Subscribe
Европейският съюз изпълни обещанията си към завладяната Украйна – от финансова и хуманитарна помощ до оръжия и санкции срещу Руската федерация, без да пести усилия. Цената на мерките, които европейските страни предприеха, както поотделно, така и като блок, през почти двегодишната война, не е незначителна. Нарастващата инфлация, подхранвана от кризата с цените на енергията, стагнацията и дори икономическият упадък са само някои от последиците от войната: парадоксално, но докато останалата част от света се разоръжава, Европа започва да купува оръжия, което спомага за процъфтяването на един от малкото промишлени сектори, който, за разлика от икономиката като цяло, така или иначе расте, включително по време на пандемията от ковид.
От началото на войната досега ЕС и неговите финансови институции са мобилизирали над 37,3 млрд. евро за икономическа, социална и финансова подкрепа на Украйна. Да не забравяме, че неотдавна бяха отпуснати и 50 милиарда евро помощ за Украйна от блока на ЕС през следващите четири години. Тази подкрепа е под формата на макрофинансова помощ, бюджетна подкрепа, спешна помощ, реакция при кризи и хуманитарна помощ. Европейските държави също са засегнати от разходите за бежанците от зоната на конфликта и от разходите за оръжия, доставени на нахлулата в Украйна. Много държави – членки на ЕС, както и други страни по света, индивидуално предоставиха оръжейна подкрепа на украинската армия, с което изчерпаха запасите си. Запаси, които трябва да се попълват поради страх от заплаха от същия нашественик.
Икономическите санкции срещу Руската федерация са най-тежките в историята на Европейския съюз и макар да постигнаха отчасти целта си – да демобилизират руската икономика – те създадоха европейска криза на енергийния пазар и накараха много европейски държави да търсят решения за преодоляване на зависимостта си от руския газ. Украинското зърно, което нахлува на пазарите на съседите си в Югоизточна и Централна Европа при транзита си към западните страни, конкурира местното производство, поставяйки земеделските производители в тези страни в затруднение. Европа е свидетел на повишаването на цените на енергията, сътресенията на финансовите пазари и рязкото свиване на икономиките на Русия и Украйна.
Войната в Украйна забави икономическия растеж в ЕС
Неотдавнашно проучване, публикувано от Швейцарската национална банка и цитирано от Ройтерс, разкрива, че войната в Украйна е забавила икономическия растеж и „значително“ е увеличила инфлацията в Европа, а по-сериозните последици тепърва предстоят. В проучването, в което се разглеждат икономиките на три държави от ЕС, Обединеното кралство и Швейцария, се посочва, че промишленото производство би било с 0,1 % до 0,7 % по-високо през четвъртото тримесечие на 2022 г., ако Москва не беше нападнала Киев. Инфлацията във всяка от тези страни също щеше да бъде по-ниска с 0,2% до 0,4%.
„Негативните последици от войната вероятно ще бъдат много по-големи в средносрочен и дългосрочен план, особено за реалната икономика.(…) След една или две години този негативен ефект вероятно ще бъде около два пъти по-голям“, твърдят авторите.
Особено тежко е засегната Великобритания, където икономическото производство намалява с 0,7%, а инфлацията се повишава с 0,2%, докато при липса на война БВП на Швейцария би бил с 0,3% по-висок, а инфлацията – с 0,4% по-ниска. Във Франция инфлацията щеше да е с 0,3% по-ниска, а БВП – с 0,1% по-висок, докато в Италия инфлацията щеше да е с 0,2% по-ниска, а БВП – с 0,3% по-висок. Най-тревожният пример обаче е икономиката на Германия. Според проучването, ако Русия не беше нападнала Украйна, нейният БВП щеше да бъде с 0,7% по-висок, а инфлацията – с 0,4% по-ниска през четвъртото тримесечие на 2022 г. Германия излезе от рецесията през второто тримесечие на 2023 г., но слабите ѝ резултати продължават да вредят на растежа в еврозоната, предупредиха по-рано анализатори на Bloomberg и Reuters.
Според официалните статистически данни най-голямата европейска икономика е отбелязала нулев растеж през периода април-юни 2023 г. в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. Според цитираните анализатори причините за това са спадът в износа на Германия, значителният спад в промишлената дейност и намаляването на потребителските разходи поради високата инфлация и по-високите лихвени проценти. В същото време потреблението на домакинствата нараства нулево през април-юни 2023 г., докато държавните разходи се увеличават с 0,1%, инвестициите – с 2,1%, а износът спада с 1,1%.
САЩ и Китай – основните икономически партньори на ЕС
Според европейската статистика еврозоната почти е премахнала търговския си дефицит, тъй като износът на химикали – където Украйна е един от най-големите износители – и машини се е увеличил, докато стойността на вноса на енергийни продукти, особено от Русия, е намаляла. На фона на войната в Украйна – според същата официална статистика – САЩ и Китай се превърнаха в основни търговски партньори на ЕС. ЕС изнася повече за Китай и внася повече от САЩ. И последната глава, вносът, също е съпроводена от внос на оръжия.
Търсенето на оръжия в Европа и САЩ се увеличи значително с подкрепата за Украйна. С изчерпването на запасите си европейските държави се стремят да ги попълнят, като разчитат предимно на внос и в много по-малка степен на собствено производство. Само през 2023 г. продажбите на 100-те най-големи оръжейни компании в света са се увеличили за седма поредна година въпреки пандемията. От 2018 г. до 2022 г. международните трансфери на оръжие са намалели с малко над пет процента в сравнение с периода 2013-2017 г. За разлика от това вносът на оръжие от европейските страни – основно от САЩ – се увеличи с 47%, а от европейските страни членки на НАТО – с до 65%.
До неотдавна Украйна не играеше почти никаква роля като държава получател и купувач на оръжие. Тя произвеждаше свои собствени и разполагаше със запаси от Съветския съюз. По този начин нуждата от внос бе намалена. През 2022 г. Украйна ще бъде третият по големина получател на военно оборудване в света. В същото време европейската оръжейна индустрия се разраства, макар и като цяло ръстът да не е впечатляващ. Източна Европа обаче започна да произвежда оръжия, артилерийски снаряди и друго военно оборудване с невиждани темпове след Студената война.
Според анализ на Килския институт за световна икономика през първите десет месеца на миналата година САЩ и Великобритания са предоставили най-много пряка военна помощ на Украйна, а Полша е на трето място. В Югоизточна и Централна Европа, наред с регионалната сигурност, войната в Украйна е възможност за оръжейната индустрия.
„Като се имат предвид реалностите на войната в Украйна, както и видимата нагласа в много страни за увеличаване на бюджетите за отбрана, има реален шанс да навлезем на нови пазари и да увеличим приходите си от износ през следващите години“, заяви Себастиан Хвалек, генерален директор на полския държавен холдинг PGZ, който контролира над 50 компании за производство на оръжие и боеприпаси, цитиран от Ройтерс и съобщен от Agerpres.
Други производители на оръжие също започнаха да увеличават производствения си капацитет и бързат да наемат работници, съобщиха за Ройтерс представители на компании и правителствени служители в Словакия и Чехия, която е бивш голям производител на оръжие.
Що се отнася до Европейския съюз, той също наскоро стартира план за увеличаване на производството на военно оборудване, особено на боеприпаси. Тя има за цел съвместно снабдяване – по подобие на газовата платформа – за попълване на запасите в държавите членки, които са били изпразнени от доставките на оръжие за украинските власти. По данни на Ройтерс седем държави от ЕС вече са поръчали боеприпаси по програмата. Поръчките – направени в рамките на договори, договорени от Европейската агенция по отбрана (EDA) – са за 155-милиметрови артилерийски снаряди, едни от най-широко използваните боеприпаси в интензивната война на изтощение между украинските войски и нахлуващите руски сили.
Схемата е създадена като част от план на стойност най-малко два милиарда евро, стартиран през март с цел изпращане на един милион артилерийски снаряди и ракети на Украйна в рамките на една година.