Subscribe
Седмица след първата предполагаема атака на Иран срещу Израел, отговорът на последния – очакван от военните анализатори – все още не е факт. Няколко държави, сред които САЩ и Европейският блок, обаче вече обявиха намеренията си да затегнат санкциите срещу Техеран. След „обезглавяването“ на ракетната програма на Техеран вероятно ще последва ембарго върху иранския петрол.
Сценариите за развитието на конфликта между Израел и Иран варират от тактическа израелска атака срещу смятаната за иранска ядрена програма до още по-широко разрастване на войната, която вече продължава в Близкия изток повече от шест месеца. Това, което е сигурно, е, че макар да обещават строги санкции на Техеран, световните лидери, включително Белият дом, който обеща „желязна“ подкрепа на Израел, го призовават да се въздържи. През цялото това време, за да се „подчини и отслаби Иран“, по искане на Израел, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР), т.е. елитните сили на иранската армия, може да бъде обявен за терористична организация от световните държави. Белият дом вече направи това през 2019 г. по времето на Доналд Тръмп, а няколко държави – включително Франция и Германия – изразиха мнение, че подобна мярка би била необходима. Всички тези санкции са необходими не само за да се намали способността на Иран да действа във войната в Близкия изток – пряко или чрез терористичните организации, които през последните месеци извършиха нападения срещу Израел – но и за да му се попречи да продължи да подпомага Русия във войната ѝ срещу Украйна.
Конфликтът в Близкия изток се изостря
На 13 април Техеран изстрелва 200 ракети към Йерусалим, повечето от които са прихванати, преди да попаднат на израелска територия. Това на практика е първото пряко нападение на Иран срещу Израел и според властите в Техеран е отговор на нападението срещу иранското консулство в Сирия, при което бяха убити седем членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГРР), включително двама генерали. Нападението в Дамаск на 1 април не се приписва на Израел. Нападението на Иран на 13 април е последвано от друго, предприето от Хизбула на север, и от контранападение – непотвърдено от Техеран – срещу Исфахан, район в Иран, където се намират мощна военна база и ядрена електроцентрала. Всяко от тях имаше ограничени последици и не доведе до човешки жертви и въпреки че бяха описани като демонстрация на сила от една или друга страна, участваща в конфликта, те по-скоро приличат на поредица от последователни отмъщения. Началникът на генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Херци Халеви обяви, че иранската атака няма да остане без отговор, но изглежда, че засега Израел се противопоставя само на силна дипломатическа офанзива. Иранският президент Ебрахим Раиси заяви, че Техеран смята епизода за приключен, ако Израел не отвърне на удара, и заплаши с „тежък, мащабен и суров отговор“ срещу всяко действие, насочено срещу интересите на Ислямската държава. Както САЩ – основният съюзник на Израел, така и Руската федерация – съюзник на Техеран – призоваха за сдържаност.
„Нека Израел приеме победата“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън.
„Владимир Путин изрази надежда, че всички страни ще проявят разумна сдържаност и ще предотвратят нов кръг от конфронтация, който ще има катастрофални последици за целия регион“, заявиха от Кремъл.
Що се отнася до нападението на Иран срещу Израел, държавните медии на Техеран твърдят, че това е било отмъстителна операция, която те смятат за успешна. Иран твърди, че е искал да демонстрира сила, а не да упражнява такава. С други думи, тя искаше да покаже, че е способна да се противопостави на израелската отбрана, без да прибягва до съюзници в региона.
Всъщност това е и основната цел на иранската ракетна програма, която представлява арсенал за възпиране и нападение, както превантивно, така и ответно. Техеран е избрал да разработва балистични и крилати ракети като основно средство за възпиране на противниците си, като се имат предвид ограничените му сухопътни и военноморски възможности и силно ограничените по количество и качество военновъздушни сили. Но ракетната програма също е елемент от ядрената програма на Иран, тъй като за да имаш ефективно задействана ядрена бомба, се нуждаеш и от платформи за изстрелване, които да я доставят до целта, а именно балистични и крилати ракети, твърдят експерти. Ракетната програма на Иран е обект на едни от най-строгите санкции, наложени на Техеран през последното десетилетие.
Иран многократно е обвиняван в сериозни нарушения на правата на човека, включително в ограничаване на правото на свободно изразяване и на мирни събрания и в системна дискриминация на жените както в обществения, така и в личния живот, но също така е обвиняван в прекомерно въоръжаване и критикуван за липсата на прозрачност на плановете му в тази област. Съветът за сигурност на ООН систематично налага санкции на Техеран – от ембарго върху доставките на оръжие до наблюдение на иранските банки, за да се гарантира, че не участват във финансирането на ядрената програма. Последните санкции, наложени с цел защита на сигурността в региона и извън него, са насочени към доставките на оборудване, стоки, технологии и компоненти за балистични ракети. Европейският съюз се съгласява с тези санкции от 2011 г. насам. Оттогава насам ограниченията се подновяват и дори се затягат с изтичането на срока им.
След нападението на Иран срещу Израел – цените на петрола се повишиха значително
След нападението в Иран Израел призова съюзниците си да наложат санкции на иранската ракетна програма, тъй като ограниченията на ООН изтекоха през октомври миналата година. Някои страни, включително САЩ, Обединеното кралство и ЕС, запазиха тези ограничения и дори ги затегнаха. Ръководителят на израелската дипломация Ели Коен също призова Революционната гвардия – мощна сила не само във военно, но и в икономическо отношение в Иран – да бъде обявена за терористична организация. Докато САЩ вече са го направили през 2019 г., други държави – като Обединеното кралство, все още се колебаят. Сред държавите, които са най-решени да се съгласят с тази мярка, е основният европейски съюзник на Израел – Германия.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че новите санкции срещу Техеран ще бъдат насочени към ракетната му програма, Революционната гвардия и иранското министерство на отбраната, и подчерта, че примерът на САЩ ще бъде последван от съюзниците и партньорите им, които ще предложат свои собствени санкции.
Вторият важен компонент на предстоящите санкции може да бъде петролът, твърди министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
„Не правим предварителен преглед на инструментите си за санкции. Но по време на дискусиите, които проведохме, всички варианти за прекъсване на финансирането на тероризма в Иран продължават да са на масата. Ясно е, че Иран продължава да изнася известно количество петрол. Възможно е да сме в състояние да направим повече“, заяви неотдавна министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Освен това след нападението на 13 април цените на петрола се повишиха значително. Джанет Йелън изтъкна, че санкциите, наложени от САЩ, вече предвиждат почти пълно ембарго върху търговията с Иран – мерки, които са предприети, за да се изолира Иран и да се отслаби способността му да финансира прокси групировки и да подкрепя Русия във войната в Украйна.
Страните от Европейския съюз също обмислят налагането на нови санкции на Иран. Ръководителят на европейската дипломация Жозеф Борел заяви наскоро, че някои държави членки вече са поискали удължаване на съществуващите санкции. След видеоконференция с външните министри на ЕС Борел заяви пред медиите, че ще изпрати искане до Европейската служба за външна дейност да започне работа по налагането на нови ограничителни мерки. Според ръководителя на европейската дипломация ще бъде разширено ограничението за доставка на безпилотни летателни апарати на Русия и на ракети, а може би дори и на доставки, за близкоизточните партньори. Германия и Франция, както и други държави членки, вече публично подкрепиха тези предложения, добави Жозеф Борел.