Subscribe
Във втора глава на Евангелието от Матей се казва, че „Ирод, като разбра, че влъхвите са го измамили, разгневи се и заповяда да убият всички деца до двегодишна възраст във Витлеем и околностите, според датата, която влъхвите му бяха казали“ (вж. Мат. 2:13-18). Ирод, цар на Юдея, познавайки традициите и пророчествата на Стария завет, знаеше, че обещаният Месия ще бъде свещеник и цар. Страхувайки се за царуването си и за привилегиите си, той заповядва да убият всички тези деца, въпреки че Христос е спасен от родителите си, които го предпазват от преследванията на управляващата власт.
През IV в. е учреден празникът в чест на Светите невинни, неволни и неволни мъченици. Източнокатолическата традиция ги чества на 29 декември, докато латинската традиция ги отбелязва на 28 декември. Няма консолидирани данни, или поне аз не съм ги открил, на ниво Европейски съюз за броя на абортите, извършени в Европа днес. Тези зародиши също са невинни светци, жертви на отчаянието на майките и на една политическа и правна система, която в много страни е превърнала аборта в право. В деня, в който абортът беше институционализиран в Европа, тя престана да бъде цивилизацията, която е придвижила света към прогреса и културата. Всъщност в този ден Европа престана да бъде Европа. Аристотел не би разбрал – а заедно с него и милиони хора, които защитават реалността от идеологията, произвеждана в мозъчните тръстове – че ако животът е право, то и смъртта може да бъде право. Нещата не могат да бъдат и да не бъдат едновременно. Това е основата на нашата цивилизация, принципът на противоречието. Всеки знае, дори и твърдите защитници на убийството, че има нов живот, щом сперматозоид оплоди яйцеклетка. В този момент се появява ново същество, различно от баща си и майка си, изпълнено със същото достойнство като всеки от онези магнати, които създават благотворителни фондации, за да финансират многомилионния бизнес с аборти в Южна Америка, Африка или Азия.
В Испания през 2023 г. са извършени 103 097 аборта. Ако тези човешки същества се раждаха, проблемите, произтичащи от т.нар. демографска зима, нямаше да съществуват. Испанците щяха да са с над сто хиляди повече. Щеше да има още сто хиляди илюзии. Но абортът не е съвпадение или обстоятелство на времето. Той е резултат от ужасяващо глобалистично планиране от страна на университети, филантропски фондации, неправителствени организации и агенции на ООН.
В Испания 18% от абортите се извършват в държавни болници, а останалите 82% – в частни клиники, които забогатяват от смъртта и отчаянието. Това е много важен факт. Лекарите, медицинските сестри, гинеколозите отказват пряко или косвено да извършват аборти в държавните болници. Техният Етичен кодекс, който ги задължава да спасяват човешки живот, им пречи да го правят. В частните клиники обаче, при не толкова строг контрол и срещу заплащане на много големи суми, много от които непрозрачни за държавната хазна, други безскрупулни лекари извършват аборти. 
Съпътстващата дейност е продажбата на останки от зародиши. Planned Parenthood е неправителствена организация, която работи в цял свят и има за цел да насърчава семейното планиране, а в нейния случай – абортите. През 2016 г. тя беше въвлечена в скандал, който беше удобно прикрит от основните медии, за това, че е продавала останки от плода, получени при аборти. Членове на Центъра за медицински прогрес, представящи се за представители на компания, която изкупува тъкани от абортирани ембриони, изготвиха доклад, в който се вижда, че ръководителите на Planned Parenthood насърчават и поощряват търговските сделки с ембрионални органи, получени в техните клиники. Вече е несъмнено, че съществува план за глобално разпространение на абортите. Това, че организаторите му са длъжници на остарялата доктрина на Малтус, който е смятал човешките същества за проблем и е разпространявал риска от пренаселеност, не е спорно. Прилагането на абортите на планетарно ниво е разработено чрез така наречените Световни конференции по въпросите на населението. Първата от тях е проведена през 1954 г. в Рим, едва три години преди създаването на Европейската икономическа общност. През 1965 г. тя е последвана от втората конференция в Белград, под съветски ботуш, където малтусианските и марксистките доктрини започват да се промъкват открито в дневния ред на ООН, а раждаемостта започва да се разглежда като проблем. По същото време Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) започва да финансира мащабни програми за контрол на населението. Това беше времето на контрацептивите. Хората можеха да бъдат убедени, че раждането на деца е проблем, и да им се предоставят средства, за да го избегнат. Убедени, че родителството е риск, не след дълго започна да се развива теорията за аборта като право да се отървеш от проблема. Отново ООН премина отвъд Желязната завеса. Третата конференция се проведе през 1974 г. в Букурещ. Тя затвърди като доктрина на ООН тезата, че икономическото, социалното и културното развитие е свързано с демографията в посока, обратна на тази, която ни показва историята. ООН насърчава намаляването на населението в полза на развитието. Лъжа. Само погледнете цифрите на Европейския съюз и как спадът в демографията е съпроводен от спад в икономиките и масови и неконтролирани имиграционни процеси. След Букурещ проблемът се ускори. Първо в Мексико през 1984 г., а след това в Кайро през 1994 г. е приета Програма за действие, в която се декларира неразривната връзка между населението и развитието и се акцентира върху насърчаването на контрола върху населението във всички държави – членки на ООН. На тази конференция 179 правителства приемат Програма за действие на Международната конференция по въпросите на населението и развитието, в която се посочва, че „устойчивото и приобщаващо развитие не е възможно, без да се даде приоритет на правата на човека, включително на репродуктивните права (репродуктивните права се отнасят до използването на контрацептиви, абортите и сутрешното хапче), без да се даде възможност на жените и момичетата и без да се обърне внимание на неравенствата, нуждите, стремежите и правата на отделните жени и мъже“. През тази година се появиха две книги със същото заглавие, които разглеждат този въпрос. Едната е в Аржентина и е дело на Агустин Лахе. Другата, в Испания, е дело на Хорхе Буксаде. Заглавието: Globalismo.
Разбира се, глобализмът като политическа програма на „елитите“, бюрокрацията на Организацията на обединените нации или Европейския съюз, интелектуалците и университетските „експерти“, мегамилионерите, които разпространяват своя страх и отхвърляне на човечеството, в крайна сметка е отговорен за бруталните промени, които настъпиха в нашите закони. Един ден европейците ще ни съдят.
Пряката цел беше обявяването на аборта за всеобщо право. Тя беше спряна от влиянието на свети Йоан Павел II и от натиска на католическите и мюсюлманските страни. Оттук до включването му като една от Целите за устойчиво развитие в т.нар. програма 2030, приета през 2015 г., беше направена крачка. Преди няколко седмици Европейският парламент отново заяви, че абортът е право, и призова за включването му в Хартата на основните права. Консерваторите, патриотите и суверенистите, с малки изключения, останаха в по-голямата си част категорични в своето отхвърляне. Това е Европа. Всичко останало е варварство. Днес трябва да си спомним за милионите невинни светци, на които произволно се отнема правото да дишат, да виждат слънцето, да плуват в морето, да се разхождат в планината, да четат книги, да слушат опера, да се оженят, да имат деца, да напишат книга, да открият нова звезда или да изобретят лекарство за лечение на рак. Никога няма да можем да оценим злото, което конференциите за развитие и за населението са причинили на света.