Subscribe
Дилемата на цифровите платформи.
Новината за ареста на Павел Дуров, основател на известното приложение за изпращане на съобщения „Telegram“, се появи в новините през последните дни.
На 24 август Дуров е спрян на връщане от Азербайджан на второстепенното летище „Льо Буж“ по обвинение, че не е модерирал адекватно съдържанието и не е сътрудничил на правоприлагащите органи в борбата срещу незаконни дейности, като например трафик на наркотици и измами.
Френската република обвинява младия руски магнат, че е съучастник в незаконни, свързани с детска порнография и терористични дейности, които се извършват в неговата платформа.
Съучастието се дължи на факта, че Telegram по своята същност е криптирана и не може да бъде подложена на контрол.
Много правни експерти обаче поставят под съмнение основателността на тези обвинения, опирайки се на това, което бихме могли да кажем, че е мантрата на съвременното правосъдие: „Наказателната отговорност е лична“.
Следователно не би било правилно да се търси отговорност от управителя за поведението на потребителите.
Роден в Санкт Петербург и израснал в Торино, той живее от години в Обединените арабски емирства, където се намира централата на Telegram с 30 млрд.
Арестът на Дуров породи доста спорове по вече дискутираната тема за свободата на изразяване – тема, която винаги е присъствала, когато се говори за социалните медии.
Първият, който застана на страната на Дуров, беше неговият колега Елон Мъск, който също често е в центъра на вниманието и който в своя социален X пише само с една дума „liberté, liberté, liberté“.
Смята се, че е пряко свързан с X и Telegram, Елон Мъск всъщност щеше да получи предупреждение за умереност от френския комисар Бретон, докато арестът на Дуров щеше да се случи по същото време.
Хаштагът #FreePavel стана вирусен в социалните медии само за няколко часа, подчертавайки нарастващата мобилизация в полза на Дуров и защитата на свободата на изразяване.
През последните години приложението е било застрашено от затваряне няколко пъти: през 2022 г. германците се мобилизират заради предполагаем преврат, организиран чрез съобщения, през 2023 г. Бразилия заради неонацистка заплаха, а последно Испания през март миналата година заради нарушаване на интелектуалната собственост.
Самата Русия, родината на предприемача, заплаши да блокира приложението през 2018 г. заради отказ да предостави на правителството ключовете за дешифриране на създадените в него опозиционни групи.
Общото опасение е, че случаят с Дуров ще създаде прецедент: ако той е виновен, то всички, които отговарят за социалните платформи, трябва да бъдат считани за виновни – от „най-чистия“ Марк Зукърбърг до най-противоречивия Илон Мъск.
Политиците от дясното крило привидно застават на страната на Дуров, италианският евродепутат Карло Фиданца (FDI, ECR) пише в социалните мрежи, че арестите винаги трябва да са добре обосновани, ако говорим за либерална демокрация, свободата на изразяване е подложена на атака и не трябва да изпускаме гарда.
Противоположна е позицията на левите партии, които акцентират върху необходимостта от по-ефективно регулиране на цифровите платформи при управлението на незаконните дейности: Следователно Дуров трябва да отговори на обвиненията срещу него, като се има предвид прекомерната лекота, с която се извършват престъпни дейности в рамките на неговото приложение. Случаят с Telegram открива и два други важни сценария: първият се отнася до VPN мрежите, които позволяват навигация от IP адрес, различен от този, към който човек действително е свързан с интернет, като по този начин в някои случаи позволяват значителни хакерски атаки, но никой (все още) не мечтае да спре приложения като Proton или NordVPN; вторият се отнася до новите разузнавателни техники, които, ако спират разследвания на терористи или мрежи за детска порнография, защото не разполагат с кодове за дешифриране на съобщенията, вероятно трябва да преразгледат изцяло работната си функция.
В заключение, арестът на Павел Дуров представлява важна повратна точка в дебата за свободата на изразяване, отговорността на цифровите платформи и регулирането на киберсигурността в Европа.
Последиците от това събитие биха могли да засегнат не само бъдещето на Telegram, но и пейзажа на цифровите комуникации като цяло.
Във Франция то представлява знаково дело, което повдига ключови въпроси за свободата на изразяване и отговорността на цифровите платформи.
Напрежението между необходимостта от гарантиране на обществената безопасност и правото на свобода на словото е по-актуално от всякога.
С развитието на делото Дуров ще бъде изключително важно да се следи глобалната реакция и правните последици, които ще възникнат не само за Telegram, но и за бъдещето на цифровите комуникации в световен мащаб.