфликти, загубата на човешки животи все още е част от продължаващата борба за власт, било то икономическа или геополитическа. Въпреки това, в сравнение с миналото, може би има един утежняващ фактор: възможността да се достигне до много хора благодарение на широкото разпространение на цифровите мобилни устройства и на уеб контейнерите, които позволяват новините да се разпространяват много бързо.

Русия и Украйна са във война от една година. Освен жестокостите и скръбта, които медиите постоянно съобщават, има и нещо повече: разпространяват се новини, които умишлено или неволно създават алтернативен украински конфликт.

В Сърбия например пропагандата започна още преди избухването на конфликта. Знаем за това благодарение на фалшив доклад, разпространен от медиите – почти изцяло контролирани от държавата – два дни преди началото на войната. Вестниците написаха ясно, за да няма съмнение, че Украйна на Зеленски вече е нападнала Русия на Путин. Фалшив доклад, който се приема като неоспорима истина, тъй като институциите, както и голяма част от сръбското население, смятат Кремъл за желана алтернатива на Европейския съюз. Подобно явление се наблюдава и в България. Българските тайни служби всъщност са разкрили, че политици, обществени фигури и журналисти работят (някои от тях със значителна финансова изгода) по педантичен и специфичен начин, именно за да получат послание: Русия се бори за свобода. В България, след избухването на конфликта, публикациите по темата се увеличават от около 39 на 397 дневно, като често българските медии изцяло възпроизвеждат официалното съдържание на руските медии. Но какъв е резултатът? Каква е била реакцията на населението? Според резултатите от проучването на Евробарометър на Европейския парламент, публикувани през пролетта на 2022 г., България е страната с най-висок процент граждани с положително отношение към Русия. Подобен аргумент, но може би по други причини, можем да изтъкнем, когато говорим за руската пропаганда в Унгария. Зависимостта от руската енергия означава, че Унгария трябва да избягва да възпрепятства разпространението на подбрани, проруски или пристрастни новини за конфликта. Унгария одобри наложените на Русия санкции, но според правителствения говорител Петер Сиярто, както съобщава Russia Today: „Не сме в състояние да нарушим европейското единство по тези въпроси… намерихме себе си“. Журналистът е попитал Сиярто защо Унгария не е гласувала с „не“ на санкциите; пряк отговор не би бил възможен. В противоположна посока върви Хърватия, която от началото на конфликта предприе антируски мерки в областта на комуникациите. Това беше и в

в съответствие с директивите, издадени от Европейската комисия, относно блокирането и забраната на руски медийни източници в европейските страни. Борбата с дезинформацията по темата означаваше да се избегнат изопачените или неверни послания, предавани от различните медийни канали. Един последен подходящ случай може да се отнася до Румъния. Географски тя не е балканска страна, но има дълга традиция на руско влияние в обществено-политическия и културния контекст и играе стратегическа роля по отношение на съседните държави. Руската пропаганда в Румъния започва през 40-те години на миналия век, но днес, след избухването на конфликта и при наличието на множество цифрови системи, е установено, че по-голямата част от населението се информира чрез телевизията, а според проучване, проведено от INSCOP, 55% от хората на възраст под 44 години са наясно, че са изложени на фалшиви новини. Същевременно 42,6 % от хората смятат, че не са били изложени на фалшиви новини – тревожно число, което изглежда нараства. Вярно е, че в Румъния почти не се говори руски език, но липсата на осведоменост по отношение на информацията, която идва от телевизията, радиото и социалните медии, е значителен отрицателен фактор. В заключение, дори причините за подкрепа на руската пропаганда в някои балкански страни да са различни, резултатът е един и същ: дезинформация. Дори по време на пандемията Covid-19 се виждаше как създаването на новини, видеоклипове, изображения и изкусно редактирани изявления може да доведе до истинска война, която да накара мнозина да се съмняват във всичко до степен да крещят за конспирация и да престанат да вярват в институциите, в медицината и в медиите. Играта със страха, с липсата на знания и с възможността да се загуби всичко – както в случая с Унгария, където инфлацията се покачи до 22% – може да бъде успешна стратегия. Пропагандата се основава на всяване на смут, а въвеждането на ред може да се разглежда като отправна точка за спиране на това явление.