След клането в Хамас

Ще започна тази статия с това, че не вярвам някой, който е поне малко запознат с историята на Израел и начина, по който се справя с нападенията срещу собствения си народ, да има и най-малкото съмнение, че това, което ще се случи през следващите дни и месеци, няма да е равносилно на тотална война, която най-вероятно ще завърши с унищожаването на Хамас и може би на други терористични организации, достатъчно небрежни да се намесват в израелската сигурност. В подкрепа на този аргумент привеждам събитията от Мюнхенската олимпиада, известна още като „Мюнхенското клане“ – трагично събитие, случило се по време на Летните олимпийски игри през 1972 г. в Мюнхен, Западна Германия.

На 5 септември 1972 г. палестинска терористична група, наречена „Черният септември“, свързана с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), взема за заложници 11 членове на израелския олимпийски отбор в олимпийското село. Терористите поискаха освобождаването на палестинските затворници, държани в израелски затвори, и заплашиха да убият заложниците, ако исканията им не бъдат изпълнени. През следващите 20 часа светът с ужас наблюдава как неуспешен опит за спасяване от страна на германските власти води до смъртта на всичките 11 израелски спортисти и треньори. Трагедията разтърси цялата олимпийска общност и света, отбелязвайки мрачна повратна точка в историята на международния спорт, когато неприкосновеността на олимпийските игри беше брутално нарушена от политическо насилие.

След клането в Мюнхен Израел беше дълбоко травмиран и разгневен. Израелското правителство, ръководено от тогавашния министър-председател Голда Меир, е решено да изправи извършителите пред съда. В отговор на нападението Израел стартира тайна операция, наречена „Операция „Божи гняв““. Целта на мисията е да се проследят и елиминират отговорните за Мюнхенското клане, като се насочат към ключови фигури от организацията „Черният септември“. Кампанията се разпростираше не само върху преките извършители, тъй като Израел се стремеше да изпрати ясно послание, че терористичните актове срещу неговите граждани няма да останат ненаказани. Израелският отговор, макар и противоречив и предизвикващ дебати относно етиката на целенасочените убийства, показа докъде е готова да стигне една държава, за да гарантира безопасността и сигурността на своите граждани.

Преди малко повече от 50 години целият свят видя докъде може да стигне реакцията на израелските власти, след като почти дузина техни граждани бяха убити в чужда държава. Нека сега спрем за момент и си представим докъде ще стигне реакцията на Израел, след като 1300 души от собствения им народ, включително възрастни хора, жени и деца, са били убити на родна земя, в домовете им, на улицата, в най-свещения еврейски ден – съботата.

В петък, ¹³ октомври, израелските отбранителни сили вече са изпратили заповед за евакуация от северната част на ивицата Газа на над 1 милион палестинци. Най-вероятно това е предвестник на предстоящото израелско нахлуване в оспорваната част от територията – нахлуване, чиято единствена цел ще бъде да премахне и най-малката следа от дейността на Хамас и да гарантира, че подобно ужасно събитие като това от събота никога повече няма да се повтори.

Трагедията, която се разиграва, най-вероятно ще причини огромни страдания на повече от 2 милиона палестинци, живеещи в пренаселената част на страната, които няма къде да избягат или да се скрият и са притиснати сантиметър по сантиметър между фанатизма на Хамас и израелския отговор. Както при всички войни, най-много ще пострадат невинните. Както при всички войни, насилието поражда още повече насилие. Както видяхме през изминалите години, ползите от технологичния напредък, просветлението на човешкия ум с почти неограничен достъп до знания все още не са ни научили, че убийството ще доведе само до още повече убийства.

Бруталната израелска реакция, която със сигурност ще последва, колкото и оправдана да е тя, няма да донесе утеха на нито една душа.