САЩ, Русия и ЕС: Анализ на участниците преди контекста

По всяка вероятност, що се отнася до революцията, която преживяваме в момента, все още не сме в състояние да дефинираме и анализираме нови парадигми на международните отношения. Въпреки че контекстът, в който живеем, е претърпял – и продължава да претърпява ежедневно – съществени промени в системата на отношенията между държавите и между големите сили, определянето на нов стандарт на диалога вероятно все още е далеч от възможността да бъде изразен. Подобен анализ, направен в настоящия момент, все още би страдал от много липсващи елементи и данни. На първо място, ролята, която Съединените щати и Европейският съюз ще играят в разрешаването на конфликта между Русия и Украйна. Както и със сигурност тежестта, която търговската политика, диктувана от президента Доналд Тръмп, може да има върху международните пазари. На европейския континент, в канцелариите и сред институциите на Европейския съюз, след това ще трябва да разгледаме тежестта, която политиките на преустройство, на първо място програмата ReArm Europe, ще имат в близко бъдеще. Ето защо, дори ако все още не е назрял моментът за подробен анализ, който да очертае нови модели на тълкуване и изследване, можем все пак да започнем да обединяваме всички елементи, които ще изграждат този анализ в бъдеще. Особено ако се стремим да оценим тези сценарии от консервативна гледна точка и с идеята за нарастваща тежест на консервативните сили в европейските институции и в правителствата на държавите членки.

КОНФЛИКТЪТ В УКРАЙНА И ЛОГИКАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
В конфликта, започнал с нахлуването на войските на Москва в Украйна, основните действащи лица в момента – освен правителството и украинския народ, които продължават да се борят въпреки променения и променящ се международен сценарий – със сигурност са Съединените щати на Тръмп, Русия на Путин и Европейският съюз в навечерието на процеса на превъоръжаване, който сега изглежда почти неизбежен. Това са гледните точки, които не могат да бъдат пренебрегнати в един бъдещ анализ, още повече че ходовете на двете свръхсили и на държавите членки на Европейския съюз могат да се превърнат в основа за тълкуване на следващите международни кризи. Не може да бъде пренебрегната и агресивната позиция на Кремъл – в миналото с Крим, с Донбас, а от 2022 г. с нахлуването на украинска територия. Особено ако се погледне какво би могло да бъде поставено на една евентуална маса за преговори, било то в Рияд или другаде. Със сигурност за Москва в момента незабавното прекратяване на конфликта не е приоритет. Надеждата на Путин със сигурност е да може да седне и да преговаря с Киев или Тръмп от по-силна позиция. Дори още един километър окупирана територия, по логиката на Кремъл, има тежест както по отношение на конфликта, така и в международен план, да не говорим за отзвука, който Путин се надява да постигне у дома. Освен това има и глава от санкциите, наложени на Русия през последните години, които със сигурност ще се превърнат в тема за дебат. Достатъчно е да кажем, че самият Тръмп през последните дни отново се върна към предизвикването им, говорейки за косвени мита върху руския петрол, ако Путин не уважи американското посредничество. Следователно погледът на магната със сигурност е насочен в посока Москва, въпреки че в икономическата логика, въплътена от това ново председателство, значението на Китай не може да бъде подценявано. Митата, които ще бъдат наложени в близките дни и които със сигурност ще имат отговор от страна на най-големите световни икономики, все още е много трудно да бъдат анализирани. Реципрочността, която беше поставена под въпрос и може да бъде преразгледана за всеки отделен случай, също ще бъде ключов фактор при оценката на отношенията със Съединените щати в близко бъдеще. По-облагодетелстваните държави може да пострадат по-малко от митата на президента Тръмп, докато „дипломатическата нелюбезност“ може да натежи на портфейла на дадена държава и нейните граждани. При този сценарий реакцията на пазарите и реакцията на Европейския съюз например ще играят роля в предстоящия анализ на балансите и кризите в международния пейзаж през следващите месеци.
Реакциите на Европейския съюз и неговите държави членки на тези променени сценарии със сигурност са сред най-интересните елементи в момента. Охлаждането на инерцията на САЩ към европейската сигурност е първият от проблемите, пред които са изправени членовете на ЕС, поне от гледна точка на доктрината за сигурност. Един от инструментите за справяне с тази непредвидена ситуация несъмнено е планът ReArm Europe, който цели постепенното укрепване на индустриалната база (отново с оглед на отбраната, но не само) с инвестиции, разработки и покупки, които могат да бъдат извършвани съвместно от страните членки: основата на стратегическо сближаване, което е свързано и със състава на различните военни доктрини на европейските армии. Не всички канцеларии обаче имат еднакво отношение към този интерес, както не всички правителства са готови да насърчат възможността за пряка интервенция на украинска земя. Самата Италия неведнъж е заявявала, че всяка мисия трябва да бъде включена в по-висш международен мандат.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЕВРОПА: ДЕБАТЪТ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ КАНЦЕЛАРИИ
Разбира се, представените дотук съображения задължително трябва да отчитат вътрешната ситуация в отделните държави – членки на ЕС. Вътрешният дебат винаги е бил най-широко възприеман и разбиран от обществеността, така както именно вътрешните новини са най-отразявани от основните медии. Въпреки това през последните седмици дебатът по програмата ReArm Europe, представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, не можеше да бъде пренебрегнат и на вътрешния фронт на отделните държави членки. Въпрос, който на национално ниво раздели мнозинствата и опозициите, както и отвори различия дори в самите правителствени коалиции. Един от случаите, които могат да бъдат взети за пример, е този с италианското правителство, където постепенно изкристализираха различни позиции сред компонентите на коалицията на министър-председателя Джорджия Мелони. Но брюкселският план за отбрана и финансиране породи много разногласия в много от европейските канцеларии. В Нидерландия например ситуацията стигна дотам, че парламентът в Амстердам гласува против проекта на Фон дер Лайен. С два гласа разлика депутатите принудиха министър-председателя Дик Шуф (подкрепящ насоките на Брюксел) да блокира участието на Нидерландия. Това гласуване беше подкрепено и от партиите от правителствената коалиция, всички с изключение на либералите, които подкрепяха идеите на Фон дер Лайен. Основната концепция беше, че разходите за отбрана не трябва да се превръщат в съвместен въпрос с други държави членки, а вместо това ресурсите трябва да останат да се управляват на строго национално ниво. Дори в Испания, в правителството на Педро Санчес, се заговори за разцепление по въпроса за ReArm Europe между Социалистическата партия, готова да се присъедини към насоките на Брюксел, и лявата коалиция Sumar, която е много по-скептична. Всъщност и Podemos, и Izquierda Unida изразиха противоположни позиции, подкрепени и от партии, свързани с каталунските и галисийските региони. След това е случаят с Франция, където министър-председателят Макрон открито подкрепя необходимостта от увеличаване на инвестициите в отбраната, докато опозиционните партии заеха много по-съмнителен фронт по отношение на това какво да се прави. В центъра на Европа общественото мнение и партиите показаха по-скоро благоприятни позиции спрямо политиките, представени от Брюксел. Изключения в това отношение са Унгария и Словакия, но ако погледнем към Германия, ще видим, че парламентарният дебат даде зелена светлина (с голямо мнозинство) на изменението на конституцията, което ще позволи създаването на дълг за инвестиране в инфраструктура и военни разходи. Гласуване, при което нямаше изненади от партиите от коалицията, подкрепяща правителството. Със сигурност, в заключение, именно на този етап бъдещето на Европейския съюз е поставено на карта, особено по отношение на неговото развитие и постепенно разхлабване.