Subscribe
Европейският съюз (ЕС) от векове е дестинация за търсещите убежище от различни части на света, но управлението на свързаните с това процедури продължава да бъде изключително трудно.
Настоящата ситуация с търсещите убежище в различните държави – членки на ЕС, непрекъснато се променя и представлява сериозно предизвикателство. Причините, поради които хората търсят убежище в Европа, са многобройни и включват конфликти, политическо преследване, насилие, икономическа нестабилност и други извънредни ситуации. През годините миграционните потоци са се променяли, като в различните европейски държави е имало периоди на увеличаване и намаляване на молбите за убежище.
Един от основните проблеми при управлението на търсещите убежище в ЕС е различният подход, възприет от различните държави членки. Докато някои страни, като Германия и Швеция, приеха голям брой търсещи убежище през последните години, други страни възприеха по-рестриктивни политики, което доведе до неизбежни дипломатически сблъсъци със самата Европейска общност и други държави-членки. Някои страни искат да насърчат по-равномерно разпределение на търсещите убежище между всички членове на ЕС, докато други смятат, че отговорността трябва да остане предимно за страните на първоначална дестинация, които често се намират в южните и източните региони на ЕС.
Освен конфликтите и преследването, друг фактор, който оказва влияние върху положението на търсещите убежище в ЕС, е изменението на климата. Повишаването на морското равнище, екстремните метеорологични явления, опустиняването и недостигът на ресурси принуждават все повече хора да мигрират в търсене на по-добри условия на живот. Тези екологични миграции поставят допълнително предизвикателство пред европейските системи за предоставяне на убежище, тъй като търсещите убежище, които бягат от последиците от изменението на климата, невинаги попадат в традиционните категории за политическо убежище, което повдига важни въпроси относно правата и правния статут на лицата, търсещи убежище по екологични причини.
Управлението на външните граници на ЕС е друг критичен аспект на положението на търсещите убежище в ЕС. Страните членки се ангажираха да засилят сигурността на външните граници, за да контролират по-добре миграционните потоци, като по този начин насърчиха създаването на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), която да координира операциите по наблюдение и контрол на границите. Ефективността на тези мерки обаче е предмет на дебати, тъй като някои твърдят, че е необходима по-голяма сигурност на границите, за да се предотврати влизането на незаконни мигранти, а други смятат, че тези мерки могат да възпрепятстват достъпа на лица, които търсят законно убежище и които може да са жертви на трафик на хора.
Едно от най-неотложните предизвикателства при управлението на търсещите убежище в ЕС е свързано с условията на приемане и интеграция. Много европейски държави и по-специално Италия, особено през последните месеци, се сблъскаха с изключителни трудности с проблемите, свързани с пренаселеността на приемните центрове, липсата на ресурси за гарантиране на адекватни услуги и интегрирането на търсещите убежище в обществото. Интеграцията е сложен процес, който изисква време и ресурси, но е от съществено значение, за да се гарантира, че лицата, търсещи убежище, могат да имат положителен принос към обществото и да не останат в периферията. Истинската и ефективна интеграция включва изучаване на езика, достъп до образование и работа, както и разбиране на ценностите и нормите на приемащото общество.
Управлението на процедурите за предоставяне на убежище е друг критичен аспект за всички държави членки, които са принудени да разглеждат значителен брой молби за убежище, което натоварва системите им. Една от основните цели е да се ускорят процедурите за предоставяне на убежище, за да можем да предоставим своевременен отговор на кандидатите, но с гаранция, че процедурите се провеждат справедливо и точно, за да се избегнат несправедливи или произволни решения.
Създаването на обща политика в областта на убежището и споделянето на отговорностите могат да помогнат за по-ефективен и справедлив отговор на положението на търсещите убежище в ЕС. Солидарността може да се прояви чрез финансова подкрепа за страните, които са най-засегнати от потока на търсещите убежище, чрез споделяне на добри практики при управлението на процедурите и чрез приемане на задължителни квоти за търсещите убежище страни членки.