Subscribe
Състоянието на свободата на изразяване и свободата на словото в Европа е актуална тема след ислямистките терористични атаки като убийствата в редакцията на Charlie Hebdo през 2015 г. В някои държави, като Дания и Швеция, тя определя политическия дискурс още от средата на 2000 г., когато сериозни и реални заплахи от ислямисти бяха отправени към датския вестник Jyllands-Posten заради това, че е публикувал карикатури на пророка Мохамед. През 2006 г. в Швеция, където партията „Шведски демократи“ препубликува някои от карикатурите на своя уебсайт, проявява солидарност и правителствен министър временно закрива уебсайта ѝ.
През последните години Швеция и Дания отново се превърнаха в център на вниманието в Европа по въпроса за свободата на словото благодарение на широко разгласената активност на трима души. Расмус Палудан, датско-шведски политик, превърнал се в адвокат, Салван Момика, иракчанин, търсещ убежище, и Салван Наджем, към когото ще се върнем по-късно. И тримата бяха известни с многобройните си публични прояви, при които, наред с други неща, изгаряха и оскверняваха корани в знак на протест срещу религията ислям, към която бяха силно критични. И тримата са били преследвани от шведските съдилища за подстрекателство срещу мюсюлманите за своите действия.
Миналата седмица обаче един от тях беше убит и като такъв не беше осъден. Салван Момика беше убит, въпреки че живееше на таен адрес заради отправените към него заплахи, от няколко мъже, които нахлуха в дома му и го застреляха, докато той предаваше на живо на многобройните си последователи. Очакваната с нетърпение присъда, която трябваше да стане публична на следващия ден, не беше обявена. Но на практика той вече е осъден на смърт за своите осквернения.
Това е едно от предизвикателствата, пред които е изправена Швеция, а може би и Европа като цяло. Могат ли нашите правителства да защитят онези, които критикуват исляма, от радикалните ислямисти, които искат да си отмъстят? Другото предизвикателство е начинът, по който юридическият термин „подстрекателство“ се тълкува в съдилищата. Много учени в областта на правото и юристи разкритикуваха процесите срещу Расмус Палудан и Салван Момика.
Палудан е осъден през ноември 2024 г. за подстрекателство срещу мюсюлманите по време на манифестации срещу Корана през 2022 г. Същността на присъдата му не беше широко оспорвана – в действителност той е отправял непристойни твърдения и изявления за мюсюлманите като група. Това е в съответствие с това, което шведският закон срещу подстрекателството забранява. Проблемът беше идентифициран от известния експерт по свобода на словото Нилс Функе като това, че в присъдата оскверняването на Корана и изявленията на Палудан за исляма (като такъв, а не за мюсюлманите) се разглеждат като утежняващи вербалното му подстрекателство, като по този начин косвено се забранява неуважителното отношение към исляма и неговите писания. Функе и други критици осъждат включването на тези обстоятелства в присъдата като връщане на законите за богохулство, които са отменени в Швеция през 1970 г.
Салван Момика не е осъден законно за публичното изгаряне на Корана, тъй като е бил убит преди присъдата да влезе в сила. Партньорът на Момика, който го е придружавал на всяка проява, иракският бежанец Салван Наджем, обаче е осъден. В мотивите на съда за признаването на Наджем за виновен в подбудителство той е отговорен за изявленията на починалия Салван Момика, като се мотивира, че Салван Наджем не се е разграничил от тях. Салван Момика, подобно на Расмус Палудан, е направил непристойни твърдения и изявления срещу мюсюлманите като група. В този смисъл фактът, че Момика е подстрекавал мюсюлманите, не е оспорван – скандалът е, че човек, за когото не е доказано, че е правил нещо друго, освен да оскверни Корана и да изкаже мнението си за исляма, е признат за виновен в престъпление. Нилс Функе и други юридически гласове отново алармираха за завръщането на ефективен закон за богохулството.
Макар че повечето критици на делото Салван Наджем са уверени, че присъдата ще бъде отменена, ако бъде преразгледана от по-висша съдебна инстанция, състоянието, в което се намира свободата на словото в Швеция от февруари 2025 г., е много несигурно. Не на последно място, защото други критици на исляма може да не са в безопасност от извънсъдебни актове на отмъщение.