Subscribe
Едно от най-важните събития през февруари за Европейския съюз и неговите държави членки със сигурност беше кръгът от избори в Германия. Германците масово отидоха до урните, като процентът на имащите право на глас достигна 84%. Избори, които ни показаха една нация, все още разделена на Изток и Запад. Всъщност някои анализатори отбелязаха силно географско разминаване в тенденцията на гласуване: по-специално Източна Германия – обединена с останалата част от страната след падането на стената през 1989 г. – гласува в мнозинството си за AFD (Alternative für Deutschland), докато Западът застана на страната на ХДС на Фридрих Мерц. Всъщност бившата партия на Меркел спечели изборите, въпреки че трябваше – както обикновено – да състави коалиция, за да управлява. Не остава незабелязано, че този процес на съставяне на правителство ще бъде повлиян и от международното положение. Особено след срещата в Овалния кабинет между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски.
КОЙ ПОБЕДИ И КОЙ ЗАГУБИ
Ако ХДС е формалният победител на изборния тур в Германия, данните трябва да бъдат анализирани по-прецизно, за да се разбере сценарият, по който се движи Фридрих Мерц при изграждането на новата изпълнителна власт и търсенето на съюзници за правителството. Истинската изненада (макар че за редица анализатори и мозъчни тръстове това би било потвърждение) се крие в невероятния резултат, отбелязан от AFD. Според данните всеки пети гласоподавател в Германия е избрал партията на Алис Вайдел (с 19,7% от гласовете), което превръща крайнодясната формация във втората по големина партия в страната. Шестдесет и девет годишният Фридрих Мерц се завърна в политиката – той се беше оттеглил от нея през 2009 г. – и получи очакван резултат срещу Олаф Шолц, но не и предрешен от гледна точка на броя на депутатите. Всъщност урните дадоха на ХДС 28% от гласовете. Истинските губещи в този кръг са социалдемократите на Шолц, с които обаче канцлерът in pectore Мерц не може да избегне преговорите.
СЦЕНАРИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Сега Мерц ще трябва да предприеме всички необходими стъпки за постигане на мнозинство в парламента, за да може да управлява. Разбира се, пътят на преговорите е доста лесен за отгатване, ако не и вече до голяма степен очертан: сядането на масата с Олаф Шолц е наистина задължителният избор. Намирането на политически квадрат със съюзниците, които излязоха губещи от предишната „коалиция на светофара“, няма да е лесно, особено по въпроси като имиграцията и околната среда. Всъщност Мерц има много различни идеи по тези въпроси в сравнение с настоящия канцлер. Въпреки това е малко вероятно тези различия да доведат до провал на преговорите, включително и защото вместо това ще бъде лесно да се намери компромис по въпросите на отбраната и подкрепата за Украйна в конфликта с Русия.
ЕВРОПА СЕ ВРЪЩА КЪМ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ
От гледна точка на институциите на ЕС със сигурност си заслужава да се отбележи, че очакването на изборите в Германия се е усетило. Много ключови предложения бяха отложени, за да се изчакат резултатите от допитванията и да се види дали биха получили подкрепата на Берлин. Въпреки че в Брюксел се обръща внимание на държавите, а не на изборите, безспорно е, че подкрепата на Олаф Шолц не можеше да се приеме за чиста монета, особено по ключови и чувствителни въпроси като общата отбрана и политиките за подкрепа на Украйна и санкциониране на Русия. Особено в един толкова променлив международен сценарий, какъвто е този от последните седмици. След изборите и очерталата се политическа ситуация в Берлин Европейският съюз се върна към планирането на важни и убедителни срещи за бъдещето на Съюза и неговите държави членки. По-специално, за 6 март вече е свикан извънреден Европейски съвет по обща отбрана, за да се постигне общо разбиране между държавите-членки относно подкрепата за Украйна, особено след новите позиции, заети от отвъдморските съюзници. Ясно е, че на следващия Съвет на мястото, запазено за Германия, все пак ще седне Олаф Шолц, но той със сигурност ще се представи пред останалите лидери с позиция, вече до голяма степен съгласувана с канцлера in pectore.