Subscribe
От началото на конфликта в Украйна Европейският съюз търси решения, които да заменят вноса на руски газ, от който зависят много европейски държави. От друга страна, Руската федерация иска също така да продължи да продава своя добив на газ на европейските държави, които вече не искат да купуват директно от нея заради икономическите санкции на ЕС срещу руските продукти. За да получат газ на разумна цена обаче, страните от ЕС се нуждаят от посредник. В този контекст стойността на Турция като партньор в тристранното сътрудничество в областта на енергетиката с европейските страни и Русия напоследък значително нарасна. Геостратегическото положение на Турция я превръща в идеалния кандидат за включване в иницииран от Кремъл проект, от който, поне на пръв поглед, и трите страни могат да спечелят. Но успехът на руския газов хъб в Турция, обявен от руския президент Владимир Путин, зависи от амбициите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да се превърне в „новия газов цар“, тъй като страната му навлиза в нова „енергийна ера“ с неотдавнашното откриване на огромни петролни находища в Черно море.
Малко след експлозиите, които повредиха газопровода „Северен поток“, свързващ Русия с Германия през Балтийско море, руският президент Владимир Путин предложи през октомври 2022 г. идеята за създаване на газов хъб в Турция. Въпреки че руският вицепремиер Александър Новак наскоро обяви, че Москва и Анкара се очаква да постигнат споразумение „в близко бъдеще“. Засега няма конкретни, официални срокове за изпълнение на този проект.
Кой ще контролира управлението на газовия хъб в Северна Турция?
Руската страна дава гаранции, че проектът ще бъде реализиран, като заявява, че руската група Газпром и турската група Botas „си сътрудничат тясно и са обсъдили пътната карта на проекта“. По-рано служител на Кремъл заяви, че проектът е сложен и ще отнеме време да бъде завършен. Според него има въпроси, които трябва да бъдат решени, като например създаването на съвместна работна група, разработването на правна рамка и „схеми за търговия и прехвърляне на закупен газ“. Въпреки че официално страните, участващи в изграждането на газов хъб в Северна Турция, обвиняват за забавянето разрушителното земетресение, което засегна Югоизточна Турция и Сирия на 6 февруари 2023 г., международната преса съобщава чрез свои източници, че вината е в разногласията относно компетенциите на страните в проекта, или по-точно кой трябва да контролира управлението на хъба.
Някои западни столици изразиха загриженост, че този проект може да позволи на Москва да избегне икономическите санкции за военните си действия в Украйна и да прикрие износа на газ, като използва турската държава като посредник. Според официалните обяснения на Москва газовият хъб в Турция включва създаването на електронна платформа за търговия с газ, която би могла да се превърне в място за определяне на крайната цена на газа за европейските потребители, което би изключило политизирането на въпроса. Но някои енергийни анализатори твърдят, че проектът за турски газов хъб, чрез създаването на платформа за доставка и ценообразуване на газ на границата на ЕС, може да се превърне в алтернатива на други газови хъбове в Европа.
Със създаването на турския хъб Руската федерация възнамерява да прехвърли в Черноморския регион обемите, които преди това преминаваха през тръбопроводите „Северен поток“, и да улесни създаването на инфраструктура за доставки през Турция за страните, които проявяват интерес. Разбира се, България, Сърбия и Словакия ще играят важна роля в този проект. Русия доставя газ на Турция през Черно море по тръбопроводите „Син поток“ и „Турски поток“, последният от които е предназначен и за износ за Южна и Източна Европа, включително Унгария, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния и Сърбия. Известно е, че от 1 януари 2020 г. , Газпром започна да доставя газ по TurkStream, включително за България и Северна Македония, като замени доставките по Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния. Тръбопроводът беше открит на 8 януари 2020 г. от президентите Путин и Реджеп Тайип Ердоган.
До 2022 г. общият износ на газ по тръбопроводите на Русия ще намалее почти наполовина до 100,9 млрд. куб. м, което е най-ниското ниво в постсъветското пространство. Миналата година много страни, включително по-голямата част от членовете на ЕС, се ангажираха да прекратят или ограничат вноса на нефт и газ от Русия. Целта на ЕС беше две трети от вноса за една година. Вместо това Великобритания ги е премахнала напълно.
Докато работи по проекта с Руската федерация, Турция насърчава собствената си програма за износ на газ. На фона на нестабилното развитие на енергетиката Анкара планира да създаде финансов център за проекти за износ на газ по примера на финансовите центрове в Лондон и Хамбург.
„Световната цена на природния газ ще се определя в Турция. Около 40-50% от природния газ, който идва в Тракия, ще покрива нуждите на Турция, но Европа вече очаква природен газ от нас“, заяви Ердоган в средата на септември според гръцки журналисти от EnergyPress.
Турският президент вече е определил мястото, където това ще се случи: бизнес центърът в истанбулския квартал Аташехир, който ще се превърне в средище за търговия с енергийни ресурси и метали. В средата на годината Турция започна добив на природен газ от огромен резерв, открит в Черно море. За страната, която до вчера беше зависима от вноса на газ от Русия, това е голяма стъпка към независимост и по-ниски цени за турските потребители.
Турция може да блокира доставките на каспийски газ за Европа по всяко време
През 2020 г. Турция откри първите си големи запаси от природен газ в Черно море. Освен това Турция е пред завършване на първата си атомна електроцентрала и плаващ терминал за втечнен природен газ в залива Сарос и разработва множество други проекти за зелена енергия (водна, вятърна), за да намали бързо зависимостта си от вноса на енергия. Но тя обяви и амбиции в областта на износа на газ. Нещо повече, Турция е доказала, че може да блокира доставките на газ от Каспийския регион за Европа, когато пожелае. Турция се намира в непосредствена близост до държави, които произвеждат газ (Азербайджан, Иран, Русия), и държави, които консумират газ и са членки на Европейския съюз.
Подобно на други държави от ЕС, след избухването на руско-украинската война Румъния потърси алтернативи на вноса на газ от Руската федерация. Едно от решенията – газ от Каспийско море, т.е. по маршрута Азербайджан – Грузия – Турция – Гърция – България. Интерконекторът между Гърция и България беше завършен през есента на миналата година, а първият внос на неруски газ беше осъществен от Romgaz чрез договор със Socar, азербайджанската петролна и газова компания. Договорът обаче е сключен с няколко месеца закъснение, тъй като е блокиран от Турция, която изисква непосилни транзитни такси. По този начин Анкара демонстрира, че може да блокира доставките на газ от Каспийския регион за страните от ЕС по всяко време, като наложи допълнителни такси.
Три седмици след срещата между Путин и Ердоган в Сочи през септември миналата година OMV Petrom обяви, че е подписала споразумение с турската компания Botas. Румънско-австрийската компания ще доставя от Турция 4 милиона кубически метра на ден, което представлява почти 10% от потреблението на Румъния в типичен зимен ден. Според ръководството на OMV Petrom „основният целеви пазар за газ е Румъния“. Трябва да се отбележи, че Румъния е на трето място сред държавите – членки на ЕС, по отношение на запасите от газ.
Въпреки това Турция вече изнася не само за Румъния, но и чрез нея за Европа. За първи път тази година турската компания Botas подписа споразумение с MVM в Унгария за продажба на около 300 милиона кубични метра газ, като това е първият случай, в който Турция изнася газ за съседна държава.