САЩ се фокусират върху Тихия океан и планират паралелен съюз на НАТО

Нов военен съюз, създаден от САЩ, за да изгради стена срещу Китай, се оформя все по-прецизно в годината, в която Организацията на Северноатлантическия договор празнува своята 75-годишнина. По случай годишнината в речите на официалните представители на НАТО се подчертава, че Алиансът е по-силен от всякога, партньорите му са по-обединени от всякога и са по-решени да посрещнат заедно предизвикателствата пред сигурността в днешната сложна глобална политическа и военна среда. Извън официалните изказвания обаче основните партньори на Северноатлантическия алианс изглежда имат различни опасения. Изглежда, че на САЩ вече им е „писнало“ от руско-украинската война, която се води на светлинни години от собствените им граници, и са прехвърлили вниманието си към Тихия океан, където трябва да бъде сдържан друг мощен враг – Китай. От друга страна, Европа вече не вярва в решимостта на партньора си отвъд Атлантика да я защити и се готви да се изправи сама срещу близкия враг – Русия.

Европа се нуждае от САЩ, а САЩ – от Европа

САЩ и Европа трябва да останат заедно, защото „така сме по-силни и по-сигурни“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на събитие, посветено на годишнината на алианса, който е основната гаранция за сигурност в света през последните седем десетилетия и половина.

„Двете световни войни, Студената война и всяко предизвикателство, пред което сме се изправяли, са показали, че имаме нужда един от друг. Европа се нуждае от Америка. В същото време Северна Америка се нуждае от Европа. Не вярвам в концепцията за изолирана Америка, както не вярвам и в изолирана Европа. Заедно сме по-силни и по-сигурни“, заяви Столтенберг, чийто мандат ще приключи преди края на тази година.

През 75-те години на своето съществуване НАТО премина през многобройни кризи и излезе „цяла“ от много политически спорове между лидерите от двете страни на Атлантическия океан. Но днес е ясно, че така възхваляваното от нея „единство“ се разклаща, когато става дума за войната в Украйна. САЩ вече няма да предоставят обещаната подкрепа за укрепване на украинската армия пред лицето на яростните атаки на Москва.

Истината обаче е, че дори и европейските държави – членки на НАТО, не винаги могат да съгласуват позициите си по този въпрос. Но всички те са съгласни с опасността, която Русия представлява за останалите държави членки, и след десетилетия на разпускане на армиите си и намаляване на бюджетите за въоръжаване започнаха да увеличават разходите за отбрана и да набират войници за защита на националната си територия. Всички тези мерки изглеждат още по-неотложни на фона на опасенията, че САЩ, основната военна сила в НАТО, може да изпълни старите си заплахи да изтегли силите си от европейския континент. Предложената от Столтенберг военна помощ в размер на 100 млрд. евро за Киев не развълнува много от лидерите на алианса. Освен по-високите разходи за всяка страна, подобна подкрепа ще бъде първа в историята на алианса, който досега не е успял да достави оръжия и боеприпаси.

Германия се подготвя за най-лошото: Война между НАТО и Русия след пет до осем години

„Трябва да се направим способни да водим война“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус, който обяви, че иска да възстанови германската армия.

Според Борис Писториус, който е един от най-популярните германски министри, война между Русия и НАТО би била възможна след пет до осем години, поради което Германия трябва да се „подготви за най-лошото“ и да бъде в състояние да се защити.

„Трябва да сме в състояние да водим война“, подчертава Писториус в друго интервю, дадено наскоро за германската телевизия ZDF Heute.

Сценарият за война между НАТО и Русия се появява на фона на опасенията в много европейски страни – от балтийските държави, които граничат с Руската федерация, до Швеция, където преди няколко месеца министърът на гражданската отбрана призова населението да се подготви за защита на територията на страната. На този фон идва и предложението на Писториус за реформа на армията, която ще се съсредоточи върху защитата на страната, а не върху чуждестранните мисии, които тя е изпълнявала през последните десетилетия на чужди терени на действие – от Косово до Афганистан, Мали и Африканския рог. Засега обаче амбициозният германски министър не говори за повторно въвеждане на задължителна военна служба.

САЩ се фокусират върху Тихия океан и планират паралелен съюз на НАТО

Докато европейските лидери прогнозират война между Русия и НАТО в рамките на няколко месеца до няколко години, като сценарият е Москва да нападне държава членка и целият алианс да бъде въвлечен в конфликта въз основа на член 5 от Договора за колективна отбрана, САЩ насочиха вниманието си към Тихия океан. Белият дом планира създаването на „азиатски НАТО“ или „паралелен НАТО“, за да възпре хегемонистичните намерения на Китай. Проектът за колективен отбранителен съюз в Индо-Тихоокеанския регион започна да се обсъжда преди няколко години, преди избухването на руско-украинската война, но от 2022 г. насам той е в процес на ускоряване, особено след като във Вашингтон се опасяват, че смяната на властта в Белия дом, довела републиканеца Доналд Тръмп за президент, може да осуети – или дори да сложи край – на плановете на демократа Джо Байдън, казват анализатори от Politico.

Необходимостта от създаването на новия съюз се основава на публикуваната от Китай нова „национална карта“, която обхваща няколко държави в региона – от Индия до Филипините, Малайзия, Виетнам и Япония. Освен това Байдън неведнъж е заявявал, че САЩ ще се притекат на помощ на Тайван, ако той бъде нападнат от Китай, чиито териториални претенции към малката държава са отдавна известни.

AUKUS – съюзът за възпиране на Китай

Затова, за да възпрат хегемонистичните планове на Китай, САЩ предлагат на Великобритания и Австралия да създадат военен съюз, известен като AUKUS. На по-късен етап към алианса са поканени да се присъединят Канада и Япония.

Неотдавна САЩ подписаха споразумение с двата си партньора по програмата AUKUS – Великобритания и Австралия – за доставка на атомни подводници. Макар че те дадоха гаранции, че няма да разполагат с ядрено оръжие, трябва да се отбележи, че за първи път американците предоставят на други държави тази технология, която са разработили през последните 65 години. Съгласно споразумението Обединеното кралство ще получи ядрени подводници от 2030 г., а Австралия – от 2040 г. В по-далечно бъдеще, в рамките на т.нар. втори стълб на договора AUKUS, партньорите ще обменят интензивно модерни военни технологии. Присъединяването на Япония и Канада, което все още не е договорено, е предвидено в същия втори стълб на Договора AUKUS, с времеви хоризонт 2024-2025 г.

Според президента Джо Байдън AUKUS потвърждава силното партньорство с двете англоговорящи страни и ангажимента за запазване на свободния и отворен Индо-Тихоокеански регион. За страните от този регион свободата на корабоплаване, наложена от САЩ, ги предпазва от още по-голям икономически натиск от страна на Китай. Съюзът на трите големи сили, който очевидно има за цел да противодейства на опитите на Китай за икономическа и военна експанзия в Индо-Тихоокеанския регион, се разглежда от Пекин като резултат от „типичен случай на манталитет на студена война“. Говорителят на китайското външно министерство Ван Уенбин предупреди, че пактът поставя международните отношения „в опасна зона“, и подчерта, че продажбата на подводници увеличава риска от ядрена война и нарушава целите на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. От друга страна, подписването на споразумението със САЩ разедини Австралия и Франция. Преди това двете страни бяха подписали споразумение, според което Франция щеше да достави на Австралия подводници с конвенционално задвижване. Но сделката беше отменена.