Смъртта на сър Лари Сидентоп

Почина сър Лари Сидентоп, англо-американски политически философ. Наистина е тъжно, че този факт е бил интересен за сравнително малко хора, особено за тези, които се интересуват от историята и културата на Европа.

Лари Сидентоп е роден в Чикаго, Илинойс, през 1936 г. Завършва колежа „Хоуп“ в Мичиган, училище, свързано с Реформаторската църква на Америка, а след това получава магистърска степен в Харвард. Той печели стипендия „Маршал“, която се дава на „интелектуално изявени млади американци [and] бъдещите лидери на тяхната страна“ и която му позволява да учи в избран от него университет в Обединеното кралство. Защитава докторат по философия в Оксфордския университет под ръководството на сър Исая Берлин, голям защитник на хуманния британски либерализъм. Част от Берлин ще носи със себе си в интересите и поведението си до края на кариерата си.

От 1965 г. до 1968 г. е научен сътрудник в Nuffield College, Оксфорд, но през по-голямата част от живота си в Оксфорд е в Keble College, където е назначен за член на колежа. След като се оттегля от Оксфорд, Сидентоп е гостуващ научен сътрудник в Нидерландския институт за напреднали изследвания във Васенаар, професор на кралица Виктория Евгения в университета Комплутенсе в Мадрид и гостуващ научен сътрудник по философия и обществени въпроси в университета Сейнт Андрюс.

През 2004 г. кралица Елизабет му присъжда CBE, а през 2016 г. е посветен в рицарство.

Работата, с която е най-известен, е третата му„Изобретяване на индивида „:Произходът на западния либерализъм е публикувана през 2014 г. Преди него се появяват и други произведения в подобен дух, като например „Защо трябва да се наричаме християни“ на Марчело Пера, публикувана през 2008 г. Том Холанд има голям успех и известност с филма си Dominion: Създаването на западното съзнание. И двете книги са прекрасни и си заслужава да бъдат намерени, но дълбочината, научността и обхватът на „Изобретяването на индивида“ я правят специална книга.

Дългогодишен светски либерал, Зидентоп иска да оспори много от отдавна приетите истини в постхристиянската либерална история. Според вигисткото тълкуване след дългия мрачен период на средновековен застой и суеверия преоткриването на идеите на езическата класическа древност е вдъхновило първо Ренесанса, а след това и Просвещението, които са дали началото на новия либерален демократичен ред. Вместо това Зидентоп казва, че не само не е идеята за полиса или републиката, която ражда либерализма, но и че те не са могли да го направят. Той не е първият, който твърди, че Свети Павел създава християнството, но е необичаен с централната роля, която придава на Павловото виждане при формирането на това, което доскоро беше общоприетата антропология на Запада. В статия във Financial Times той казва.

„Неравенството остава отличителна черта на древното патриархално семейство. „Обществото“ се е разбирало по-скоро като сдружение на семейства, отколкото на индивиди. Християнското движение започва да оспорва това разбиране. Павловата вяра в равенството на душите в очите на Бога – откриването на човешката свобода и нейния потенциал – създава гледна точка, която ще промени значението на понятието „общество“. Това започва да подкопава традиционното неравенство в статута. Това не беше нищо друго освен морална революция, която положи основите на последвалата социална революция. Индивидът постепенно измества семейството, племето или кастата като основа на социалната организация.“

Неговият разказ набляга на дългата органична еволюция на идеите през Средновековието чрез развитието на каноничното право и съборната теория, които в крайна сметка довеждат до идеите за конституционно управление, които откриваме у Лок и др. Естественото право и теорията за естествените права водят началото си от схоластиката, която разцъфтява в големите училища в Саламанка и Коимбра. Той твърди, че именно ужасните религиозни войни след Реформацията пораждат нуждата от отделяне на Църквата от държавата и този стремеж завършва с яростния антиклерикализъм през ^XVIII в. и именно този антиклерикализъм поражда аисторическия ни възглед за развитието на Запада.

Томас Соуел често отбелязва, че една от големите грешки на левицата е убеждението, че бедността е нещо неестествено и че ако успеем да изкореним експлоататорите и да деконструираме властта, човекът в естествено състояние ще процъфти. Истината е, че в дългата история на човечеството бедността е норма за всички, с изключение на шепа хора. Това, което е необичайно, е просперитетът, а има само един механизъм, който може да осигури просперитет на все по-голям брой хора. Това, което Сидентоп дълбоко усеща, е, че нашата култура, либерална, светска и толерантна, идва от много специфична история и от много странни идеи, които сега ни изглеждат банални. Уникалната морална ценност на индивида, демокрацията на душата са християнски идеи, без които може би е невъзможно да си представим изобретяването на либерална Европа. Нашата цивилизация не е лесна или случайна, тя е неестествена или най-малкото нетипична. Ако днес повече хора прочетат този магистърски труд, може би ще бъдем по-внимателни с институциите, които са ни дарени от нашите християнски предци в продължение на повече от хиляда години усилена работа.

В пролога на „Изобретяването на индивида“ Зидентоп поставя въпроса: „Случайно ли е, че либералният секуларизъм се е развил в християнския Запад?“ Отговорът му е ясно и звучно „Не“.